Решение № 9107 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12851/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Инджов, управител на "Креди Йес" ООД, чрез процесуалния предвставител адв.Н. Шереметова, срещу решение 4426 от 04.08.2020 г. по адм.дело 310 по описа за 2020 . на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение ПН-01-573 от 19.11.2019 г. на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения акт, както и присъждане на съдебни разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от процесуалния представител юрисконсулт М. Райчева. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател. Ответната страна по касационната жалба - Й. Сотиров редовно призован не се явява и не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София град (АССГ) е било решение ПН-01-573 от 19.11.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), което е постановено в производство по реда на чл.38, ал.1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) и е по повод жалба от Й. Сотиров с вх. ППН-01-573 от 21.06.2019 г. по повод негово заявление отправено до "Креди Йес" ООД за достъп до лични данни. В това решение е посочено, че административният орган е провел заседание на 06.09.2019 г., за което е издаден протокол 45/2019 г., който е представен по делото. От съдържанието му се констатира, а и видно от писмо изх. ППН-01-573(2019)#19 от 30.01.2020 г. е посочено, че заседаващият състав се състои от четирима членове: Ц. Цолов, Ц. Софрониев, М. Матева и В. Целков. В него е посочено, че М. Матева напуска заседанието преди разглеждане на жалбата, а председателят В. Караджов отсъства поради командироване в чужбина. След това е проведено заседанието, при което е разгледан спора по същество и е постановено решението на КЗЛД от 19.11.2019 г. Същото е подписано от трима членове, а именно Ц. Цолов, Ц. Софрониев и В. Целков. Съгласно чл.4, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (обн., ДВ, бр.60 от 30.07.2019 г., в сила от същата дата, ПДКЗЛДНА), комисията е колегиален орган и се състои от председател и четирима членове. Съгласно чл.8, ал.6 и ал.7 от ПДКЗЛДНА заседанията на същата се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав, а тя взема решение чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното заседание на 19.11.2019 г. са присъствали трима от членовете на комисията, като решението е прието единодушно. Касационният довод за нищожност на оспореното решение е неоснователен (в същия смисъл решение 16075 от 26.11.2019 г. по адм.дело 5965 по описа за 2019 г. на ВАС, пето отделение). Правилен е изводът на съда, че актът е валиден, издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, като същият има писмена форма и съдържание, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. По повод преценката на съда, че актът е материалнозаконосъобразен, той е посочил, че търговското дружество е било сезирано със заявление по чл.37б от ЗЗЛД, отправено му в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно Й. Сотиров, като изискванията за такива заявления са посочени в чл.37в от ЗЗЛД. Ако администраторът е приел, че съществува неяснота относно самоличността на заявителя е следвало да процедира по реда на чл.12, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. След като той е отговорил на 24.09.2019 г. на заявителя по заявлението му от 23.04.2019 г., при което е посочил негов договор за заем и информация за цесия на дълга, то той администраторът безспорно е идентифицирал подателя. Освен това според съда е следвало да уведоми заявителя за причините да не разглежда заявлението му, в изпълнение чл.12, § 4 от Регламента, а само го е уведомил с изричен акт (отговор от 24.04.2019 г.), (на стр.10 от съд.досие), че заявлението му по чл.37б от ЗЗЛД следва да бъде отправено към друга фирма. При категорично установеното според съда, че дружеството е администратор на лични данни съхранява, обработва и предоставя на трети лица лични данни на заявителя Й. Сотиров, и като не се е произнесъл по същество на неговото заявление от 23.04.2019 г., което съдържа три конкретно формулирани искания, той е нарушил чл.12, § 3 и § 4, във връзка с чл.15 и чл.17 от Регламента. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя изложените от административния съд мотиви в изпълнение на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК относно законосъобразността на решение ПН-01-573 от 19.11.2019 г. на КЗЛД, с което е ангажирана отговорността на търговското дружество, администратор на лични данни за нарушение на чл.12, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, за което е наложила имуществена санкция в размер на 8 000.00 лв., на основание чл.58, § 2, б."и", във връзка с чл.83, § 5, б."б" от посочения Регламент. По делото е безспорно, че "Креди Йес" ООД е било сезирано с искане по реда и условията на Глава III от Регламента, като последното не е отговорило, което следва да се осъществи при спазване изискванията на чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД относно съдържанието на такова запитване. Целта на уведомяването на субекта на данни е да узнае причините, поради които администраторът няма да му предостави исканата информация, за да може да отстрани пречките, поради които по искането не се предприемат действия или той да сезира надзорния орган. Лицето не е било уведомено за причините, поради които то не е предприело действия по искането, не е отстранил недостатъците в същото, което би препятствало получаване на исканата информация относно данните, които са обработвани по повод сключени договори за цесия, респ. и относно категориите получатели, на които са разкрити тези данни, или отговор на искането за изтриване на данни, които се обработват от него въз основа на договора за кредит, задължението по който е погасено. Не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател, че е уведомил лицето, като на практика го препраща към друга/и фирма/и за получаване на информация. То е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне със съдържание - указване на причините, поради които не се предприемат действия по искането или произнасяне по него с посочване какви лични данни и пред кои трети лица те са разкрити чрез предоставянето им, да отговори на какво основание следва данните да бъдат изтрити или да откаже изтриването на същите и посочи основание за това. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно постановено. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в разер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.3 и ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение