Решение № 10539 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. Стамов лично и като представляващ Миротрейд ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. Кобуров, против Решение 2519 от 23.12.2022г., постановено по административно дело 905/2022г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице и на дружеството срещу Разрешение за строеж 10 от 24.02.2022г., издадено от Главния архитект на Район Централен на община Пловдив за строеж Вътрешно преустройство на жилище самостоятелен обект /СО/ в сграда с идентификатор 56784.519.723.3.8, находящо се на пети етаж в съществуваща сграда в УПИ XII - 847, кв. 50 нов /стар кв. 2/ по плана на Централна градска част /ЦГЧ/ на гр. Пловдив, ул. Княз Александър I 7 с възложител Д. Коуди. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за спазване на изискването на чл. 148 ал. 7 ЗУТ, тъй като от СТЕ е установено, че констатираният в обекта незаконен строеж не е бил премахнат изцяло, а само частично. Навежда съображения, че съдът въобще не е обсъди представените по делото доказателства, както и не е взел предвид възраженията, че проектът не съответства на изискванията за проекти, като не са изчислени натоварванията в сградата, която е гредоред от разрешеното преустройство, както и че новият проект, за който е издадено оспореното РС не е съгласуван с НИНКН, тъй като сградата е правилник на културата. Посочва и че представеното старо съгласуване, което касае предходно издадено РС, което е било отменено от съда, не е следвало да бъде взето предвид в случая. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за спазване на изискванията на чл. 185 ал. 2 ЗУТ, като посочва, че представеният стар протокол на етажната собственост от 2017г. е немеродавен и съответно няма съгласие на непосредствените съседи на обекта М. Пазарджиклиева Стойкова и К. Делиали за преустройството. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя РС, а алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Пловдив. Претендират разноски. Ответникът Главният архитект на район Централен на община Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ц. Спасов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Д. Коуди и С. Варадинова, чрез процесуалния им представител адв. Костадинова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците К. Делиали и Ф. Делиали изразяват становище за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Останалите ответници М. Пазарджиклиева Стойкова, В. Младенова и У. Левентов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че е сезиран с допустима жалба, като жалбоподателите се явяват заинтересовани лица в хипотезата на чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ. Приел е, че оспореното РС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед на главния архитект на община Пловдив за делегиране на правомощия на главния архитект на район Централен на община Пловдив и представена заповед от главния архитект на район Централен на община Пловдив за определяне на негов заместник при неговото отсъствие, който и е издал оспореното РС. Приел е, че при издаване на РС не са допуснати нарушения на процедурата и са спазени изискванията на материалния закон, поради което са били налице предпоставките за издаването му. Достигнал е до извод, че при издаване на РС са спазени изискванията на чл. 148 ал. 7 ЗУТ, тъй като от представени два констативни протокола по делото е било установено, че нареденият за премахване незаконен строеж със заповед РД 19 945 от 08.10.2019г. е бил премахнат. Приел е и изпълнение на изискванията на чл. 185 ал. 2 ЗУТ, позовавайки се на взето решение за целта на общото събрание на етажните собственици по протокол от 11.11.2017г., както и нотариално заверена декларация на М. Пазарджиклиева Стойкова, собственик на обект идентификатор 56784.519.723.3.5, към чийто обект е предвидено свързване на проектите водопроводни и канализационни отклонения към съществуващите такива в сградата. Посочил е и че са изпълнени изискванията на Наредба 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, позовавайки се за този извод на приетата по делото комбинирана СТЕ. Приел е, че от представените документи за собственост, включително делба се установява, че обекта, предмет на РС, идентификатор 56784.519.723.3.8 е във вида и с предназначение за жилище от 1962г., като преди издаването на РС санитарните помещения са се намирали над съществуваща спалня в долния обект апартамент с идeнтификатор 56784.519.723.3.6, собственост на Кямиле и Ф. Делиали, а съответно с оспореното РС е допуснато изграждането на два нови санитарни възела над съществуващи такива в долния обект апартамент с идентификатор 56784.519.723.3.5, собственост на М. Пазарджиклиева Стойкова. Поради това е приел липса на нарушение на материално правни разпоредби при издаване на РС и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Обоснован е извода на съда, че от доказателствата се установява, че спорният обект с идентификатор 56784.519.723.3.8 е с жилищно предназначение от около 1962г. предвид представените по делото доказателства, включително проведена съдебна делба. Обоснован е и извода на съда за спазване на изискванията на чл. 148 ал. 7, което се потвърждава не само от представени протоколи в тази насока, но и от констатациите на СТЕ. Необоснован обаче е извода на съда за спазване на чл. 185 ал. 2 ЗУТ при издаване на оспореното РС. Основният спорен по делото въпрос във връзка с разрешеното вътрешно преустройство на жилището с оспореното РС касае разрешеното обособяване на две нови санитарни помещения бани с тоалетни ситуирани едната над обект в сградата с идентификатор 56784.519.723.3.5, собственост на М. Пазарджиклиева Стойкова и другото над обект в сградата с идeнтификатор 56784.519.723.3.6, собственост на Кямиле и Ф. Делиали. От СТЕ в техническата й част се установява, че по одобрените проекти в частите ВиК и ЕЛ за канализацията на двата двата нови санитарни възела е ползван съществуващ канализационен клон в северната баня до фасадната стена на сградата. По пода е направена връзка с канализацията на южната баня. Водопроводната инсталация на санитарните помещения е свързана с единствения за сградата вертикален водопроводен клон, намиращ се също в северната баня. Двата санитарни възела са изпълнени върху същите помещения на долните етажи като тръбите са удължени от долния етаж до жилището, предмет на преустройството. Това е техническото установяване досежно предвиденото по проекта изграждане и връзки канализационни и водопроводни от което обаче не може да бъде направен еднозначен извод дали спорният строеж е такъв попадащ в рамките на чл. 185 ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква съгласие на етажните собственици или е такъв от категорията на чл. 185 ал. 2 ЗУТ, за който е необходимо взето решение на етажните собственици и изрично писмено съгласие на непосредствените съседи на обекта. Съгласно чл. 185 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗУТ, които са относимите в случая, предвид фактическите установявания, Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: т. 4 се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; 5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. В случай, че спорният строеж в частта на предвидените санитарни възли отговаря на изискванията на посочените т. 4 или т. 5 ал. 1 на чл. 185 ЗУТ, то не е необходимо съгласието на непросредствените съседи на обекта. В случай обаче, че то не отговаря на тези изисквания, то е необходимо изричното писмено съгласие на непосредствените съседи, а в случая е налице само съгласие от непосредствения съсед М. Пазарджиклиева Стойкова, но не и от другите непосредствени съседи, над чиято баня се разполага единият нов санитарен възел, а именно Ф. и К. Делиали, които не само не са дали съгласие, но и се противопоставят на извършеното преустройство. Направените установявани от приетата по делото СТЕ, цитирани по горе, не са достатъчни да се установи дали се касае за строеж попадащ в рамките на чл. 185 ал. 1 т. 4 или 5 ЗУТ, тъй като не е установено новите канализационни и водопроводни отклонения /като част от вътрешната мрежа/ къде се свързват с общите мрежи и дали там където се свързват е в общите мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос /т. 4/ или дали се касае за прекарване на нова инсталация през обща част /т.е. има ли такова преминаване/, която не засяга помещения на отделни собственици. Без изясняване на тези спорни въпроси, за които доказателства обаче не са събрани не може да бъде направен извод дали се касае за строеж по чл. 185 ал. 1 ЗУТ, за който не се изисква съгласие на съседите или за такъв по чл. 185 ал. 2 ЗУТ, за който се изисква такова съгласие от непосредствените съседи, а в случая такова е налице само от единия от непосредствените съседи, но не и от втория. Поради и това изводът за спазване на изискванията на чл. 185 ал. 2 ЗУТ от съда е необоснован. Необоснован е и извода на съда, че представеното становище от НИНПК за съгласуването на проекта по предходно издадено РС от 2019г., което е било отменено, заради наличния в имота незаконен строеж, т.е. за нарушение на чл. 148 ал. 7 ЗУТ, е относимо и към оспореното в това производство РС и с него са изпълнени изискванията на Закона за културното наследство за съгласуване на проекта, по който е издадено настоящото РС. Това е така, тъй като по делото не са събрани доказателства за това дали одобреният проект, по който е издаден настоящото РС, е идентичен с предходния по отмененото РС от 2019г., т.е. че с него не се засяга в различна степен паметник на архитектурата в степен и при различни обстоятелства и преустройства, за които е дадено съгласувателното становище. В тази връзка съдът е следвало, използвайки специални знания да установи дали е налице разлика в двата проекта този по настоящото РС и този по предходното от 2019г. която да обоснове необходимост от ново съгласуване по ЗКН. Предвид изложеното е необоснован извода на съда за спазване на законовите разпоредби при издаване на оспореното РС, като не са изяснени релевантни за спора факти, както и не са събрани относимите в тази връзка доказателства, включително с използване на специални знания. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствения материал, като за изясняване на спорните въпроси събирането на писмени доказателства е недостатъчно, съответно настоящият състав не може да се произнесе по спора по същество. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на АС гр. Пловдив. При новото произнасяне съдът следва да изясни дали се касае за строеж, попадащ в рамките на чл. 185 ал. 1 ЗУТ или такъв по чл. 185 ал. 2 ЗУТ, съответно необходимо ли е ново съгласуване по ЗКН на проекта по оспореното РС, включително с използването на специални знания, като на база установяванията да направи преценка за приложимите разпоредби и се произнесе относно спазване на материално правните изисквания при издаване на оспореното РС. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд, при новото разглеждане на делото, предвид разпоредбата на чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,