Решение № 5549 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2015 г.

Решение № 5549 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Любен Йорданов Любенов, гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 121, вх. "Б", ет. 12, ап. 114 срещу Решение № 208 от 18.03.2015 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 63/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н Любенов срещу Заповед № 269 от 15.02.2014 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Самоков, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно установил фактическата обстановка по делото. Не отчел, че не са били налице предпоставките за издаване на заповедта, защото в медицинското заведение, към което бил насочен с издадения му талон за кръвна проба, нямало лекар, който да вземе пробата. С оглед на това по делото не е установено соченото в акта за установяване на административно нарушение нарушение - управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Този факт води до нарушение и на материалния закон - чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съдът не отчел, че в акта не е посочен срок на действие на мярката. Неправилен счита и извода на съда за съответствие на мярката с целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Заповед № 269. Представя Решение № 35 от 15.05.2015 г. на Районен съд, гр. Самоков, постановено по административно наказателно дело № 24/2015 г., с което наказателно постановление № 14-0338-000543 от 27.02.2014 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Самоков, е отменено. Решението е влязло в сила на 1.07.2015 г. Касаторът претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Соня Димитрова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция" - Самоков, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно, постановено при липса на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът, че във Филиала за спешна медицинска помощ, гр. Самоков, нямало лекар, който да вземе кръвна проба, е ирелевантен, тъй като е било извършено изпробване с техническо средство. Установеното с техническо средство съдържание на алкохол в кръвта е достатъчно основание за прилагане на мярката, поради което решението е правилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 15.02.2014 г., около 22,15 часа г-н Любенов управлявал лек автомобил, марка "Пежо 206", регистрационен № СА 1532 ТС, по път II-82 КПП Бетонов възел посока курортен комплекс "Боровец" към гр. Самоков. При извършена проверка с техническо средство "Алкотест дрегер 7510", фабричен № ARBA0059, калиброван до м. 05.2014 г., било установено съдържание на алкохол в кръвта 0,62 на хиляда.

1. На 15.02.2014 г. на г-н Любенов бил съставен акт за установяване на нарушение № 269, издаден талон за медицинско изследване № 0426641 със задължение за явяване в "МБАЛ - Самоков" до 00, 30 часа, както и иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство.

1. На 15.02.2014 г. началникът на Районно управление "Полиция", гр. Самоков, издал Заповед № 269, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП приложил на г-н Любенов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство".

1. На 15.02.2014 г. в 22, 55 часа г-н Любенов се явил "във ФСМП гр. Самоков", но поради липса на лекар не му била взета кръвна проба "и се върна в Боровец". Във 23,50 часа г-н Любенов посетил отново "ФСМП" с цел вземане на кръвна проба, но такава му била отказана поради липса на лекар. Дежурните медицински фелдшери във "ФСМП" уведомили районното управление и поискали удължаване на времето, но пристигналите на място дежурни полицаи отказали. Изложените обстоятелства са описани от дежурните медицински фелдшери в талона за медицинско направление и са подписани от тях.

1. На 24.02.2014 г. г-н Любенов подал възражение до началника на районното управление, в което посочил, че "въпреки многократното и излишно разкарване до ФСМП - Самоков и въпреки обясненията на дежурния фелдшер за отсъствието на доктор с цел вземане на кръвна проба, както и молбата ми да бъде удължено времето на същата, вашите полицаи категорично отказаха да удължат това време".

1. На 27.02.2014 г. на г-н Любенов било издадено наказателно постановление № 14-0338-0000543, с което началникът на Районно управление "Полиция" - гр. Самоков, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 600, 00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и е в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Съдът приел, че доводите на г-н Любенов във връзка с невъзможността да му бъде взета кръвна проба са ирелевантни в производството по оспорване на принудителната мярка. Приел, че принудителната мярка е и в съответствие с целта на закона, защото осуетява възможността за извършване на други противоправни деяния. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като твърди, че страда от три порока - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните отменителни основания са свързани с неосъществената, не поради негова вина, кръвна проба. Позовава се и на влязлото на 1.07.2015 г. в сила съдебно решение, с което издаденото му за нарушението, заради което му е наложена и принудителната мярка, наказателно постановление е отменено.

От представеното с касационната жалба съдебно Решение № 35 от 15.05.2015 г. на Районен съд, гр. Самоков, е безспорно, че издаденото на г-н Любенов наказателно постановление № 14-0338-0000543 за извършеното на 15.02.2014 г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е отменено от съда. Съдебното решение е влязло в сила на 1.07.2015 г. С оглед на това въпросът, който е релевантен за правилността на първоинстанционното съдебно решение, е какво е значението на този факт?

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП принудителната мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който а) управлява моторно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; б) който е под въздействието на друго упойващо вещество; в) при отказ за бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

В случая по делото е безспорно, че на 15.02.2014 г. с годно техническо средство било установено съдържание на алкохол в кръвта на г-н Любенов над 0,5 на хиляда. С оглед на това, както правилно приел и съдът, и както сочи и прокурорът в настоящото производство, е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Вярно е, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30), когато водачът оспори показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване. Касаторът не е оспорил показанията на техническото средство - в акта за установяване на административно нарушение не е вписано негово възражения. Подаденото на 24.02.2014 г. възражение не касае установените с акта факти.

Тъй като показанията на техническото средство са били над 0,5 на хиляда и с оглед на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 на г-н Любенов е издаден и талон за медицинско изследване. В талона е било посечено лечебното заведение, в което касаторът е бил длъжен да се яви. Видно от съдържанието на талона на г-н Любенов е било указано да се яви в "МБАЛ - Самоков". "МБАЛ - Самоков" е Многопрофилна болница за активно лечение, гр. Самоков. Касаторът не се явил в Многопрофилната болница за активно лечение, а във "ФСМП". "ФСМП" е филиал за спешна медицинска помощ. Филиалът за спешна медицинска помощ и Многопрофилната болница за активно лечение са различни, самостоятелни лечебни заведения - болницата е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, т. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), а Центърът за спешна медицинска помощ, съответно неговият филиал - е лечебно заведение по смисъла на чл. 10, т. 1 ЗЛЗ.

С оглед на доказателствата по делото, в това число и изричното признание на касатора във възражението му до началника на районното управление, е безспорно, че г-н Любенов не се явил в посочения му час в указаното му лечебно заведение. Дори и фактическото разположение на двете лечебни заведения да се намира в рамките на една територия водачът на моторното превозно средство е длъжен да се яви за кръвна проба именно там, където му е указано в талона за медицинско изследване. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 употребата на алкохол на водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

Факта, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление не значи автоматично отпадане на основанията за прилагане на принудителна административна мярка. По делото са надлежно установени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Право на водача е да прецени дали да извърши или не медицинско изследване в тази хипотеза, но за да може да обори показателите, установени с техническо средство, той трябва да се яви в указаното му лечебно заведение в указания му срок. Това касаторът, видно от посоченото в талона за медицинско изследване, не направил. С това той се лишил от възможността да обори показателите от изследването с техническо средство и съдът правилно приел за доказани материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

В подкрепа на порока нарушение на материалния закон касаторът твърди и неотчетеното от съда нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП изразяващо се в непосочване в оспорената заповед на срока на действие на принудителната мярка. Вярно е, че в оспорената заповед органът не посочи срока на действие на принудителната мярка. Но срокът на нейното действие е изрично определен в закона - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от шест месеца. Следователно законодателят е определил срока на действие на мярката и факта, че органът не е посочил изрично срока на действие не представлява нарушение, което да е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Дори и да беше посочил по-дълъг от законово определения срок, или както в случая - да не е посочил срок, мярката не може да бъде прилагана за срок, по-дълъг от посочения в закона.

Касаторът не сочи доводи в подкрепа на твърдяния порок съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по твърдяните в касационната жалба пороци на решението. При липсата на конкретни доводи в подкрепа на твърдяния порок съдът, с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК, не дължи служебна проверка за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд