Решение № 373 от 29.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1137/2015 г.

Решение № 373 от 29.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1137/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Л. И. К. за възобновяване на НОХД № 664/2010 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, отмяна на постановената по него присъда № 270 от 23.11.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият К. е посочил, че съдебната фаза е била проведена задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят К., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адв. М., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Адв. М. излага доводи за нарушение на процесуалните права на осъдения поради разглеждане на делото и постановяване на присъдата в негово отсъствие, което съставлява основание по чл. 423, ал. 1 от НПК. Искателят К. заявява, че желае делото да се възобнови, за да може да участва лично в разглеждането му, да си осигури адекватна адвокатска защита, както и да се възползва от правото си да сключи споразумение или да поиска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда - искането за възобновяване е подадено на 22.07.2015 г., видно от щемпела на ОС Благоевград, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения за влезлия в сила съдебен акт на ОС Благоевград по НОХД № 664/2010 г., ВКС прие за начало на визирания в чл. 423, ал. 1 от НПК период момента на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда - 30.05.2015 г. По същество искането на осъдения Л. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 664/2010 г. по описа на ОС [населено място] е било образувано по внесен от ОП Благоевград обвинителен акт по обвинението на Л. К. за престъпление по чл. 330, ал. 3 пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 пр. последно от НК. С присъда № 270 от 23.11.2011 г. първоинстанционният съд е признал искателя за виновен в това, че на 19.02.2010 г. около 03.00 ч. в [населено място], общ. С., обл. Бл. е запалил имущество със значителна стойност - л. а. "О. К. " с ДК [рег. номер на МПС], на стойност 2800 лв., собственост на А. В. Н., като пожарът е имало опасност и се е разпрострял и: върху л. а. "О. А. " с ДК [рег. номер на МПС], на стойност 3000 лв., собственост на Г. К. Щ.; върху л. а. "О. А." с ДК [рег. номер на МПС], с причинена щета в размер на 777,26 лв., собственост на К. С. Ц.; както и върху къщата на [улица], собственост на Р. К. А., А. В. А. и В. В. А., на която са причинени щети в размер на 1429,30 лв., като в резултат на престъплението са последвали значителни вреди в размер общо на 8006,56 лв., поради което и на основание чл. 330, ал. 3 пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 пр. последно и чл. 54 от НК го осъдил на 5 /пет/ години "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата си ОС Благоевград е осъдил Л. К. да заплати обезщетения за причинените имуществени вреди на гражданските ищци, както следва: на В. В. А. сумата от 2800 лв.; на Д. В. Б. сумата от 3000 лв.; на А. В. А. сумата от 777,26 лв.; на Р. К. А., А. В. А. и В. В. А. общо сумата от 1429,30 лв., ведно със законните лихви върху всяка една от присъдените суми, считано от 19.02.2010 г. до окончателното им изплащане. В тежест на К. били възложени разноските по делото, включително и тези, направени от гражданските ищци В. А., А. А., Р. А. и Д. Б., както и държавната такса върху уважените граждански искове. Макар съдебната фаза на процеса изцяло да е протекла в отсъствието на искателя К., в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като "укриване" - напускането на обитавания от него адрес в [населено място], [улица], без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение в хода на досъдебното производство и е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното: Наказателното производство срещу Л. И. К. е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за провеждане на първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 19.02.2010 г. С постановление от 28.10.2010 г. искателят е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 330, ал. 3 пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 пр. последно от НК в присъствие на упълномощения му защитник, като на същата дата е бил и разпитан в това му качество, за което бил съставен протокол за разпит на обвиняем /л. 37 от д. п./. Саморъчно поставените подписи от К. върху всяка страница от тези документни установяват личното му участие в посочените процесуални действия. На л. 192 от д. п. е приложена саморъчно попълнена декларация с дата 28.10.2010 г., подписана от осъдения К. за семейно и материално положение и имотно състояние. На същата дата материалите от досъдебното производство били предявени на искателя, за което е съставен протокол с положен от последния саморъчен подпис /л. 193 от д. п./. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било насрочено за 16.02.2011 г., за която дата осъденият бил редовно призован чрез баща си, И. К. от известния по делото адрес - [населено място], [улица], който приел призовката, препис от обвинителния акт и разпореждане на ОС Благоевград, без забележки. В съдебното заседание на 16.02.2011 г. искателят К. не се явил и предвид редовната процедура по призоваването му, БлОС с определение № 33/16.02.2011 г. взел спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража". За следващото съдебно заседание съдът изискал справки за пътувания на К. извън пределите на РБ, за евентуалното му задържане в затворите или следствените арести в страната, постановил налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане пределите на РБ", като е изискал от ОДП-Благоевград обявяването му за общодържавно издирване. За заседанието на 23.03.2011 г. осъденият К. бил призован от същия адрес, от където този път постъпила информация, съдържаща се в докладна записка от п/й М. от ОЗ "Охрана" Благоевград, според която Л. К. се намирал на територията на Гърция без данни за завръщането му. В това съдебно заседание не бил даден ход на делото. Съдът продължил издирването на искателя, като в съдебното заседание на 04.05.2011 г. получил информация от надлежните органи, че не може да бъде намерен на известния по делото адрес, че липсва друга адресна регистрация, както и че по данни на близките му К. се намира в Гърция, където работи, но без данни за адрес и телефон за връзка. Едновременно с това от началника на 02 РУ"Полиция" при ОД на МВР Благоевград постъпили данни за обявяване на К. за общодържавно издирване с телеграма № 13306/05.04.2011 г. на ГД"КП"-София. Доколкото обаче делото било насрочено по реда на глава ХХVII от НПК, разглеждането му в това съдебно заседание не било възможно, поради което същото било отложено за 15.06.2011 г. До тази дата били положени нови усилия за издирване на осъдения, но също без резултат. Ето защо на 15.06.2011 г. ОС Благоевград дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 б. "а" от НПК в присъствието на упълномощения защитник на Л. К. от досъдебното производство - адв. Б., а в съдебното заседание на 23.11.2011 г. постановил присъдата си, с която признал Л. И. К. за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 3 пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 пр. последно от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на 5 /пет/ години "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата били уважени и предявените срещу осъдения граждански искове. По делото не са постъпили протест и жалби, поради което, считано от 09.12.2011 г. присъдата на ОС Благоевград влязла в законна сила. Издирването на осъдения К. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение, включително с издаване на европейска заповед за арест от 17.02.2012 г. от ОП Благоевград по преписка № Р-1/2012 г., като на 30.05.2015 г. било получено съобщение, че същият е задържан в Каламата, Гърция. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 б. "а" от НПК и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т. е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото да не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Независимо от това, той напуснал известния по делото адрес без да уведоми както разследващия орган, така и прокурора. Това негово действие представлява "укриване" по смисъла на чл. 423, ал. 1 изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на Л. К. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. Процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК е била изпълнена съобразно правилата на процесуалния закон, а обстоятелството, че осъденият не се е запознал с обвинителния акт е последица от неговото собствено недобросъвестно процесуално поведение. ОС Благоевград е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като проведеното общодържавно издирване не е дало резултат, е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на упълномощения му защитник. С оглед горното ВКС прие, че искането на Л. И. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,