Решение № 592 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 931/2013 г.

Решение № 592 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 931/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Никола Колев Динев, Надежда Николова Динева, Георги Колев Динев и Виолета Илиева Тошкова, четиримата от гр. София, против решение № 215/06.11.2012 г. по адм. д. № 125/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу Югоизточно държавно предприятие - Сливен. В хода на касационното производство е починал Георги Колев Динев. Негов единствен наследник е Надежда Николова Динева, участваща в производството на собствено основание. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно, като сочат касационни основания - нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват изводите на съда, че работодателят не отговаря за действия на свои работници и служители, които са в трудовоправни отношения с него. Искат да бъде отменено обжалваното решение и спорът да бъде решен по същество с присъждане на исканите обезщетения. Ответникът по жалбата - Югоизточно държавно предприятие - Сливен, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да възникне право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва да се претърпени вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод на изпълнение на административна дейност. Действията по маркиране на подлежащите на сеч дървета се извършва от служители на ДГС, назначени с трудови договори и изпълнението на трудовите им функции не е административна дейност. Поради това неправилното маркиране на изсечена дървесина в имоти, които са частна собственост, не е основание за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Никола Колев Динев, Надежда Николова Динева, Георги Колев Динев и Виолета Илиева Тошкова са предявили пред Административен съд - Стара Загора субективно съединени искове срещу Югоизточно държавно предприятие - Сливен за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в маркиране на дървесни видове в собствените им масиви-имоти № 039001 и № 039002 по плана за земеразделяне на с. Колена в изпълнение на позволително за сеч № 00521/08.09.2008 г. Искът на Никола Колев Динев е в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, а на останалите ищци - в размер на 5000 лв. за всеки един от тях. Съдът е отхвърлил предявените искове, като е приел, че по делото е установено причиняването на вреда на ищците, но тя не е в причинна връзка с действията на служителите на ДГС - гр. Стара Загора. Маркирането на подлежащите на сеч дървета не представлява административна дейност. Маркирането се извършва от служители на ДГС, назначени с трудови договори. Те нямат качеството на административен орган, нито са длъжностни лица, на които е възложено осъществяването на административни функции. Лошото изпълнение на трудовите им задължения не е основание за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът подробно е изяснил фактите по делото, но изводите му не съответстват на събраните по делото доказателства и на предписанията на правната норма. Безспорно е установено от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, че в имота на ищците по делото е била извършена сеч на 531 броя дървета акация. Издаденото позволително за сеч серия 0052169/08.09.2008 г. касае терен, част от Държавен горски фонд. Изсечените дървета са се намирали не в указания в позволителното терен, а в частния имот на касационните жалбоподатели. Не е спорно по делото, че именно работници на ответника са извършили маркирането на дърветата в частния имот, което е част от процедурата по провеждането на разрешената сеч. Именно поради грешното маркиране на дървета в частния имот, се е стигнало до последващото изсичане на дърветата, собственост на ищците. Съдът в мотивите си е посочил, че под "действие" по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира всяко такова извършено от държавен орган или длъжностно лице, което е физическа изява в изпълнение, съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Въпреки това, по-нататък в изводите си неправилно е приел, че действията на работниците не могат да ангажират отговорността на ответника, поради това, че те не са административен орган или длъжностни лица. На основание чл. 173 от Закона за горите Югоизточно държавно предприятие - Сливен осъществява стопанисването на държавен горски фонд и охрана на горите и земите от горския фонд на определена територия. Както правилно е посочил съдът в мотивите си, маркирането на дърветата за сеч се извършва на основание чл. 87, ал. 7 от ППЗГ от служители по горите. В настоящия случай именно тези служители са извършили неправилното маркиране на дърветата. Те са изпълнявали нормативно регламентирана дейност, която е в обхвата на дейността на предприятието - ответник. Действията им са регламентирани както в закона и правилника за прилагането му, така и в позволителното за сеч, което правилно е очертало района на маркирането. При фактическото извършване на маркирането те са се отклонили от очертания им район, но поради това, че са работници на ответното предприятие последиците от действията им настъпват за предприятието, което е възложило извършването на дейността. Без значение е основанието, на което е възникнало служебното или трудово правоотношение на работниците. Независимо дали по силата на заповед или на трудов договор на работника са възложени действия, произтичащи от основната дейност на предприятието, тези действия ангажират отговорността му. В обхвата на действията по смисъла на АПК се включва извършването не само на управленски и административни функции, но и действия на фактическо извършване, с които се осъществява предмета на дейност на предприятието. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Предявените искове за обезщетение за имуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ са напълно основателни и доказани. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на мотивите, изложени в настоящото решение. При новото произнасяне съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за всеки от ищците, предвид наследствената квота на всеки един от тях и настъпилото в хода на процеса правоприемство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение