Решение № 8983 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2012 г.

Решение № 8983 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС срещу решение № 15529 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 6483 от 2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение, в частта, с която е отменено решение № 174 от 19.04.2011 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Маймона Тадила, гражданка на Демократична република Конго. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и се претендира отмяната му. Ответникът - Маймона Тадила не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховeн административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав е било образувано по жалба на настоящия касатор против решение № 174 от 19.04.2011 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Маймона Тадила, гражданка на Демократична република Конго. С оспореното решение тричленният състав на ВАС е приел, че решението на ДАБ, в частта с която на Маймона Тадила е отказано предоставяне на статут на бежанец, поради липса на материалноправни основания по чл. 8 от ЗУБ е законосъобразно. В останалата си част е отменено, тъй като е прието, че е постановено в нарушение на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Изложено е, че административният орган, не е извършил задълбочен анализ на ситуацията на Демократична република Конго, за която същият е разполагал с писмени доказателства. От представените в административното производство справки за ситуацията в ДР Конго съдът е установил, че в тази страна е налице вътрешен въоръжен конфликт между армията и други военни формирования и хуманитарна криза, които са причина за разполагане на мироопазващи сили на ООН. Обсъдено е, че през 2009 г., според доклада на Хюман Райтс Уотч насилието и бруталното нарушаване на човешките права се разрастват, като в тази насока е и цитираният в справката доклад на Амнести интернешънъл. Взети са предвид и данни на фондация "Спаси детето", според които ДР Конго се нарежда сред петте най-опасни за жени и деца конфликтни зони в света. Според същата жените са подложени на дискриминация в почти всеки аспект на техния живот, особено в селските райони, където държавната власт е слаба, а насилията над жени, вкл. и изнасилване и сексуално робство, се увеличават след началото на конфликта от 1996 г. От посочените данни е изведен извод, че макар заявителката да не е била подложена лично на тежко посегателство, поради ситуацията в страната, която се дължи на невъзможност държавата да наложи мир, е налице реална опасност от тежко посегателство от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Обсъдено е, че съгласно справките обстановката в ДР Конго след напускане на кандидата не само, че не е подобрена, но се е влошила. При тези данни е изведен извод, че връщането на заявителката в страната по произход, би я изложило на реална опасност от унизително или нечовешко отнасяне - основание по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. По изложените съображения е прието, че за Маймона Тадила са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, а решението на председателя на ДАБ, с което такъв й и отказан е постановено в нарушение на тази материалноправна разпоредба. Така постановеното решение е неправилно. За предоставяне на статут по ЗУБ като целен от чужденеца правен резултат не е достатъчно доказване само на факта, че кандидатът е пристигнал от страната по произход ДР Конго и че е гражданско лице. Правото да се търси защита по ЗУБ е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект. Конкретното материално административно правоотношение предполага установяване на обстоятелствата, визирани в хипотезата на правната норма, по отношение на всеки един кандидат за статут. Актът, с който се предоставя статут по ЗУБ, е индивидуален административен акт, а не общ, имащ за адресат всички граждани на ДР Конго, които са граждански лица, в това число жени и деца, които са определени като рискова група. Неизследването на личния елемент в настоящия случай представлява нарушение на материалния закон и обуславя неправилност на изводите на съда. Изводът на тричленния състав за наличие на основание за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, е основан на информацията, съдържаща се в справки от 29.11.2007 г. и 8.07.2010 г., като най-общо е прието, че връщането на заявителката в страната по произход, би я изложило на реална опасност от унизително или нечовешко отнасяне - основание по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Съдът не е изследвал обстановката в различните райони на ДР Конго, не е отчел противоречивата информация съдържаща се в бежанската история на Маймона Тадила, в т. ч. и относно града, в който е живяла същата, както и фактът, че семейството и и понастоящем живее в страната й по произход. Всички тези факти и противоречивите и недостоверни данни в бежанската история на жалбоподателката са били изследвани от административния орган и взети предвид при формиране на отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В противоречие с доказателствата по преписката и установените в административното производство факти, свързани с личното положение на чужденката в страната по произход е прието наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Пренебрегнати са мотивите по чл. 75, ал. 2 ЗУБ за отсъствие на личен елемент за закрила - абсолютна предпоставка за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение на Съда на Европейската общност (СЕО) от 17.02.2009 г., по смисъла, вложен в понятията в чл. 15, б. "а" и "б" от Квалификационната директива, съответно чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Няма данни и за алтернативните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, респективно субсидиарна закрила в чл. 9, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 ЗУБ (т. 40 ТР СЕО), в условия на локален въоръжен конфликт. Предвид горното решението в обжалваната му част е неправилно, поради което Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че следва да бъде отменено. По изложените съображения, Върховният административен съд - петчленен състав,