Решение № 12728 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ/Агенцията) против решение 20026/11.06.2025 г., постановено по адм. д. 5484/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати на Ж. И. Б. сумата от 20 916 лв., ведно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода 10.03.2023 г. 10.09.2023 г., както и сумата от 977,58 лв., представляваща мораторна лихва за забава, върху главицата от 20 916 лв., считано от влизане в сила на съдебното решение за обявяване на уволнението за незаконосъобразно (31.01.2024 г.) до датата на подаване на исковата молба (31.05.2024 г.), ведно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 2 557 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение в обжалваните от АПИ части, а при условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Ответникът Ж. И. Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ж. И. Б., с която е претендирано присъждане на обезщетение в размер на 23 100 лв. на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода 10.03.2023 г. 10.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 31.01.2024 г. до 31.05.2024 г. в размер на 1 079,65 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяна с влязло в сила на 31.01.2024 г. съдебно решение на Заповед ЧР СП-82 от 10.03.2023 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Б.; липсата на реализирани от ищеца доходи от дейност по служебни и трудови правоотношения в период от шест месеца след уволнението (10.03.2023 г. 10.09.2023 г.) и размера на възнаграждението на ищеца към 31.01.2024 г. възлизащо на 3 486 лв. с оглед представено удостоверение от АПИ (л. 83 от адм. д. 5484/2024 г. на АССГ). При тези установявания съдът е определил размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл на 20 916 лв., изчислено като шесткратния размер на основната заплата за длъжността, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, а не както е претендирал Ж. Б. в размер на 24179,65 лв. (изчислен при съобразяване основната заплата по заповедта за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност). За установяване на спорните факти съдът е обсъдил и заключение на съдебна експертиза, което не е кредитирал в частта относно направените правни изводи, но е съобразил проверените данни и стойности. С оглед размера на определеното обезщетение АССГ е приел за частично основателна и претенцията за лихви за забава за периода 31.01.2024 г. до 31.05.2024 г. до размер от 977,58 лв. и претенцията за заплащане на законната лихва върху обезщетението до окончателното му изплащане, както и върху обезщетението за забава върху главницата за периода 31.01.2024 г. до 31.05.2024 г. до окончателното му изплащане. При съобразяване частичната основателност на исковите претенции и направените от страните по спора разноски, съдът е изчислил пропорционално на уважената и отхвърлената част от исковете разноските на всяка от страните, след което е присъдил разноски само в полза на ищеца като е извършил служебно прихващане между двете насрещни парични задължения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустими обективно съединени осъдителни искове. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил относимите към спора факти. Правилни са основните фактически и правни изводи, а именно, че не е установено от 10.03.2023 г. до 10.09.2023 г. Ж. Б. да е назначен на друга държавна служба или да е получавал възнаграждение за изпълнение в този период на друга работа, както и относно точния размер на основната заплата за длъжността му към датата на отмяна на заповедта му за уволнение за незаконосъобразна, поради което трябва да бъдат споделени от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Доводите в касационната жалба, че Ж. Б. не е бил безработен в периода, за която се претендира заплащане на обезщетение не са съобразени с разпределението на доказателствената тежест в процеса, която правилно е определена от първата инстанция. В случая ищецът твърди, че не е получавал възнаграждение за положен от него труд, а АПИ оспорва това твърдение. От събраните пред първата инстанция доказателства не се установява наличие на служебно или трудово правоотношение, страна по която да е Ж. Б., а само внесени по осигурителни вноски, включително от АПИ, които са направени в по-късен момент на 17.04.2024 г. или са за периоди преди и след обсъжданите шест месеца от друг работодател. Обосновано АССГ е приел, че внасянето на осигурителните вноски от АПИ е по повод съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното отношение на Ж. Б. е отменена. В мотивите на решението е посочено поради какви причини не е кредитирано експертното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват представени доказателства за извършено плащане от страна на АПИ на възнагражденията за процесния период, които са приети от вещото лице само като осигурителен доход по справките на НОИ. Видно от представената справка от НОИ, основен източник по ССчЕ, е посочено вид осигурен код 18, които съгласно т. 12 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а от КСО, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато като незаконно от компетентните органи, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. Неоснователни са твърденията на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед необсъждането и недопускането на искането на АПИ за изискване на справка от Дирекция Бюро по труда . Не е елемент от фактическия състав по чл. 104, ал. 1 ЗДСл обстоятелството за регистрация на ищеца през процесния период като лице търсещо работа. Допълнително съгласно предоставената данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП София - Офис Център , с писмо 40-2210-5/04.02.2025 г., за периода 10.03.2023 г. - 10.09.2023 г. за лицето Ж. Б. няма данни за регистрирани договори. Не се споделят и доводите на касатора, с които твърди, че през месеците март и септември 2023 г. от процесния период ищеца е получил осигуряване от Пътни строежи ЕООД като ръководител на проект. От представеното заверено копие на трудовата книжка на ищеца се установява, че Ж. Б. е заемал длъжността ръководител на проект в периода 01.10.2022 г. - 09.03.2023 г., както и в периода 11.09.2023 г. - 11.02.2024 г. Следователно ищеца е изпълнявал длъжността ръководител на проект към дружеството Пътни строежи ЕООД извън процесния период 10.03.2023 г. 10.09.2023 г., за който се иска обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопускане на допълнителни доказателства по този спорен въпрос данните от Бюрото по труда относно регистрация или липса на регистрация на Ж. Б. като лице търсещо работа не биха променили фактическите констатации, направени въз основа на трудовата книжка на лицето и справката от ТД на НАП за наличие на сключени трудови договори, поради което се явява и неотносимо към спора. Не се споделят доводите на касатора относно датата на изпадане в забава за заплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В тази част съдебното решение е съобразено с общите правила относно непозволеното увреждане и формираната съдебна практика по идентични казуси. Обезщетението за незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение се дължи от датата на отмяна на заповедта, поради което не е необходима покана от кредитора към длъжника за изпадането в забава, респективно определяне на началния момент за изчисляване на обезщетението за забавеното му плащане. Следователно, съответни на приложимите материалноправни норми са изводите на първоинстанционния съд за дължимост от страна на касатора на обезщетение за забава върху 20 916 лв. от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на тази сума като размерът на това задължение за периода от 31.01.2024 г. до 31.05.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба, към която датата няма данни за извършено плащане на главницата) е 977, 58 лв. Неоснователни се явяват и наведените доводи от касатора, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неправилно е приложил чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). при определяне на разноските пред първоинстанционното производство. Договореното и заплатено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, а и на осъществените процесуални действия. Административният съд е съобразил частичната основателност на подадената искова молба и точно е определил разноските съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска за страните, но е присъдил разноски в полза само на Ж. Б. като служебно е извършил прихващане без да е направено волеизявление на която и да е от страните по спора. В касационната жалба се оспорва присъждането на разноски в тежест на АПИ, но не и неприсъждането на определените в полза на АПИ разноски в размер на 243 лв., поради което и с оглед детайлното описание на обжалваните части от съдебното решение, тази липса не подлежи на отстраняване от касационната инстанция. При липса на касационна жалба от Ж. Б. извън касационен контрол е и частта от съдебното решение, с която не му е присъден пълния размер на дължимите му се разноски съобразно уважената част от исковете му. По изложените съображение обжалваното съдебно решение се явява правилно, законосъобразно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, поради което трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът Ж. Б. е направил разноски в размер на 3100 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер при липса на стойностно изражение на отменената част от решението, която и с оглед нейния характер не е била включена и в цената на спора. Разноските са доказани от представени заверени копия от Договор за правна помощ от 12.11.2025 г. за процесуално представителство пред касационната инстанция с уговорено възнаграждение в общ размер на 3 100 лв., платимо по банков път; Фактура 0000003208 от 12.11.2024 г. и Авизо местен превод за извършеното плащане, и съответстват на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение