Решение № 6847 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Я. Л. Я., чрез процесуален представител, против Решение № 39307/26.11.2025г., постановено по адм. дело № 4153/2025г., на Административен съд София – град, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция срещу Национална агенция по приходите за сума над 1 000лв. до 6 300лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за адвокатско възнаграждение за обжалване на РА № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023г., по административен ред, ведно със законната лихва от 19.06.2024г., до окончателното плащане на сумата. Твърди се неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че по делото е установено наличието на причинно - следствена връзка между претърпените вреди и отменения РА, респ. възнаграждението е уговорено в сключен между процесуалния представител и РЛ договор, като възнаграждението е уговорено в размер на 6 300лв., предвид Наредба № 1/09.07.2004г., за определяне на минималните адвокатски възнаграждения /отм/, т.е. страните са се съгласили, че материалния интерес, въз основа на който се изчислява адвокатското възнаграждение е минималния определен законодателно размер, предвид материалния интерес по спора. Според касатора извършенията разход е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и подлежи на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е съразмерност на извършените разходи с фактическата и правна сложност на казуса и осъщественият обем защита и представителство. Касаторът изразява недоволство от съдебния акт в отменителната му част, като приема, че АССГ неправилно е намалил размера на претендираното възнаграждение позовавайки се на решение по С-438/22 на СЕС, като не е взел предвид, че изготвянето на жалба при административното оспорване на РА изисква анализ на значителен по обем и сложност доказателствен материал и ос оглед и материалния интерес По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ в оспорваната му част и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в пълен размер. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Националната агенция по приходите - гр. София, е оспорил жалбата с доводи, съдържащи се в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Моли решението на АССГ в отхвърлителната част да се остави в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационнаа жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. С оспореното частично решение на АССГ е отхвърлена исковата претенция на Я. Я. против Национална агенция по приходите за присъждане на сума над 1 000лв. до 6 300лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за адвокатско възнаграждение за обжалване на РА № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023г., по административен ред, ведно със законната лихва от 19.06.2024г., до окончателното плащане на сумата. Установява се, че с РА № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023г., на приходните органи при ТД на НАП София е ангажирана отговорността на Я. по чл. 177 от ЗДДС в размер на 61 119.68лв. главница и 6 564.12лв. лихви за забава. РА е бил оспорен по административен ред при Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София, но е бил потвърден. Със съдебно решение № 1034/15.02.2024г., постановено по адм.дело № 7556/2023г. на АССГ е отменен като незаконосъобразен оспорения процесен РА. С решение № 7558/19.06.2024г., постановено по адм. дело № 3275/2024г., ВАС е оставил изцяло в сила решението на АССГ. С оглед горното съдът е приел, че не е спорна първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен в влязло в сила съдебно решение акт. Съдът се е позовал на тълкувателно решение № 1/15.03.2017г., постановено по тълкувателно дело № 2/2026г. на ВАС и е приел, че на обезщетяване подлежат сторените във всяка фаза на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023г., по повод изготвяне на жалба за обжалване на процесния РА по административен ред. В договора е посочена сума от 6 300лв., платима на две вноски, като са представени две разписки за изплащане на сумата в брой и приемо-предавателен протокол за приемане на резултата от договора – изготвена жалба по адм. ред срещу процесния РА. За да отхвърли иска за сумата на 1 000лв., АССГ се е позовал на нормата на § 1, ал. 2, т. 1 от ДР на Наредба № 1/2004г., и е съобразила адвокатския труд по договора за правна помощ от 24.03.2023г., изразен единствено в изготвяне на жалба по административен ред. Според съда липсват доказателства относно вида и обема на проверяваните документи и книжа, необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, вида и обема на приложената нормативна уредба, издирена съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая, данни за комуникация с клиента и др. свързани пряко с оказаната юридическа помощ при административното оспорване на издадения РА. Съдът е приел, че се касае само и единствено за изготвяне и подаване на жалба, като в добавка към това е приел, че в конкретния случай РА е бил потвърден от решаващия орган т.е. оспорването по административен ред не е било успешно. Освен горното АССГ се е позовал и на решение по дело С-438/22 на СЕС по отношение начина на присъждане на възнаграждения за извършена защита. В обобщение съобразно предмета на предоставената адвокатска услуга – изготвяне на жалба по административен ред на 9стр. и изхода на административното оспорване, съдът е приел, че справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за положение адвокатски труд е 1 000лв., като за над тази горница до 6 300лв. е прието, че възнаграждението е несъразмерно по предоставената правна защита. Решението е неправилно в оспорената му част. Както приема в своята константна практика ВАС при липса на процесуален ред за присъждане на разноски, направени във връзка с оспорване на ревизионни актове по административен ред, за страната, сторила такива при оспорването, съществува единствена възможността да ги претендира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор по фактите: Издаден е РА № № Р-22221022006856-091-001/20.04.2023г., на ищецът Я. Я., оспорен по административен ред с отрицателен резултат. При съдебно обжалване обаче акта е бил отменен с решение на АССГ, потвърдено изцяло от ВАС т.е. налице е отменен по съдебен ред акт. Налице е и втората предпоставка – наличие на вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на РА по административен ред. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който в чл. 3, ал. 1 е посочено, че доверителят се задължава да заплати на довереника възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г., за определяне на минималните адвокатски възнаграждения /отм/, въз основа на материален интерес, възлизащ на установените с РА задължения, за изпълнение по действията и услугите по предмета на договора, в размер на 6 300лв. Предмета на договора е извършване от процесуаления представител на всички действия по защита интересите на представлявания при и по повод оспорване на процесния РА, пред решаващия орган по реда на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Представени са и доказателства за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение в посочения в договора размер. Според касационната инстанция е налице и причинна връзка между отменения като незаконосъобразен РА и настъпилата щета в патримониума на ищецът, изразяваща се в заплащане от негова страна на парична сума за адвокатска защита. Неправилни са изводите на АССГ по отношение съразмерността на разходите, направени от Я. Я. и оказаната му защита пред решаващия орган. Както правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г., по тълкувателно дело № 2/20216г. на ВАС, изплатените адвокатски възнаграждения, извън съдебното оспорване, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и на обезщетяване по този ред подлежат сторените във всяка фаза на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В тълкувателното решение е прието още, че се присъжда възнаграждение което да е съразмерно на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане. Правилно АССГ е посочил, че нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА сочи, че адвокатския труд е възмезден, като в ал. 2 от с.з. е прието, че размера на възнаграждението следва да е справедлив, обоснован и не по-нисък от предвидения с наредба на ВАС за съответния вид работа. Както се посочи по-горе в договора за правна защита и съдействие, страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение при административното оспорване в минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004г. В конкретния случай обаче АССГ не е взел предвид именно факта на извършената адвокатска работа от процесуалния защитник на Я. по повод административното оспорване на РА. За да се осъществи такова оспорване не е достатъчно само да се подаде жалба до решаващия орган, но и последната да съдържа доводи и съображения относно незаконосъобразността на РА, а това предполага анализ на събрания значителен доказателствен материал, макар и да липсва доказване с отделни процесуални действия за това. Няма как да се подаде жалба до решаващия орган, без процесуалния представител на ищецът да се запознае с констатациите в РА, което предполага разглеждане и проучване на събраните доказателства и навеждане на конкретни доводи по отношение съпричастността им към издадения РА. С оглед на горното настоящата инстанция приема, че при обжалването на РА по административен ред, процесуалния представител на ищецът е извършил необходимия набор от процесуални действия, изразяващи се не само до подаване на жалба, но и до анализ и разбор на събраните доказателства по дело с фактическа и правна сложност, като реализирания обем на правна защита и съдействие е точно отражение на уговореното адвокатско възнаграждение за този вид процесуални действия. Предвид горното е необосновано възражението за прекомерност, след като е установено, че възнаграждението е дължимо за предоставената по Договора от 24.03.2023г. защита и съдействие срещу процесния РА, по отношение на дело с фактическа и правна сложност. Във връзка с горното неправилно съдът се е позовал и на решение на СЕС по дело С-438/22, тъй като на първо място това решение касае присъждането на съдебни разноски, а в конкретния случай става въпрос за обезщетение за имуществени вреди. На второ място, както се сочи и в решението на СЕС, съдът следва да извърши преценка на релевантните обстоятелства, касаещи заплащането на възнаграждения за адвокатски услуги, като не се изпада в автоматизъм и формализъм. В тази връзка неправилно АССГ с оглед извършеният обем на адвокатска защита пред решаващия орган е намалил обезщетението за имуществени вреди, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по административен ред под минималния размер уреден в Наредба № 1/2004г. Решението на административния съд е неправилно, в оспорената му част, вкл. и в частта за разноските, същото трябва да бъде отменено, след което в полза на ищеца да бъде присъдена в пълен размер търсената сума за адвокатска защита и съдействие. С оглед изхода на спора на касаторът се следват разноски за две съдебни инстанции: 10лв. д.т. по първоинстанционното производство /или 5.11 евро/, д.т. по частно адм. дело № 4153/2025г. на ВАС в размер на 30лв. /или 15.34 евро/, адвокатско възнаграждение 950лв. /или 485.72 евро/, д.т. за касационното оспорване в размер на 2.56 евро и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 485.72 евро или общо разноски в размер на 994.45 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение