Решение № 9701 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2016 г.

Решение № 9701 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър против решение № 1109 от 09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 298/2016 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е изменен акт за установяване на задължение по декларация № 791/19.11.2013 г., издаден от гл. експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение изх. № Н4-4158#3/17.01.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър като е определил на "Мегозор" ООД, гр. Варна за притежавания от него недвижим имот с идентификатор 53045.503.216 по кадастралната карта на гр. Обзор, община Несебър задължения за ТБО за 2008 г. в размер на 236,52 лв. - главница, за 2009 г. в размер на 78,84 лв. - главница и за 2010 г. в размер на 78,84 лв. - главница, ведно със съответните лихви за забава, изчислени до датата на издаване на акта. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на "Мегозор"ООД. Претендират се направени пред настоящата инстанция разноски. Ответникът "Мегозор"ООД, чрез своя законен представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Бургас по реда на чл. 145 и сл. от АПК е акт за установяване на задължение по декларация № 791/19.11.2013 г., издаден от гл. експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение изх. № Н4-4158#3/17.01.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър в частта относно установените задължения за ТБО за услугите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и " обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа" С оспорения акт са установени задължения за "Мегозор"ООД за внасяне на такса битови отпадъци, по отношение на притежавания от него недвижим имот с идентификатор 53045.503.216 по кадастралната карта на гр. Обзор, община Несебър за услугите" "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и " обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа" за периода 2008 г. -2010 г. Съдът е изменил обжалвания АУДЗ като е като е определил на "Мегозор" ООД, гр. Варна за притежавания от него недвижим имот с идентификатор 53045.503.216 по кадастралната карта на гр. Обзор, община Несебър задължения за ТБО за 2008 г. в размер на 236,52 лв-главница, за 2009 г. в размер на 78,84 лв. - главница и за 2010 г. в размер на 78,84 лв. - главница, ведно със съответните лихви за забава, изчислени до датата на издаване на акта. За да постанови този резултат е приел, че обжалваният акт е издаден по реда на чл. 107 ДОПК от орган по приходите. Актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма. Съдът е приел, че "Мегозор"ООД не дължи таксата за битови отпадъци за компонентата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като такава услуга не е доказано да се предоставя от община Несебър в района на имота на дружеството. Ответникът не е представил надлежни доказателства за извършването й. Решение е правилно. Административен съд - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящия състав на Върховния административен съд. Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, която определя, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на честотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. Условията, при които не се събира такса за на коя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и съдът е обсъдил и това обстоятелство. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Видно от доказателствата по делото имотът на "Мегозор"ООД не попада в обхвата на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Липсват доказателства услугата по поддържане на чистотата да е осъществявана по отношение на обществени територии в близост до имота на дружеството. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че територията, на която се намира имота на ответника изобщо е включена в районите, посочени в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на община Несебър, то правилен е изводът на съда за недължимост на такса за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" за процесния имот. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, но недоказана. По делото липсват доказателства за действително направени съдебни разноски - не е представен договор за правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,