Решение № 2991 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2011 г.

Решение № 2991 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Варна, против решение № 996 от 28.04.2011 г., постановено от Административния съд - Варна по адм. д. № 739/2011 г., с което е прогласена нищожността на решение № А-1883/28.12.2010 г., издадено от началника на Митница Варна, обективиращо изричен отказ да бъде издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия на Марина Михалева Иванова, действаща като ЕТ "Мирели-Марина Иванова". В касационната жалба се изразява становището, че решението е незаконосъобразно и необосновано-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилно приетото от съда, че срокът за произнасяне на началника на митница по реда на чл. 115 и сл. от ППЗАДС е преклузивен. Изтъква се, че решението в тази част не е съобразено с нормативната уредба в раздел IV, гл. 6 от ППЗАДС, уреждаща реда, начина и сроковете за подаване на заявления и издаване на разрешения за продажба на тютюневи изделия. По тези съображения се иска отмяна на решението. Ответната страна - ЕТ "Мирели-Марина Иванова" гр. Варна, в писмен отговор и писмени бележки е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на спора по същество относно материалната законосъобразност на постановения изричен отказ на началника на Митница Варна. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а относно основателността й приема следното: Административният съд е бил сезиран с жалба от Марина Михалева Иванова, действаща като ЕТ "Мирели-Марина Иванова" против решение № А-1883/28.12.2010 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 116, ал. 1 от ППЗАДС във вр. чл. 59 от АПК е отказано на търговеца да му бъде издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия. За да обяви нищожността на оспореното решение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ППЗАДС, съгласно която началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, след извършване на проверка на място при заявителя и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията. По делото е било установено, че началникът на Митница - Варна не е давал указания за отстраняване на нередовности в заявлението или за предоставяне на допълнителна информация на осн. чл. 115, ал. 2 от ППЗАДС, поради което е прието, че срокът за произнасяне е бил този по ал. 1 на същия член. Заявлението е депозирано на 29.04.2010 г. и съдът е приел, че е следвало началникът на митницата да се произнесе до 30.05.2010 г. От тази дата е формиран мълчалив отказ по подаденото заявление за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, който няма данни да е обжалван в предвидения от закона срок, поради което е влязъл в сила. Предвид това съдът е приел, че издаденият впоследствие изричен отказ на 28.12.2010 г., е издаден при наличие на съществен порок - липса на компетентност, което е довело до неговата нищожност. Този извод на решаващия съд е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ППЗАДС, на която се е позовал и първоинстанционният съд, в ал. 2 на същата е посочено, че отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административни процесуалния кодекс. В случая е налице такъв отказ, обективиран с решение от 28.12.2010 г. на началника на Митница гр. Варна. Това решение е било съобщено на заинтересованото лице на 29.12.2010 г., като е подадена жалба до Директора на Агенция "Митници" по реда на чл. 81 от АПК, а впоследствие и до съда по реда на чл. 145 и сл. АПК, в предвидения от закона 14-дневен срок /чл. 149 АПК/. Съдът приемайки, че началникът на митницата не се е произнесъл в срока по чл. 115, ал. 1 от ППЗАДС, който е 30-дневен и е изтекъл на 30.05.2010 г г. е приел, че е издаден от некомпетентен орган и го е обявил за нищожен, без да разгледа спора по същество. Следва да се има предвид, че срокът за произнасяне от административния орган е инструктивен, а не преклузивен и произнасянето на органа след изтичането на законния срок не прави акта му нищожен. Само срокът за обжалване на акта е преклузивен, а в случая той е спазен. Това е така, тъй като неспазването на срока за произнасяне от административния орган не погасява правото и задължението на този орган да се произнесе по искането и няма пречка да се обжалва изричния отказ на административния орган, ако такъв е последвал. В този смисъл е и т. 8 от постановление № 4 от 1976 г. на Пленума на ВС, който третира именно въпроса за мълчалив отказ на органа, който трябва да издаде индивидуалния административен акт. Неупражняването на времевата компетентност за произнасяне от съответния орган, не може да ограничи правото на защита на заинтересованото лице, което е негово конституционно установено право. В този смисъл е и практиката на ВАС, а само с оглед изричната разпоредба в ДОПК, относно мълчаливия отказ и различната правна уредба за тези случаи е прието ТР № 7/2008 г. на ВАС, според което срокът за произнасяне от решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, но в случая тази разпоредба е неотносима. Предвид тези съображения обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд - Варна за разглеждане на спора по същество, относно материалната законосъобразност на постановения отказ. С оглед изхода на делото разноските следва да се определят при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,