Решение № 6180 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 434/2014 г.

Решение № 6180 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 434/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Пловдив, против решение № 2417/7.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1993/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 133/16.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5109044390/5.01.2012 г. на ръководителя на "Пенсионен отдел" /ПО/ в ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Васила Димитрова Мандажиева от с. Момино, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 133/16.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5109044390, взето с протокол № ПР-33 от 5.01.2012 г. на ръководителя на "ПО" при районно управление "Социално осигуряване /РУСО/ гр. Пловдив, с което на Васила Димитрова Мандажиева е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № МП-56808/7.09.2011 г.; преписката е изпратена на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ за произнасяне по подаденото заявление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че Васила Димитрова Мандажиева, жалбоподател в първоинстанционното производство, отговаря на всички изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общата хипотеза, включително и на изискването за осигурителен стаж от общо 34 години, поради което неправилно й е отказано това право с разпореждането, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив. Като е обсъдил събраните доказателства по делото, съдът е обосновал извода, че трудът на жалбоподателката през спорния период от 27.05.1976 г. до 11.07.1997 г., положен на длъжностите "работник кухня" и помощник-готвач" при рудник "Момино" в рамките на ДСО "Редки метали", /включително след последователните му преобразувания/ е от втора категория при условията на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отм. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че Васила Димитрова Мандажиева е подала заявление с вх. МП-56808/7.09.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По искането е постановено разпореждане № 5109044390/5.01.2012 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ, с което е отказано отпускането на пенсията по съображения, че трудовият стаж за периода 27.05.1976 г. - 11.07.1997 г. следва да се признае от трета категория, а не от втора, както е предложено от осигурителя. Това разпореждане е потвърдено при обжалваното по административен ред с решението на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е оспорено пред административния съд. Спорът по делото е свързан с категоризацията на труда през периода 27.05.1976 г. - 11.07.1997 г., както правилно е приел съдът. Изводите, както от фактическа, така и от правна страна, които са направени в обжалваното съдебно решение, са изградени въз основа на подробен, последователен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и на приложимите правни норми, поради което са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. Относно спорния период от фактическа страна по делото е безспорно, че Васила Мандажиева е работила на длъжността "работник кухня" през периода от 27.05.1976 г. до 23.07.1979 г., а от тази дата до 11.07.1997 г. - на длъжността "помощник-готвач" при рудник "Момино", впоследствие - рудник "Тракия", към ДСО "Редки метали", впоследствие - ДФ "Редки метали", дъщерна фирма "Похимет", впоследствие - "Тракия РМ" ООД. В констативен протокол с вх. № 32-00-237/24.10.2011 г., съставен от органите на РУСО - гр. Пловдив при извършената проверка на издадени документи за пенсиониране от "Тракия - РМ" ЕООД гр. Пловдив, относно оформения в трудовата книжка на Васила Димитрова Мандажиева осигурителен стаж за периода от 27.05.1976 г. до 11.07.1997 г. във връзка с предложението, направено от осигурителя за зачитане на стажа при условията на втора категория по т. 61а ПКТП (отм.), са описани заеманите от Васила Мандажиева длъжности по периоди, писмените документи, съдържащи се в трудовото досие - заповедите за назначаване, преназначаване и допълнителни споразумения и др., данните за местоработата, налични в разплащателните ведомости, описани са подробно и последователно извършените реорганизации и структурни промени в предприятието, в което е работила Васила Мандажиева, поради което тези обстоятелства са изяснени по делото и за тях не съществува спор между страните. В същия протокол е посочено, че местонахождението на рудник "Момино", а по-късно - рудник "Тракия", е в с. Момино село, на терена на обекта е имало работнически стол, видно от скица на обектите на участък Момино; в рудника се е извършвал добив и преработка на уранова суровина, видно от списъка на обектите за прекратяване производството на уранови суровини и концентрати, приложен към ПМС № 163/20.08.1992 г. Предвид мотивите на разпореждането и решението, с което е потвърдено, изводът на административния орган, че трудът на Васила Мандажиева през спорния период не покрива изискванията на т. 61а ПКТП (отм.) е обоснован с аргумента, че няма безспорни доказателства и не може да се направи категоричен извод, че столът /за хранене/, в който е работила същата, се е намирал на територията на рудник за добив и преработка на радиоактивни вещества и е в обсега на радиоактивни и йонизиращи лъчения. Този извод правилно е приет от съда за необоснован и неправилен, тъй като противоречи на събраните от самия административен орган писмени доказателства, описани в посочения констативен протокол, а наред с това и на останалите доказателства, събрани по делото. Така, в констативния протокол на стр. 3, абзац втори, отгоре /цитиран по-горе/, ясно е посочено, че на терена на рудника е имало работнически стол, което се вижда от скицата на обектите на участък Момино. Местонахождението на работническата столова и кухнята, в която е полаган трудът на Васила Мандажиева като "работник кухня" и "помощник готвач", се установява от приложените към протокола и по делото скици, които преценени и с оглед съдържанието на акт за държавна собственост № 106/19.03.1992 г., също приложен по делото, налагат недвусмисления извод, че столовата и кухнята се намират на територията на рудника. В пълно съответствие с тези писмени доказателства са показанията на разпитаните по делото свидетели Ангел Благоев Гълъбов и Петко Костадинов Венков, които имат преки впечатления относно релевантните факти и обстоятелства и което установяват, че столовата се е намирала не просто на територията на рудника, а в непосредствена близост до сондажите за добив на уран. Доводът в касационната жалба, че съдът е нарушил правилото на чл. 104, ал. 10 КСО като е разпитвал свидетели за установяване на категорията на труда, е неоснователен. На първо място, гласните свидетелски показания са допустими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с условията на труда, когато за това липсват писмени доказателства, не по вина на работника или служителя. На следващо място, в случая свидетелите не са допуснати за опровергаване съдържанието на писмени документи, а тъкмо обратното - за потвърждаване на такива, доколкото въпреки ясното им съдържание, писмените документи са приети от административния орган за недостатъчни. Предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд е приел, че през периода 27.05.1976 г. - 11.07.1997 г. Васила Мандажиева е работила на територията на рудник за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, поради което трудът й през този период попада в обхвата на т. 61а, изречение първо ПКТП (отм.). В мотивите на първоинстанционното решение ясно е посочено, че трудът на Васила Мандажиева през спорния период не попада в обхвата на т. 61 ПКТП (отм.), нито на изречение второ на т. 61а ПКТП (отм.), като изводите на съда са подробно обосновани и изложените мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. Затова, доводите в касационната жалба за това, че не са налице условията за приложение на т. 61 и т. 61а, изр. второ ПКТП (отм.) са неотносими и не следва да бъдат допълнително обсъждани. Доводът в касационната жалба, че в издаденото удостоверение обр. УП-2 № 93-00-384/17.10.2003 г. от "Тракия РМ" ЕООД нямало посочени суми, изплатени за работа с йонизиращи лъчения, а единствено суми за клас, отдалеченост, нощен и извънреден труд, платен отпуск, болнични и порцион, е неоснователен, тъй като за квалифицирането на труда по т. 61а ПКТП (отм.) не съществува формално изискване да се представи писмен документ, в който да е посочено изплащането на допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени несъмнено. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице в конкретния случай - радиоактивни и други вредни лъчения, както и начина на разпространението на вредното им влияние, трудът на всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, каквото несъмнено е било предприятието, в което е полагат трудът на Васила Мандажиева през спорния период, е определен от втора категория. Неоснователен е доводът на касатора, изведен по аргумент за противното от изричното посочване в т. 61а, изречение последно ПКТП (отм.) на кръг от служители, които не са пряко заети в производството и технологичните процеси на предприятието, като напр. органи на ХЕИ на предприятието, както и служители на здравните служби, контролиращи условията на труд в поделението. Изричното посочване на категории служители, които не са част от служителите на предприятието "Редки метали" /не са на длъжност в това предприятие/, като органите на ХЕИ и на здравните служби, които осъществяват своите трудови функции /или част от тях/ на територията на това предприятие, само потвърждават извода, че трудът на всички работници и служители, които осъществяват трудовите си функции на територията на предприятието, на която съществуват йонизиращи лъчения, е квалифициран като труд от втора категория по т. 61а ПКТП (отм.). В касационната жалба се посочва, че съгласно ПМС № 163/20.08.1992 г. е утвърден график за прекратяване на дейността по добив на уран, като участъци, "Момино" и "Белозем" към "Тракия РМ" ЕООД следва да бъдат ликвидирани, без в жалбата да са изложени доводи в тази връзка. Този довод е обсъден подробно от първоинстанционния съд и настоящият състав споделя изложените съображения и направените изводи, поради което не е нужно да бъдат повтаряни. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд относно категоризирането на труда през посочения спорен период са обосновани и правилни. Съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства, които са били събрани по делото, нито е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на такива. Както вече се посочи, обсъждането на доказателствата е подробно, пълно и последователно, относимите правни норми са тълкувани и приложени правилно, фактическите и правните изводи се споделят от настоящия състав. Предвид възприетата от първоинстанционния съд категория на труда на Васила Мандажиева през спорния период по т. 61а ПКТП (отм.), обоснован е изводът на същия, че са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,