Решение № 3006 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2018 г.

Решение № 3006 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Андрееви-Изворово" ЕООД, подадена чрез адв. Георгиева против решение № 668/27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2905/2017 г. по описа на Административен съд-Варна. С решението е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-03000816009133-091-001/6.07.2017 г., потвърден с Решение № 332/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 28 247. 43 лв. и лихва в размер на 3611. 24 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд–Варна. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, чрез гл. юриск. Стефанова, в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата против Ревизионен акт № Р-03000816009133-091-001/6.07.2017 г., потвърден с Решение № 332/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Варна, с който на "Андрееви-Изворово" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 28 247. 43 лв. и лихва в размер на 3611. 24 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения РА, основанията на органите по приходите, поради които приемат, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, в резултат на което са определени задължения за данък в размер на 28 247. 43 лв. и лихва в размер на 3611. 24 лв. Направен е извод, че спорът се свежда до това налице ли са общите изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за ползване на данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО /данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители/. Съдът е приел доводите на приходните органи, че са спазени изискванията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, но не са изпълнени кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2015 г. има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви за несвоевременно погасяване на тези задължения. Според съда правилно ревизиращите органи са приели, че РЛ не може да ползва данъчното облекчение предвидено в чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не е изпълнил изискването към 31.12.2015 г. да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви за несвоевременно погасяване на тези задължения. Решението е неправилно. По делото не е налице спор по фактите. При ревизията е установено, че към 31.12.2015 г. РЛ има следните подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви, свързани с невнасянето им в срок: авансови вноски за корпоративен данък за трето тримесечие на 2015 г. в размер на 2420. 26 лв., вземане по ГДД от 31.03.2015 г., лихва в размер на 10. 78 лв., определена върху главницата от 2420, 26 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 79. 74 лв., вземане по декларация обр. № 6, депозирана на 4.12.215 г., лихва в размер на 0. 07 лв., определена върху главница от 79. 74 лв. за периода от 29.12.2015 г. до 31.12.2015 г. Преценено е, че дружеството е следвало да внесе удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в срок до 28.12.2015 г. А съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗКПО, тримесечната авансова вноска за третото тримесечие следва да се внесе в срок до 15.12.2015 г. Посочените задължения са погасени, чрез прихващане с АПВ, издаден на 5.02.2016 г., т. е към 31.12.2015 г. задълженията не са били издължени към бюджета, а същите са прихванати по реда на чл. 92, ал. 5 от ЗДДС от ДДС за възстановяване. При тези установявания е прието, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за допустимост на преотстъпването. Съгласно чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер на 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна или животинска продукция. Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпения данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочените в ал. 1 дейности и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Не е било спорно, че данъчно задълженото лице е регистрирано като земеделски производител и произвежда растителна продукция - зърнени и бобови растения. Установено е, че същото е спазило изискванията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО. Спорът е относно изпълнението на общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък, уредени в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, а именно по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративен данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и 2. задължения по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Не е било спорно, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало размер на тримесечната авансова вноска - 2500 лв., както и че тримесечната авансова вноска към 31.12.2015 г. не е внесена. По декларация обр. 6 дружеството е декларирало за внасяне 79. 74 лв., която сума е внесло в срока за плащане, като на осн. чл. 169, ал. 4 от ДОПК, органите по приходите са отнесли внесената сума към по-старото задължение за авансова вноска за корпоративен данък с падеж 15.12.2015 г. Според настоящият състав задължението за внасяне на авансови вноски не представлява подлежащо на принудително изпълнение публично задължение по аргумент от чл. 175, ал. 1 и 2 от ДОПК, по които лихвите за авансови вноски са определени по т. 2 със специална уредба на начален и краен срок на изчисленията им – не по-късно от 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска. Щом след 1 януари на годината, в която в която следва да се подаде ГДД за корпоративен данък не се начисляват лихви за невнесените в срок авансови вноски следва, че невнесените в срок авансови вноски се трансформират в задължение за корпоративен данък, срокът за деклариране на който е 31.03.2016 г., което задължение не е просрочено към 1.01.2016 г. и за него не следва да се начисляват лихви след 31.12.2015 г. Следва също, че от 1.01.2016 г. не е налице задължение за невнесената в срок авансова вноска за третото тримесечие, а само за лихвите за нея, изчислени по чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК за периода от 15.12.2015 г. до 31.12.2015 г. Наличието на изискуемо публично задължение по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО има отношение към понятието предприятие в затруднено положение, каквото ревизираното лице не е. Вноската за данък върху трудовите възнаграждения е направена на 4.12.2015 г. – в срока за погасяване на това задължение и е отнесена за погасяване на авансовата вноска за трето тримесечие поради законодателно разрешение в чл. 169, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, въпреки волята на дружеството да погаси задължението си за данък върху доходите, в който смисъл е чл. 169, ал. 3 от ДОПК. В съдебната практика няма спор, че нормата на чл. 167 от ЗКПО е императивна, тъй като с нея се разрешава отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. С оглед горните установявания и при наличните данни по делото не може да бъде прието, че дружество е некоректен данъкоплатец, като размера на задължението за лихва за невнесената в срок авансова вноска за третото тримесечие /10. 78 лв./ е нищожен спрямо размера на преотстъпения данък. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА Административен съд - Варна е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Ревизионен акт № Р-03000816009133-091-001/6.07.2017 г., потвърден с Решение № 332/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП – гр. Варна, с който на "Андрееви-Изворово" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 28 247. 43 лв. и лихва в размер на 3611. 24 лв., следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на АС- Варна следва да бъде отменено и в частта, в която "Андрееви-Изворово" ЕООД е осъдено да заплати в полза на дирекция "ОДОП" – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1482 лв. С оглед изхода на спора на касатора се дължат сторените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 2103 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,