Решение № 14461 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2016 г.

Решение № 14461 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. Ч. Ч. срещу решение № 99 от 5.10.2016 г. по адм. д. № 101/2016 г. на Административен съд К., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу обективиран в писмо изх. № 130000-4465/16.06.2016 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - К. отказ да се върне свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при извършената проверка е установено, че дължи глоби, описани в писмото - по четири наказателни постановление и осем фиша. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че административния орган е следвало да върне свидетелството за управление на МПС, след като административният акт, с който е отнето е обявен за нищожен и ако са налице условията за ново отнемане поради неплатени глоби е следвало да го отнеме с изричен административен акт. Съдът не взел предвид, че за да е отказано връщането на свидетелството за правоуправление следва да е отнето по надлежния ред. Административният орган следвало да посочи относно изброените в писмото глоби дали наказателните постановления и фишове за налагането им са влезли в сила, изтекла ли е погасителната давност предвидена в закона. Счита, че неправилното посочване на точния размер на дължимите глоби също е основание за отмяна на отказа и че след като акта за отнемане на свидетелството за правоуправление е обявен за нищожен, то административния орган го държи без основание. Претендира разноски по делото по представен списък. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че в писмото съдържат фактически основания за отказа да се върне свидетелството за правоуправление, които съответстват на посоченото правно основание - чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. В писмото е посочено, че при извършената проверка е установено, че жалбоподателят дължи глоби, описани в писмото - по четири наказателни постановление и осем фиша. Съдът установил, че електронен фиш, серия К, № 1082589/26.11.2015 г. е бил оспорен пред РС - М. и отменен с решение по а. н. д. № 108/2016 г. на съда, влязло в законна сила на 10.06.2016 г. Ответникът не представил изрични доказателства, че описаните актове в писмото са влезли в сила, представена е справка в която са описани съставените срещу жалбоподателя актове, наказателни постановления, фишове, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки от 2007 г. до 2016 г. Посочил, че по приложеното адм. д. № 43/2016 г. се съдържа същата справка в която срещу издадените наказателни постановления е записано, че са влязли в сила и че в оспорения административен акт и в справката е записано, че наказателни постановления № 103/23.01.2013 г., № 77/28.02.2013 г., № 250/26.07.2013 г. са влязли в сила. След справка в деловодната система съдът установил, че е образувано к. а. н. д. № 325/2013 г. по описа на Административен съд - К. и с решение от 7.01.2014 г. състав на съда е оставил в сила решението на РС - К., с което е потвърдено посоченото наказателно постановление, с оглед на което приел за установено, че наказателно постановление № 103/23.01.2013 г. е влязло в сила и наложената с него глоба е дължима. Посочил, че от жалбоподателя не са представени доказателства наложените глоби с описаните в оспорения отказ наказателни постановления, включително наказателно постановление № 103/23.01.2013 г., да са заплатени. Направил извод, че оспорения отказ е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са установени съществени процедурни нарушения и е в съответствие с целта на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП и жалбата срещу отказа да се върне СУМПС е неоснователна. Решението е правилно. По делото е установено, че на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП със Заповед от 23.02.16 г. на Началник РУ при ОДМВР - К. на касатора е била наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби, на която дата му е било отнето и СУМПС за извършено нарушение по ЗДвП. С решение по адд. № 43/2-16 г. от 27.04.16 г. на Административен съд- К. е прогласена нищожността на издадения административен акт поради липса на компетентност от издаващия орган. Въпреки прогласяване нищожността на този административен акт, административният орган е отказал да върне СУМПС на жалбоподателя. Оспореният пред съда отказ на административния орган да върне СУМПС е мотивиран с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП, съгласно който не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. По преписката са налице данни, че спрямо Ч. има наложени глоби по ЗДвП по наказателни постановления и фишове и не са представени доказателства тези глоби да са изплатени. Затова на друго основание административният орган е отказал връщане на СУМПС, тъй като дължимите глоби, влезли в сила, не са платени. Съдът безспорно е установил, че наказателно постановление № 103/23.01.2013 г. е влязло в сила и че глобата по него не е платена, поради което правило е приел, че е налице посоченото основание основание за отказ за връщане на свидетелството за управление. Неоснователни са доводите в жалбата, че административният орган е следвало да издаде нов акт за отнемане на свидетелството за правоуправление, след като са налице предпоставките да не се върне, поради което не го държи без основание. В случая оспореният отказ представлява фактическо действие /бездействие/ и има предпоставки и самостоятелни правни последици, различни от административния акт, който е обявен за нищожен с решение на Административен съд - К.. В случая свидетелството за управление не е отнето, а не е върнато при наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 ЗДвП. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви Върховният административен съд, Седмо отделение