Решение № 510 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2014 г.

Решение № 510 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор (ИД) на Национална служба по зърното (НСЗ) към Министерство на земеделието и храните срещу решение № 762 от 12.02.2014 г. по административно дело № 3690/2013 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова Заповед № ДС-006/14.03.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Явор Йорданов Кънев, лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията на закона за форма, при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. За да отмени обжалваната пред него заповед, съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства е извел правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Правилен е изводът на съда, че заповедта не отговаря на изискванията за форма, предвидени в разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като въпреки пространното изложение, в същата липсва конкретно посочване на дата и място на извършване, конкретно посочване на служебните задължения, които не са изпълнени от служителя, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Въпреки цитатите от длъжностната характеристика, за длъжността, заемана от Кънев и изложените разсъждения на дисциплинарнонаказващия орган след тях от съдържанието на заповедта не може да се констатира конкретно неизпълнение на служебни задължения от страна на Кънев, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Освен това в заповедта е посочено, че са обсъдени структурни разписания на НСЗ за периода от назначаването на Кънев на длъжността "за началник отдел" до момента, които обаче не се намират в кориците на делото, а също и други, които са неотносими към конкретния случай - ангажираната дисциплинарната отговорност на служителя, като например въпросника, попълнен от Кънев на 1.09.2004 г., когато е заемал длъжността "младши експерт". Последният сам по себе си буди недоумение, както като съдържание, така и като цел на събиране на подобна информация. Обоснован и съответен на доказателствата е и изводът на АССг, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в закона. На първо място при непосочване на времето на извършване на дисциплинарните нарушения е невъзможно да се установи дали е спазена разпоредбата на чл. 94 ЗДСл, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриването и не-по-късно от една година от извършването. Съществено нарушение е и участието на юрисконсулт Йоцова в състава на Дисциплинарния съвет, изяснявал и обстоятелствата за извършеното нарушение. Не е спорно по делото, че същата е декларирала като свързано с нея лице, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) още на 18.02.2009 г. - ИД на НСЗ - Злати Златев, който е и дисциплинарнонаказващия орган. Обстоятелството, че с Решение № РС-172-13-032/15.04.2014 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е установено, че в случая не е налице конфликт на интереси не води до извод за липса на извършено нарушение на административнопроизводствените правила. За да е налице конфликт на интереси, следва да е наличие на частен интерес по определението на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, какъвто не се твърди в случая. Нарушението в случая се изразява в това, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл забраняващ като държавен служител да бъде назначавано лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или лице, с което е във фактическо съжителство. В случая органа по назначението не е изпълнил задължението си чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, въпреки подадената декларация от Йоцова, нито е предприел други, предвидени в закона мерки за отстраняване на нарушението, което видно от доказателствата по делото съществува и понастоящем. Ето защо, макар да не е установен конфликт на интереси от компетентния административен орган е налице несъвместимост по смисъла на цитираните разпоредби на ЗДСл, което безспорно е довело до опорочаване на процедурата, а отделно от това настоящия състав намира, че участието на Йоцова в дисциплинарното производство срещу Кънев, при така установената несъвместимост е в нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗПУКИ, задължаващ лицата, заемащи публични длъжности да изпълняват задълженията си отговорно и безпристрастно. В случая са налице и нарушения на принципа на равенство, прогласен в чл. 8 АПК и на принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК забраняващ участие в производството на длъжностно лице, което има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Дори да се приеме, че Йоцова не е участвала в дисциплинарния съвет с оглед представените болнични листове, което обстоятелство е установено с категоричност от протоколите за заседанията на същия, протокола за изслушване на служителя и от лично изготвеното от нея писмо от 16.03.2013 г. до председателя на ДС (л. 169), то тогава ДС е заседавал в непълен състав, което отново води до извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място правилен е и изводът на съда за постановяване на акта в нарушение на материалния закон. На първо място не е спорно между страните, че Кънев е заемал длъжност "началник отдел" на отдел "Контрол, анализи и координация" в Главна дирекция "Зърно и зърнени фуражи". В приложената по делото длъжностна характеристика, връчена на Кънев на 23.07.2012 г. същата е посочена като такава от длъжностно ниво 6А, с наименование ръководно ниво 6А. Съгласно Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - чл. 5 служителите на ръководни длъжности в администрацията ръководят, включително планират, организират, контролират и координират, съответната администрация и/или структурно звено, носят отговорност за изпълнението на задачите от това структурно звено. Същите ръководят работата на непосредствено подчинените им служители. Вменените на Кънев нарушения на служебната дисциплина са свързани с деловодно подреждане и съхранение на документи. Тази дейност обаче на първо място безспорно е изпълнителска, а на второ не фигурира като негови длъжностни задължения. Отделно от това следва да бъде посочено, че в случая липсва и извършено нарушение на указанието за прилагане на номенклатурата на делата, както по изложените по-горе съображения, а също и поради това, че тези указания са издадени на основание Закона за държавния архивен фонд, при което са относими единствено към подреждането на преписките в НСЗ в учрежденския архив. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, а и доводи в тази насока липсват в касационната жалба, въпреки декларативното посочване на това нарушение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение