Решение № 4134 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 428/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ/Министерството), с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, [адрес], чрез процесуален представител адв. Б. Христова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 23184/12.11.2024 г., постановено по адм. дело 5390/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение РД-02-14-579/29.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението договор BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01/05.12.2022 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник ДЗЗД "Хадистрой-АК-СИ", на стойност 202 658,65 лева без ДДС, респ. 243 190,38 лева с ДДС.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Аргументира становище, че нито РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., нито съдът са изследвали първия елемент от понятието за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013/Регламента), а именно извършено от бенефициер на безвъзмездна финансова помощ (БФП) действие или бездействие. В тази връзка твърди, че не е обсъдено възражението му, наведено и пред АССГ, че МЗ, макар да е получател на БФП и също да има качеството възложител, не е такъв по отношение на ревизираната обществена поръчка. Сочи, че видно и от съдържанието на атакуваното волеизявление, предметът на проверяваната процедура е "Реконструкция на инфекциозно отделение в сградата на МБАЛ Айтос" в изпълнение на Процедура BG16RFOP001-9.001 "Мерки за справяне с пандемията", а неин възложител е "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - АЙТОС" ЕООД. Също така, договорът, върху чиито разходи според РУО финансовата корекция има отражение, е сключен между "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - АЙТОС" ЕООД и ДЗЗД "Хадистрой-АК-СИ" правни субекти, отново неидентифициращи се с МЗ. В този смисъл Министерството не е извършило нарушение, което да ангажира отговорността му за възстановяване на средства от ЕФСУ.

Наред с горното, застъпва теза за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение, изразяващо се в несъобразяване с императивното правило на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Намира за погрешен извода на първоинстанционния съд в обратната насока, т.к. задължението на органа, произтичащо от посочената разпоредба, не се изчерпва с формално предоставяне на възможност за ангажиране на становище от бенефициера, а включва и мотивирано произнасяне по него, каквото в случая липсва.

По същество намира изводите на съда и на административния орган за наличие на нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 63, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, и двете квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата), за неправилни. Сочи, че не е съобразена спецификата на обекта, който е функциониращо лечебно заведение по смисъла на чл. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с пътникопоток от около 3000 пациенти годишно, както и факта, че по процедурата е предвидено да се изпълнят строително-монтажни дейности (СМР), които при неправилната подготовка биха могли да компроментират работата на болницата. Противопоставя се на заключението на РУО, потвърдено и от решаващия състав на АССГ, че СМР, които се извършват по отношение на жилищните сгради се идентифицират с тези, които се осъществяват при сградите с обществено предназначение. Като аргумент в подкрепа на тезата си сочи, че вторите се подчиняват освен на Закона за устройство на територията (ЗУТ), и на специфичната подзаконова уредба, съдържаща се в Наредба 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 83 от 22.10.2010 г. (Наредба 49/2010 г.), както и че двете категории са посочени отделно съответно в чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г. (Наредба 1/2003 г.). В заключение излага, че правните норми, на които РУО се е позовал при квалифицирането на нарушенията, не обосновават становището му за незаконосъобразни критерии за подбор, т.к. чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП са позитивни правила за поведение, които не могат да бъдат нарушени, а към предписанията на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП липсват съответни мотиви. Не е налице според касатора и обосновка на изискванията с оглед предмета, стойността, сложността, количеството и обема на поръчката.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. претендира разноски за двете съдебни инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответникът РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез старши юрисконсулт З. Стефанова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско такова, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на МЗ против Решение РД-02-14-579/29.04.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението договор BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01/05.12.2022 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник ДЗЗД "Хадистрой-АК-СИ", на стойност 202 658,65 лева без ДДС, респ. 243 190,38 лева с ДДС.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че МЗ е бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP001-9.001 "Мерки за справяне с пандемията", с от ИСУН - BG BG16RFOP001-9.001-0002-C01, РД-02-37-6/20.05.2022 г.

За разходване на средствата по така сключения договор МЗ е провело процедура за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява, с предмет: "Реконструкция на инфекциозно отделение в сградата на МБАЛ Айтос", в изпълнение на Процедура BG16RFOP001-9.001 "Мерки за справяне с пандемията" по приоритетна ос 9 "Подкрепа за здравната система за справяне с кризи" се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие".

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник ДЗЗД "Хадистрой-АК-СИ", е сключен договор BG16RFOP001-9.001-0002-C01-S-01/05.12.2022 г., на стойност 202 658,65 лева без ДДС, респ. 243 190,38 лева с ДДС.

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в Раздел III.1.3 "Технически и професионални възможности", т. 1 от обявата възложителят е поставил следните изисквания:

"През последните 5 години от датата на подаване на офертата, участникът да е изпълнил строителство, идентично или сходно с предмета на настоящата обществена поръчка.

За "идентично или сходно строителство" се приема строителство за изграждане/реконструкция/основен ремонт/ на сгради за обществено обслужване. "

А в т. 2 е посочил следното по отношение на професионалната компетентност на ръководния инженерно-технически състав на участника:

"- Технически ръководител технически правоспособно лице, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ или еквивалентно по реда на чл. 163а, ал. 3 от ЗУТ за чуждестранните лица, притежаващо опит като "технически ръководител" на минимум 1 обект за изграждане/реконструкция/основен ремонт на сгради за обществено обслужване.

• Експерт по контрол на качеството да притежава валидно удостоверение/сертификат за преминато обучение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството и за контрол на съответствието на строителните продукти със съществените изисквания за безопасност или еквивалентен документ, а за чуждестранни лица еквивалентно съгласно законодателството на държавата, в която са установени, притежаващо опит като "експерт контрол на качеството" на минимум 1 обект за изграждане/реконструкция/основен ремонт на сгради за обществено обслужване.

• Експерт по безопасност и здраве да притежава валидно удостоверение за Длъжностно лице по безопасност и здраве в строителството, съгласно Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд или еквивалент, притежаващо опит като "експерт по безопасност и здраве" на минимум 1 обект за изграждане/реконструкция/основен ремонт на сгради за обществено обслужване. "

Според проверяващите с поставянето на изискванията за предходен опит на участника и екипа му възложителят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2, както и на чл. 63, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, т.к. е ограничил участието в процедурата на икономически оператори и експерти, придобили своята експертиза при строителството на друг тип сгради от същата категория. Като мотив е посочено, че категоризацията на сградите по чл. 137 ЗУТ и Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален регистър на строителя, издаден от Камарата на строителите в България, обн. ДВ. бр. 100 от 15 декември 2017 г. е в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, а не според начина на ползването им. По тези съображения контролните органи са завършили проверката с констатация за наличие на елементите от състава на нередността по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено и определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор за възлагане на обществена поръчка.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата. Формулирал е заключение за правилност на констатацията за необоснована завишеност на изискванията за предходен опит на участника и неговия екип с аргумент, че действащата нормативна уредба разделя строежите на категории в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, а не спрямо начина, по който ще бъдат използвани. Отхвърлена е като несъстоятелна тезата, че обектът се отличава със специфика, защото е болнично заведение, както и възражението, че единствено дружество с опит в извършването на СМР на сгради за обществено ползване, може да гарантира качествено изпълнение на обществената поръчка. Потвърден е и изводът на административния орган по отношение на третия елемент от понятието за нередност по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., а именно негативното финансово влияние върху бюджета на Европейския съюз (ЕС).

По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата против атакуваното волеизявление на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и приложимата процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Дискусионно е, с оглед развитите съображения в тази насока, и дали административният орган е спазил процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ при издаването на решението си за определяне на финансова корекция.

Преди всичко и в контекста на възражението за некоректно определяне адресата на атакувания индивидуален административен акт настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

Със свое решение от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23 СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност индивидуално, солидарно или по друг начин за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В случая АДПБФП е сключен между МЗ като бенефициер и МРРБ като УО на ОПРР 2014 - 2020 г., като действително МЗ е поело задължението да изпълни проекта с помощта на други правни субекти (Вж.: чл. 46, ал. 1 АДПБФП), но съглашението е подписано единствено от него. Нещо повече в чл. 6, ал. 2 от Общите условия (ОУ) към АДПБФП изрично е определена отговорността за извършени нарушения, съставляващи нередности, за които РУО може да определя финансови корекции. В посочения текст ясно е посочено, че бенефициерът в случая МЗ, е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители при изпълнение на проекта/бюджетната линия (финансовия план) чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително недопустими разходи и финансови корекции, за сметка на БФП от бюджета на проекта/бюджетната линия (финансовия план). Следователно не е налице връзка между УО и партньорите, която да обуславя ангажирането на тяхната отговорност, макар това действително да е възможно с оглед отговора на другия въпрос, поставен пред СЕС, според който чл. 2, т. 10 Регламент (ЕС) 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието "бенефициер" по смисъла на тази разпоредба може да попада организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, но която не получава държавна помощ по член 2, точка 10, буква а) от същия регламент, както и организация, която не е подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като "водеща". Ясната воля на страните по АДПБФП, че единственият подписал съглашението бенефициер отговаря за извършените от партньорите нередности, е достатъчна, за да бъде определен именно той като адресат на акта, както е и в случая.

Правилен е изводът на съда и че волеизявлението съответства на материалния закон.

Според предписанието на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗОП възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество, като по-специално може да изисква от кандидата или участника да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата (при строителство). Съгласно нормата на чл. 63, ал. 1, т. 5 с.з. от участниците може да се изисква и да разполагат с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите.

ЗОП предоставя оперативна самостоятелност на възложителя при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Тази нормативно регламентирана свобода е логично отражение на факта, че лицата, които организират провеждането на една обществена поръчка, най-добре познават нуждите си и могат да преценят по какъв начин те биха били задоволени в най-голяма степен. При спазване на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП обаче, е необходимо поставяните критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки.

Изборът на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП като правна квалификация на нарушението предполага преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ да бъде обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на разглежданите критерии е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и тази, съдържаща се в чл. 59, ал. 2 с.з., а и дали са съобразени специалните предписания на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 5 ЗОП.

Ограничената с посочените норми свобода на възложителя при определяне на изискванията към участниците е била предмет на анализ от Съда на Европейския съюз (СЕС), който със свое Решение от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, е приел, че разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.

В този смисъл според СЕС очевидно надграждането над минималните нормативни изисквания, поставени от съответната национална правна уредба, е допустимо, стига то да бъде наложено от предмета на поръчката и да способства за установяване на способността участникът да изпълни възлаганата дейност.

В случая обаче, видно от утвърдената техническа спецификация, за изпълнението на процесната поръчка е предвидено да се извършат следните дейности: вътрешен ремонт на сградата на инфекциозно отделение в МБАЛ Айтос, като се развалят старите измазани тавани от камък и се направят нови растерни окачени тавани; изпълнят се нови преградни, щендерни, стени, включително се разшири складът за кислородни бутилки; съществуващата боя по стените се изстъргва и се нанася грунд в основата; възстановява се компрометираната стара мазилка чрез шпакловане на стените с обръщане на страници около дограма с мрежа и се монтират ръбоохранителни профили, след което се нанася боя с латекс, положен върху предварително грундираните повърхности; извършат се замазки и се направят подови настилки от теракотни, гранитогрес плочки, включително первази и се фугират; полага се ПВС настилка и цокъл върху обработените повърхности с бетон-контакт, а старите дървени врати се демонтират и се извършва доставка и монтаж на нови ПВЦ врати и прозорчета 60/60; съществуващата фаянсова облицовка и теракотна настилка, в санитарните помещения, се изкъртва и се изпълнява нова двукомпонентна хидроизолация; извършва се доставка и монтаж на 5 бр. нови климатика сплит, термопомпа, инверторен 9000 BTU; Охл.=1,3-2,5-3,0к W; от.=1,3-3,4-4,6kW; 0,77kW/230V за стенен монтаж и 6 бр. нови климатика сплит, термопомпа, инверторен 7000 BTU; Охл.= 1,3-2,0-2,6kW; Qor.=1,3-2,5-3,5KW; 0,99W/230V за стенен монтаж; демонтаж на стари изхабени и компрометирани сифони, мивки, клозетни моно-блокове, смесителни батерии и доставка и монтаж на нови такива; доставка, монтаж и подвързване на ново електрическо табло; направа на нови кабелни линии във вкопани в мазилката канали; доставка и монтаж на контакти "Шуко" и ключове за осветление, както и доставка и монтаж на нови лед-осветителни тела и такива за евакуационно осветление с указателни стрелки и вградена батерия.

Същевременно, както правилно е посочил РУО, а съдът е потвърдил изводите му, строежите в българското законодателство се разделят на категории в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация (Арг.: чл. 137 ЗУТ), а не спрямо начина, по който ще бъдат използвани след завършването им. В този смисъл макар да им бива отредено различно предназначение впоследствие, сградите за обществено ползване и жилищните сгради попадат в една и съща категория в зависимост от параметрите, заложени от специалния ЗУТ. Затова и доколкото видно от заложените за изпълнение дейности, същите не се отличават със специфика, която да характеризира единствено сградите с обществено предназначение, стесняването на изискуемия опит и професионална експертиза на изпълнителя и неговия екип единствено до такъв в сферата на СМР по отношение на сгради за обществено ползване, противоречи на ограниченията, предвидени в чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП.

По изложените съображения заключението на АССГ за наличие на нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП е правилно. Относима е и квалификацията на нередността по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности (в приложимата редакция ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.) "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците."

С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно - вредата. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, практиката на Върховния административен съд и на СЕС е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (Виж например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44).

Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

Несъстоятелна е и тезата за допуснато нарушение на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Административният орган не само е разгледал възраженията на бенефициера, но и е приел част от тях, като видно от съдържанието на акта, е оттеглил едната от двете си констатации за наличие на нередност.

Изложеното от фактическа и правна страна налага извод за законосъобразност на оспореното пред АССГ решение за определяне на финансова корекция в тежест на МЗ. Достигайки до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила.

В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Съдът е изследвал всички спорни въпроси и се е произнесъл по предмета на делото в обхвата по чл. 168 АПК. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), МЗ следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, - структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, разноски за възнаграждение за един юрисконсулт, в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,