Решение № 2209 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2016 г.

Решение № 2209 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), подадена, чрез мл. юрисконсулт Чанев срещу Решение № 1739 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 506/2015 г. на Административен съд- Б. (АС Б.) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 600 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. По делото е постъпила и касационна жалба на О. М. Р., чрез адвокат Н. А. от АК Б. срещу същото решение на АС Б. в отхвърлителната част. Посочва се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, несправедливо и необосновано. Счита определения от съда размер от 600 лева обезщетение за неимуществени вреди за прекалено занижен, предвид дългия период на изтърпяване на наказание. Излага аргументи, че искът е безспорно доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намира за неправилно това, че АС Б. не е уважил искането за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани с медицинското обслужване в З. Б.. И. да се уважат изцяло предявените искове. По делото на 25.01.2017 г. от ГД "Изпълнение на наказанията" е постъпило писмено становище, подадено чрез юрисконсулт Л. Н., в което се излагат аргументи против решението в осъдителната част. Твърди се, че не са събрани доказателства относно това дали действително е увредено здравето на ищеца и по какъв начин. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията". Счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалния закон. Намира решението на първоинстанционния съд в осъдителната част за неправилно и незаконосъобразно и иска то да бъде отменено. Счита касационната жалба на О. Р. за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на О. М. Р. против ГДИН- гр. С., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на изтърпяване от последния на наказание "лишаване от свобода", през периода 22.10.2014 г. - 13.03.2015 г., както и сумата от 7050 лева за вреди, настъпили поради неосигуряване на медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора- Б., като по време на престоя си в затворническото заведение, същият е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение, изразено в недостатъчна площ на спалните помещения, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух, липса на санитарен възел и достъп до течаща вода, липсата на дезинфекция, нискокалорична храна и др. Твърди, че не е осигурено медицинско обслужване съобразно изискванията на чл. 128 и сл. от ЗИНЗС, като лишените от свобода ползват услугите на фелдшер, след предварителна заявка или записване. С обжалваното решение Решение № 1739 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 506/2015 г. на Административен съд- Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието- гр. С. да заплати на О. М. Р. сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на въведената с чл. 13, вр. чл. 3 от ЕКПЧ обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора- Б., за периода 22.10.2014 г. - 13.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част до предявения размер от 14100 лева. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН искът на О. М. Р. против ГДИН- гр. С. за заплащане на сумата от 7050 (седем хиляди и петдесет) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили, поради неосигуряване на медицинско обслужване през периода 22.10.2014 г. - 13.03.2015 г. Наред с това е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието- гр. С. да заплати на лицето сумата от 66.74 лева (шестдесет и шест лева и седемдесет и четири ст.), представляваща разноски по делото. В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на нормална обитаема площ, невъзможност за поддържане на нормална хигиена. Решаващият съд предвид ангажираните доказателства по делото отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери и към момента на пребиваването му са били пренаселени и хигиенните условия са лоши. При тези данни АС Б. намира предявения иск за обезщетение за вреди, настъпили вследствие лошите материални условия в затворническото заведение, за доказан. След анализ на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 20 от ППЗИНЗС се счита, че изискванията в конкретния случай не са изпълнени и несъмнено ищецът е подложен на унизително отнасяне, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и ищецът е понесъл вреди, които следва да се определят като неимуществени. Приема се, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характерът на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и липсата на данни за настъпили вредни последици за ищеца извън обичайните за лицата, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 600 лева. Преценява се, че в останалата част, до претендираните 14 100 лева претенцията за обезщетение е неоснователна и следва да се отхвърли. АС Б. намира за изцяло неоснователна втората искова претенция- за обезщетение в размер на 7050 лева за неимуществени вреди, вследствие неосигуряване на медицинско обслужване по време на престоя си в затвора. По отношение на медицинското обслужване, решаващият съд намира, че ищецът не само не доказва, но и не твърди да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана. Приема, че не е налице твърдяното бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация, не се и установяват конкретни вреди за ищеца, поради което тази претенция следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна. Счита, че разноски на ищеца следва да се присъдят, съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като такива са доказани и навременно поискани и се дължат от ответника в размер на 66.74 лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 56, 74 лв. - възнаграждение за един адвокат. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН относно привеждане на затворническите помещения, съобразно изискванията на КЗПЧОС. П. делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците са изпитвали неудобства вечер и през нощта за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Правилни са изводите на АС Б., че по отношение на медицинското обслужване, ищецът не доказва, да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана, поради което оплакванията на лишения от свобода в тази насока са неоснователни. Обосновано е отхвърлен искът на О. М. Р. за заплащане на сумата от 7050 (седем хиляди и петдесет) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради неосигуряване на медицинско обслужване. Наред с това основателни са доводите, развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Но при преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора- Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора- Б.. С. престой на лицето е относително кратък и не е довел до натрупване на негативни преживявания. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по-малка от така присъдената. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 600 лв. на 300 лв., а за разликата от 300 лв. до 600 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, касационната жалба на Русев в отхвърлителната част на решението е неоснователна. Решението, в частта за разноските, също е постановено в съответствие със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, която дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. П. това, правилно с решението ГД "ИН" е осъдена да заплати на Русев сума за разноските съразмерно на уважената част от исковата му претенция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,