Решение № 836 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 2965/17.07.2024 г. по адм.дело 1317/2023 г. на Административен съд - Хасково в частите, с които е отменено негово уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 с изх. 02 -260 -6500/ 4307#9 от 13.11.2023 г. в частта, в която е извършено намаление по схема ДПЖСК в размер на 59, 35 лева и по схема ПНДЖ3 в размер на 4065, 93 лв., върната е преписката за ново произнасяне по заявлението на Н. А. Д. в същите части при спазване указанията на съда и са присъдени разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната им, отхвърляне на жалбата на Д. срещу УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Н. А. Д., с адрес в [населено място], общ. Харманли, в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на обжалваните части от решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови обжалваните части от решението, е изложил мотиви, че УП е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа мотиви за извършените намаления на суми и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми.Съдът е приел, че административният акт не съответства на материалното право, тъй като с него неправилно е прието, че жалбоподателят е нарушил правилото на чл.39, ал.1, т.4 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията е реда за прилагане на схемите за директни плащания - а именно да продължи да отглежда най - малко 80 % от заявените овце - майки и/или кози - майки най - малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. На 19.09.2021 г., когато е била извършена проверката и в заявения животновъден обет не са били установени животните, 100 - дневният срок е бил изтекъл, тъй като последният ден за подаване на заявления е бил 17.05 .2021 г. / първият присъствен ден след 15.05.2021 г./ и това следва от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Алтернативно съдът е посочил, че дори и да се приеме за относима в случая разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба 3/17.02.2015 г., с оглед датата на редакция на първоначално подаденото заявление, извършена на 25.05.20221 г. от жалбоподателя, то при краен срок за промяна в заявленията - 31 май, началото на 100 дневния срок е от 01.06.2021 г. и края му е 08.09.2021 г., следователно на 19.09.2021 г. Д. вече не е имал задължение да отглежда най -малко 80% от заявените овце - майки и/ или кози - майки, заявени по схема ПНДЖ 3, в животновъден обект 6463 - 0036. Изложеното е основание за отмяна на уведомителното писмо в частта, с която е извършено намаление по схема ПНДЖ 3 в размерна 4065,93 лева. Относно намалението с 59, 35 лева по схема ДПЖСК съдът е приел, че не е установено надвишение с 3557, 45 лева на левовата равностойност от 2000 евро по заявлението, тъй като в т.23 от таблицата, касаеща схема ДПЖСК е оторизирана сума 3724, 53 лева и тя безспорно не надвишава левовата равностойност на 2000 евро / 3911,66 лева/, поради което в нарушение на чл.8, пар.1 от Регламент /ЕС/ 1307/2013 е намалена оторизираната сума. Решението е правилно в частта, с която е отменено УП относно извършеното намаление по схема ПНДЖ 3 в размер на 4065,93 лева. Правилен е доводът на АС, че задължението по чл.39, ал.1, т.4 е за отглеждане на най малко 80 процента от от заявените овце - майки и/ или кози - майки, считано от последния ден за подаване на заявлението. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. последният ден за подаване на заявлението това е 15 май на годината, за която се кандидатства, а когато 15 май е неприсъствен ден първия следващ работен ден. Обоснован е изводът, че между 18.05.2021 г. и 19.09.2021 г. /денят на проверката/ са били изминали повече от 100 дни. Дори и предвид направената редакция на първоначалното заявление да се приеме за начало на 100 дневния срок, денят след края на срока по чл. 11, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. /31.05.2021 г./, в който е допустимо редактирането на заявлението, то от 01.01.2021 г. до 19.09.2021 г. също са изминали повече от 100 дни и съответно към датата на проверката е липсвало цитираното правно основание за частичен отказ за финансиране. Няма причина към процесното заявление да се приеме за приложим срокът по чл.12, ал.2 от Наредба 5/27.02.2009 г., допускащ по късно подаване на заявлението със санкции за закъснението, доколкото в случая е спазен срока по чл.4, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. и този за редакция по чл. 11, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. /31.05.2021 г./, поради което за начало на 100 дневния срок правилно е приета датата 01.06.2021 г. Обоснован е изводът на АС, че към датата на постановяване на решението му не е установено надвишение с 3557, 45 лева на левовата равностойност от 2000 евро по заявлението, тъй като в т.23 от таблицата, касаеща схема ДПЖСК е оторизирана сума 3724, 53 лева и тя безспорно не надвишава левовата равностойност на 2000 евро / 3911,66 лева/. Към касационната жалба е приложено друго УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. 02 260 6500/2405 от 12.01.2023 г. с цел установяване, че Д. е получил и други директни плащания за кампания 2021 г., които следва да се вземат предвид при преценка законосъобразността на намалението от 59,35 лева по схема ДПЖСК на основание чл.8 от Регламент 1307/2013 г. вр. чл.26 Регламент 1306/2013 г. , но това обстоятелство не е било посочено между фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт, нито е било наведено пред АС и не са били представяни доказателства в тази насока пред първата инстанция. Недопустимо е за пръв път с касационната жалба да се допълват фактическите основания на административния акт, а настоящата касационна инстанция има забрана за нови фактически установявания на основание чл. 220 АПК. Решението е правилно и в тази си част, тъй като законосъобразността на акта е преценена предвид фактическите основания, посочени в него. При новото произнасяне по заявлението административният орган би могъл да изложи доводите се в тази насока. Предвид изложеното решението в обжалваните части следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение