Решение № 12373 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2018 г.

Решение № 12373 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на генералния директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" против решение № 2140 от 30.03.2018 г., постановено по адм. д. № 7514/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – "Симплакс" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 1091/31.05.2017 г. на генералния директор на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", одобрена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е прекратен открития със заповед № 2646/12.12.2016 г. на генералния директор на ДП "НК ЖИ", търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост: "Помещение F-1036 – 31. 50 кв. м. ", с местонахождение гр. София, в приемното здание на Централна жп гара София, кота "-1", пешеходен тунел (сграда с идентификатор 68134.511.94. 1 по КК на гр. София). За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма като в същата не е посочено в какво се състои неспазване на изискването на чл. 19а от Закона за държавната собственост (ЗДС). Съдът констатира, че са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на чл. 46 ППЗДС. Посочва, че нормата на чл. 19а ЗДС действа още по време на определения срок за закупуване на тръжната документация, както и към момента на провеждане на търга – 01.03.2017 г., поради което комисията е разполагала с възможността да отстрани тези участници в търга, които не са отговаряли на изискването на чл. 19а ЗДС. Съдът приема, че факта, че двама от участниците в търга са свързани лица не обосновава извод за невъзможност за провеждане на търга и неговото приключване. Направено е заключение, че в хипотезата на чл. 46 ППЗДС административният орган действа в условие на обвързана компетентност, поради което липсата на предпоставките на цитираната норма за прекратяване на търга, обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. По тези съображения съдът отменя оспорения административен акт. Обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа, както правни, така и фактически основания за издаването й. Непосочването в административния акт в какво се състои нарушението на чл. 19а ЗДС не обосновава извод за немотивираност на същия. От приложените в административната преписка доказателства по несъмнен начин е установено, че двама от участниците, единият от които е дружеството жалбоподател пред първоинстанционния съд, са свързани лица по смисъла на закона, поради което е ясно в какво се изразява нарушението на цитираната норма. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при издаването на административният акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно правилото на чл. 46 ППЗДС при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Действително в случая нормата не е спазена, като комисията съставя протокол, с който извършва класирането, а не съставя протокол по смисъла на цитираната норма. В случая обаче това нарушение не е същество, тъй като е установено, че "Симпакс" ООД е свързано лице с друго дружество, участник в търга, поради което и съгласно императивната норма на чл. 19а ЗДС двете дружества като свързани лица не могат да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при отдаване под наем на имоти или части от имоти държавна собственост. Разпоредба на чл. 19а от ЗДС е процесуална и тъй като в ПЗР на ЗИД на ЗДС не е предвидено изрично, че заварените висящи производства се довършват по досегашния ред, следва да се приеме, че новата разпоредба се прилага и за тях. Да се приеме обратно означава да се проведе търг с участници, за които е налице действаща законова забрана да участват в същия. Ето защо оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма с посочване на правните и фактически основания за издаването й, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което жалбата следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се осъди "Симплакс" ООД да заплати на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,