Решение № 7966 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2010 г.

Решение № 7966 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 187, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на "Южен индустриален парк" АД, чрез изпълнителния директор Йордан Атанасов Иванов (предишно наименование "Стоманени тръби" АД), срещу решение изх. № 16-12-417 от 13.01.2010 г. на министъра на финансите, постановено в производство по чл. 183 от ДОПК, с което е направен отказ за даване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер от 12 252 082 лв., в т. ч. 11 995 922 лв. главница и 9 536 324.93 лв. лихва. В жалбата са развити конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при постановяването му, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което се задължи министъра на финансите да издаде разрешение за разсрочване на дължими публични задължения. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по жалбата - министърът на финансите на РБългария, чрез пълномощника си юрисконсулт Марияна Цветанова оспорва същата. Подробни съображения за неоснователността на жалбата развива в представени писмени бележки. Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, с която е сезиран и наведените в нея аргументи и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата, с което е сезиран е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 187, ал. 1 от ДОПК, при отчитане на обстоятелството, че няма приложено писмено доказателство относно датата на връчване на административния акт. Жалбата, разгледана по същество е неоснователна. Административният орган по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК, е бил сезиран с искане за разсрочване на публично задължение в общ размер на 12 252 082 лв. в това число 11 995 922 лв. главница и лихва за забава в размер на 256 160 лв. за срок от три години, съгласно справка в "Системата за управление на приходите" на НАП. Постановен е оспореният Отказ изх. № 16-12-417 от 13.01.2010 г. на министъра на финансите за отсрочване на дължимите публични задължения от "Южен индустриален парк" АД, който е мотивиран със следните фактически и правни съображения: "Южен индустриален парк" АД има вземания от трети задължени лица в размер на 22 150 396 лв., което е 1,8 пъти по-голямо от размера на задълженията, за които се иска разсрочване. По този начин не се явява реализирана предпоставката по чл. 183, ал. 2, т. 1, б."б" от ДОПК, понеже към датата на подаване на искането за разсрочване дружеството-длъжник има вземания от трети лица, които са изискуеми и могат да бъдат събрани. Административният орган е констатирал, че част от коефициентите, които отразяват финансово-икономическото състояние на дружеството, не са в определените граници, съгласно наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК. По този начин не се явява реализирана предпоставката по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Административният орган е констатирал, че представеното обезпечение във вид на земи и сгради е с балансова стойност в размер на 5 277 507.79 лв., съгласно представена справка към 19.05.2009 г., и не покрива изцяло задължението, за което се иска разсрочване. Отчетен е и фактът, че линията за стоманени тръби в Главния корпус е изнесена на скраб от дружеството, въпреки наложен запор за обезпечение на вземанията, съгласно писмо с изх. № 34571/2002/121544 от 21.01.2009 г. на РД на АДВ - Пловдив. Във връзка с изложеното административният орган е приел, че е налице и липса на предпоставката по чл. 183, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Освен това е обосновал акта си и с наличието на правопрепятстващо обстоятелство, а именно това по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба разсрочване не се разрешава след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК на имуществото на длъжника. В мотивите си административният орган е посочил, че при издаването на акта си се е съобразил с изискването на чл. 184, ал. 4 от ДОПК, а именно когато компетентен за разсрочването е министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея да се подадат чрез териториалния директор на НАП, в случая ТД на НАП-гр. София с мотивирано становище за отказ по направеното искане за разсрочване. При съобразяване с чл. 187, ал. 5 от АПК и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт като прецени основанията за това. Същият е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 184 от ДОПК. Компетентността на органа от приходната администрация се определя от размера на публичното задължение, чието разсрочване се иска и от срока, посочен затова. В процесния случай административният орган се явява компетентен да издаде акта за отказ за разсрочване на дължими публични задължения, поради наличието на компетентност затова както с оглед изискването за размера на задължението, така и с оглед срока, за който се иска разсрочването. За тези две обстоятелства, чието едновременно наличие обосновава компетентността на административния орган по делото няма спор. Съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за разсрочване се осъществява с мотивирано решение. Съдът намира, че оспореният акт съдържа в констативната си част описание на възприетата фактическа обстановка по повод искането за издаване на разрешение за разсрочване на дължимо публично задължение от искателя, като въз основа на нея е направена законосъобразна преценка за неналичието на материалноправните предпоставки по чл. 183, ал. 2 от ДОПК, като при това от съществено значение е и обстоятелството, че същите следва принципно да намерят проявление в условията на кумулативност. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 1, б."б" от ДОПК. Съображенията на жалбоподателя са, че е реализирана тази материална предпоставка за разсрочване, понеже според нея задължението, за което се иска разсрочване следва да не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени по описания в разглежданата разпоредба начин. Според жалбоподателя от приложените писмени доказателства е видно, че към датата на подаване на искането публичните задължения, чието разсрочване се иска не могат да се погасят изцяло с изброените в закона суми. Към посочената дата дружеството няма налични парични средства, от началото на 2006 г. то не извършва стопанска дейност, съответно няма текущи парични постъпления и сумите, които биха постъпили при събиране на изискуемите към същата тази дата вземания от трети лица не биха постъпили, тъй като цитираните в приемо- предавателен протокол от 12.03.2008 г. на публичния изпълнител Калина Радева 3 броя записи на заповед с настъпили падежи са издадени на "Химко" АД. С решение от 7.12.204 г. по гр. дело № 290 по описа за 2004 г. окръжният съд - гр. Враца е обявил неплатежоспособността на "Химко" АД, открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик, като правото на управлява и се разпорежда с имуществото е предоставено на синдика, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. С решение от 10.01.2007 г. по същото дело е утвърден оздравителен план на дружеството, прекратил е производството по несъстоятелност и на основание чл. 707, ал. 1 от ТЗ е назначил надзорен орган. В оздравителния план е предвидено прехвърляне на предприятието на "Химко" АД на "Ново Химко" АД срещу погасяване на задълженията на първото дружество от второто при визираните условия. С решение от 4.05.2007 г. по делото е обявен за сключен договора за продажба на търговското предприятие. Това обстоятелство е вписано с решение от 11.12.2007 г. по ф. дело № 1430/1993 г. на окръжния съд - гр. Враца. Според жалбоподателя към датата на подаване на искането сумите по посочените записи на заповед следва да се съберат от "Ново Химко" АД, като според писмо изх. № 34571/2002/121456 от 3.01.2008 г. от публичния изпълнител при РД на АДВ-гр. Пловдив. Така е налице и третото условие по обсъжданата разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1, б."б" от ДОПК, понеже няма възможност за събиране на изискуемите вземания на длъжника от трети лица към законово определения момент. Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение в тази му част е неоснователно. Цитираната разпоредба има предвид към сумите посочени в ал. 1, т. 1 да бъдат прибавени тези по б."б", т. е. дори да има липса на такива, с оглед фактически установеното чрез възражението, да е налице реална процесуална възможност длъжника да събере изискуемото си вземане по посочените три броя запис на заповеди. Последното обстоятелство по делото не се оспорва, както и размера на вземането. Именно тези обстоятелства следва да бъдат преценявани при коментиране на първата материалноправна предпоставка за разсрочване на дължими публични задължения. Разпоредбата изрично посочва, че към паричните средства по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ДОПК се прибавят изискуеми вземания от трети лица, което предпоставя активно поведение от страна на длъжника за събирането им. Разпоредбата има предвид парични средства, които "биха постъпили при събиране на изискуеми вземания от трети лица". Целта е да се пристъпи към събиране на дължими частни вземания, които преценени в съвкупност с налични парични средства, да формират невъзможност за изцяло погасяване на задължението, чието разсрочване се иска. Бездействието на длъжника по повод събиране на неговите частни държавни вземания не може да обоснове искане за отсрочване на дължими от него публични задължения. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Съобразно изискванията на Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с Постановление № 85 от 17.04.2006 г. на МС (ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.) изрично е записано, че предпоставката за разсрочване са коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване. Видно от мотивите на Отказа, посочените коефициенти за рентабилност и финансова автономност на дружеството не отговарят на нормативно определените изисквания, което от своя страна е достатъчна предпоставка за издаване на отказ по искането. В този контекст следва да бъде посочено, че е неотносимо към спора възражението за невъзможен достъп до завода на дружеството-длъжник в гр. Септември и за невъзможността за упражняване на стопанска дейност, поради осъществени процесуални действия във връзка с образувано изпълнително производство при РД на АДВ-гр. Пловдив. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Според жалбоподателя неправилно Министърът на финансите е съобразил балансовата стойност на земите и сградите, предложени като обезпечение, а не тяхната пазарна стойност. При преценяване на това възражение следва да се отчете обстоятелството, че в ДОПК, в частта в която е уредено събирането на публичните вземания, а именно дял IV, и конкретно в чл. 195, ал. 6 от ДОПК е предвидено, че когато в принудителното изпълнително производство се налага обезпечителна мярка върху установени и изискуеми публични вземания от публичния изпълнител, то обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите. Поради това и обезпечението, което се предлага от длъжника в производството по разсрочване на дължими публични задължения следва да бъде определено по този начин, чрез което се постига еднакъв подход при обезпечаването, като гаранция за събиране на публичното задължение. По същият начин е подходил административният орган, който се явява обвързан от цитираната правна норма. Възражението е неоснователно. По прилагането на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ДОПК. Посочената разпоредба поставя пречка за допускане на разсрочване след като бъде определен начина на продажба по чл. 238 от ДОПК. Жалбоподателят твърди, че за определянето на начина на продажба на имущество е научил от съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № 34571/2002/121590 от 28.04.2009 г. на публичния изпълнител при РД на АДВ-гр. Пловдив. При тези данни по делото не може да се даде категоричен отговор на възражението на жалбоподателя. Доколкото, обаче, обсъжданата разпоредба не е единственото основание да се откаже допускането на разсрочване на дължимото публично задължение на жалбоподателя, то необсъждането с конкретен аргумент на този довод не променя крайният извод за законосъобразност на оспорения административен акт, доколкото не са налице предпоставките по чл. 183, ал. 2 от ДОПК. За прецизност на изложението следва да се посочи, че не намира опора в данните по делото бланкетно формулираното в жалбата оплакване за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е и възражението за несъответствие на акта с целта на закона. Доколкото разсрочването представлява времево отлагане на принудителното изпълнение върху дължими публични вземания по нормативно определен ред, то при липса на определените предпоставки не може да се твърди такова несъответствие само поради невъзможността на оспорващия да се възползва от тази привилегия в качеството му на задължено лице. В допълнение следва да бъде отбелязано, че за обсъдените по- горе задължения "Южен индустриален парк" АД е отправило предходно искане за разсрочване, по което е постановено Решение на Министъра на финансите изх. № 16-12-101 от 16.03.2009 г., с което се отказва разсрочено плащане на същите публични задължения. Жалбата на дружеството срещу така постановения Отказ е отхвърлена с влязло в сила Решение от 30.07.2009 г. по адм. дело № 5106 от 2009 г., Първо отделение. В настоящото производство не се твърди и не се установява наличието на нововъзникнали обстоятелства, като характерна е процесуалната активност на жалбоподателя да бъде забавено принудителното събиране на негови публични задължения за сметка на проявеното бездействие по отношение събираемостта на неговите частни вземания. При този изход от спора и предвид заявеното искане от ответната страна по жалбата, на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 187, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Върховният административен съд, Първо А отделение