Решение № 11431 от 12.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 41/16.03.2022 г., постановено по адм.д. 346/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 02-100-6500/3497 от 08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който на А. Тонев е установено публично държавно вземане в размер на 2343, 09 лв., представляващ недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за плодове СП, основна по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/190620/71571. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна А. Тонев, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се че, А. Тонев регистриран с УРН [номер] е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10.19.0620/7157121, като е заявил за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за ЗДП, мярка 13/НР, ПНДП, СЕПП и СП (основна). В периода 18.11.2020 г. 18.11.2020 г. е извършена проверка на място от дирекция "Технически инспекторат". За резултатите от проверката бенефициентът е информиран с уведомително писмо с изх. 01-172-6500/1047 от 19.11.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД Разград. При извършване на калкулациите по СП основна, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите описани в таблица 1 в акта за установяване на публично държавно вземане при извършената проверка, не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 2343. 09 лв. по схемата. Допуснатата техническа грешка за допустимостта на декларираните парцели по СП основна, е наложила повторното преразглеждане на подаденото заявление. След приключване на повторните проверки е установено, че парцелите са изначално недопустими за подпомагане на СП основна. След извършената прекалкулация полагаемата се финансова помощ по СП основна е изчислена на 0. 00 лева. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СП основна в размер на 2343. 09 лв. е определена като недължимо изплатена сума. Издаден е акт за установяване на публично държавно вземане 02/100-6500/3497 от 08.10.2021 г. от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на А. Тонев, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2349. 09 лв. недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за плодове СП основна по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10.19.0620/71571. При осъществен контрол за законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане, с решение 41/16.03.2022 г., постановено по адм.д. 346/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 02-100-6500/3497 от 08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Актът е издаден в писмена форма, но не е с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, без задължителни реквизити и при съществено нарушение на административно производствените правила. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Правилни са направените изводи, че актът за установяване на публично държавно вземане не е с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, без задължителни реквизити и при съществено нарушение на административно производствените правила. Правилни са направените изводи, че същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, но същите са без посочена взаимовръзка помежду си, като е абсолютно неясно как е формиран размерът на определената за възстановяване сума, предвид констатациите за недопустимост за подпомагане само на част от декларираните парцели. Мотивите имат съществено значение за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Освен неспазване на процесуалните правила на АПК, административният орган е допуснал и нарушения на материалния закон във връзка с материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова подкрепа. Като основания за издаване на акта за установяване на публично държавно вземане са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на чл. 27 параграф 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 на Комисията. Съобразно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (нормата регламентира правомощие на Разплащателната агенция). Съответно, 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, регламентират реда за събиране на вземанията и начина на установяване на дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, а именно с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посоченото правно основание за издаване на акта е това по чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, съгласно който текст, при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Административният орган е възпроизвел посочения текст в относимата му редакция, но без да конкретизира предмета на извършения контрол дали е налице заявената култура или дали са спазени минималните агротехнически мероприятия. Съобразно т. 19 от Допълнителните разпоредби от наредбата Агротехнически мероприятия" представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане, навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене, напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести, неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. При проверката на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е видно, че в случая органът препраща към данните в друг документ, предхождащ издаването на акта за установяване на публично държавно вземане, което по принцип е допустим способ за мотивиране на административните актове. В случая обаче този посочен доклад е приложен по делото, но в същия се съдържа единствено констатацията, че парцелът е недопустим за подпомагане, без посочване на мотивите за това. Това прави невъзможна проверката от страна на съда на изложените в него фактически и правни основания. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсват и фактически и правни основания, относно формирането на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не става ясно как е формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост за подпомагане засягат само част от декларираните парцели. Според изложеното в акта за установяване на публично държавно вземане, от административния орган е извършена прекалкулация, при която полагащата се финансова помощ по СП /основна/ възлиза на 0.00 лв., а разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ в размер на 2349. 09. лв. представлява недължимо платена сума. Горните мотиви, преценени съобразно доказателствата по делото и правилата на чл. 30б ал. 4 и чл. 34, ал. 1 от Наредба 3, не позволяват проверка относно законосъобразността на определената сума. Съгласно посочените правни норми, министърът на земеделието, храните и горите определя със заповед размера на подпомагането на хектар, а размерът на помощта по схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 за получен и реализиран на пазара добив и са представени доказателства за това. В случая А. Тонев е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 да декларира и представи доказателства за произведената и реализирана продукция през 2020 г., но органът не ги е проверил и не е формирал съответни изводи съобразно критериите по чл. 30б ал. 4 от Наредба 3, поради което и остава неизвестен начина и основанието за връщане на изплатеното финансово подпомагане по схемата. В акта за установяване на публично държавно вземане е посочено, че фактическите констатации са въз основа на извършен контрол от МЗХГ и ДФЗ по реда на чл. 31а ал. 3 от Наредба 3. Същата препраща към чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в който е регламентиран реда за проверка на заявленията за подпомагане чрез административни проверки и проверки на място, съответно чрез ИИС, съпоставяне на данните от заявленията с данните в регистрите. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Разплащателната агенция всяка година проверява на място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, като съобразно ал. 4 проверките на място се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство; методи за дистанционно наблюдение. Липсва нормативно установена процедура за определения от административния орган като "допълнителен контрол на извършената проверка на място", както и за "прекалкулация" на полагащата се финансова помощ. С оглед на посоченото като правно основание за издаване акта това по чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, би следвало извършената проверка да е била или по чл. 37а, ал. 2, или проверка на място по чл. 37, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (съобразно чл. 31а, ал. 3, при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура.), което не се установява в процесния случай. Съобразно чл. 31а, ал. 2, редакция ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г., при извършване на теренни проверки на физическите блокове за актуализация на СИЗП Министерството на земеделието, храните и горите осъществява контрол на площите по ал. 1, заявени за подпомагане с култура, несъответстваща на актуалния начин на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК