Решение № 6851 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2011 г.
ВАСV отделение15.05.2012 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 189 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 52/2011 г. на Административен съд - Велико Търново и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № РД -14-04/3.01.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6851 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Димитров Минчев против решение № 189 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 52/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата му против заповед № РД-14-04 от 3.01.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на процедурата по атестиране и на материалноправните изисквания на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който административният акт да бъде отменен. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Велико Търново е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново е орган по назначаването съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие") и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. При постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА. Формално са изпълнени всички етапи от процедурата по чл. 11 от НУРАСДА - съставен е план в началото на периода, проведени са междинна и заключителна среща. Въпреки това процедурата по атестиране на служителя е извършена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза тези изисквания не са изпълнени. Служителят е оценяван за периода 1.12.2009 г. - 30.11.2010 г., през който заема длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие - Елена. В нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителя не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА, а е заменен от декларативни, общи и неясни изводи за липсата на компетентност на служителя да достига до същността на проблема, неприлагане на информационните и комуникационни технологии, "регистриране на съмнения относно изпълнението на задълженията", за направени "възражения по изпълнението на няколко проблема едновременно при намиране на най-добрата комбинация от решения", допуснати нарушения на нормалната и спокойна обстановка на труд. Цитирани са и 3 броя жалби, подадени във връзка с дейността на службата, които, ако са основателни би следвало да обосноват извод за налагане на дисциплинарно наказание, а ако са неоснователни не следва да бъдат взети предвид при атестирането. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА не са отчетени от първоинстанционния съд, но са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи фрази и констатации за вероятно неизпълнение на служебните задължения, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА, свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено съобразно нормативните изисквания, Административен съд - Велико Търново постановява решение в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Велико Търново е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед констатациите за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповед № РД-14-04 от 3.01.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2