Решение № 228 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2013 г.

Решение № 228 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано след отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила решение, постановено по адм. д. № 12305/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Николай Василев Гунчев е подал касационна жалба против решение № 10543 от 18.07.2012 г., постановено по адм. д. № 8207/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Николай Василев Гунчев против заповед № РД-10-737/26.05.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Констатирано е, че жалбоподателят е извършил 7 от описаните в заповедта общо 8 нарушения на служебната дисциплина. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Правилно е прието, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. и в срока по чл. 94, ал. 1 от закона, след проведено дисциплинарно производство. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен чл. 91 от ЗДСл. От събраните по делото доказателство е установено, че в резултат на проведеното дисциплинарно производство дисциплинарния съвет е предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи на Николай Василев Гунчев дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 г.". С оспорената заповед министърът на образованието, младежта и науката е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение", като е обосновал налагането на този вид дисциплинарно наказание с предходна заповед, с която на Гунчев е наложено дисциплинарно наказание "отлагане повишението в ранг с една година", чийто срок не е изтекъл. С решение, постановено по адм. д. № 15470/2011 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 06.03.2013 г., е отменена заповедта на министъра на образованието, младежта и науката, с която на Николай Василев Гунчев е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". С отмяната на заповедта се заличават последиците от наложеното дисциплинарно наказание, независимо от основанието, на което е бил отменен акта - съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправни норми или наличие на друг порок, водещ до незаконосъобразност, от което следва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в нарушение на чл. 91 от ЗДСл. В дисциплинарното производство дисциплинарният състав е обсъдил дисциплинарните нарушения и е приел, че 5 от тях не са извършени от държавния служител, като с оглед на това е обосновал и тежестта на предложеното дисциплинарно наказание - "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до една година". Дисциплинарнонаказващият орган не е наложил така предложеното наказание и е обосновал съответствието на извършените нарушения с тежестта на наложеното наказание, като се е позовал на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Действително становището на дисциплинарния съвет не е задължително за дисциплинарно-наказващия орган, но същият е следвало да прецени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. и наложи съответното по вид и размер наказание. Обосноваването на тежестта на наложеното наказание е единствено с факта, че нарушенията са извършени в срока на изтърпяване на предходното наложено дисциплинарно наказание. Следователно при издаване на оспорената заповед е нарушено императивното изискване на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, което в случая не е сторено. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарните нарушения, за което е наложено, което води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. С оглед изхода на делото следва да се осъди министерство на образованието и науката да заплати на Николай Василев Гунчев сумата 780 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е неоснователно, тъй като същото включва правна помощ и процесуално представителство за първоинстанционно и две касационни производства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд