Решение № 5148 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2017 г.

Решение № 5148 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на "Б. т. к." ЕАД със седалище в гр. С. срещу решение № 321/15.06.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което комисията е изискала в 14-дневен срок дружеството да приведе дейността си в съответствие с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 12, изр. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения, като занапред при съставяне на индивидуалните договори по глава четиринадесета от Закона за електронните съобщения включва условията, регламентиращи съгласието на абоната договорът да влезе в сила незабавно, след мястото, определено за полагане на подписа на абоната за сключване на договора, като изключение е допустимо само при предоставяне на крайни устройства. Жалбоподателят търди, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът не му е предоставил срок за възражения, както и разумен срок за преустановяване на неизпълнението/отстраняване на последиците. Счита, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и дружеството не е допуснало вмененото му нарушение. Твърди, че констатираното при проверката на регулаторния орган поведение не представлява нарушение на общите изисквания, а дори и да е допуснал такова нарушение, то е изолиран случай. Според жалбоподателя актът противоречи и на целта на закона, тъй като създава правна несигурност относно необходимите действия и възможните санкции. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно. О. К. за регулиране на съобщенията, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното: Производството пред КРС е образувано по повод постъпила на 20.01.2017 г. жалба от абонат на дружеството. Инспектори на комисията са извършили проверка, констатациите от която са отразили в КП № С-КС-010/15.02.2017 г. Установили са, че между абоната Г. Г. и "БТК" ЕАД е сключен индивидуален договор за електронни съобщителни услуги № 1244130119122016-39226112/19.12.2016 г. При преглед на съдържанието са констатирали, че на стр. 8 договорът съдържа клауза "Абонатът заявява желанието си настоящото споразумение да влезе в сила незабавно", която е включена в общото съдържание на договора, преди определеното място за полагане на подписи от страните. Констатациите от проверката са обобщени в доклад на ПРОПО, в който е прието, че установеното във връзка със съдържанието на индивидуалния договор представлява нарушение на чл. 43, ал. 1, вр. с ал. 12, т. 1 от Общите изисквания при осъществяване на електронни съобщения, тъй като договорът не съдържа условия за предоставяне на крайно устройство. На свое заседание от 29.03.2017 г. КРС е взела решение, отразено в протокол № 13 от същата дата, с което е одобрила доклада. Изпратила е писмо до "БТК" ЕАД, с което е дала възможност на дружеството в 14-дневен срок да изрази становище. Писмото е получено на 3.04.2017 г. В писмо изх. № 37-00-482/18.04.2017 г. "БТК" ЕАД не е опровергало фактическите установявания на органа, но е обяснило, че това не е практика на дружеството, а служителите са използвали стара бланка и се касае за единичен случай. С оспореното решение № 321/15.06.2017 г. КРС е изискала от "БТК" ЕАД да приведе дейността си в съответствие с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 12, изр. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения, като занапред при съставяне на индивидуалните договори по глава четиринадесета от Закона за електронните съобщения включва условията, регламентиращи съгласието на абоната договорът да влезе в сила незабавно, след мястото, определено за полагане на подписа на абоната за сключване на договора, като изключение е допустимо само при предоставяне на крайни устройства. Индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган. Решението е взето на редовно проведено заседание на колективния орган, постановено е в изпълнение на предоставените му с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС правомощия. Издадено е в съответствие с чл. 35, ал. 1 ЗЕС - изложени са фактическите установявания, които са подведени под хипотезата на приложимата правна норма. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Задължение на органа е да изясни всички относими факти, да извърши служебна проверка на спорните обстоятелства, включително да изиска и да събере доказателства във връзка с наведените от дружеството твърдения. В конкретния случай регулаторът се е произнесъл, като е оценил фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на направените от дружеството в хода на административното производство обяснения и възражения. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗЕС предоставя правомощия на КРС в случай, че установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, на условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресур с и/или на наложени специфични задължения. Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС комисията уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя подходящ срок за изразяване на становище; след изтичането на срока за становище комисията с решение изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици, и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове. Жалбоподателят е уведомен за констатациите, предоставена му е възможност за възражения. Неоснователно е твърдението на дружеството, че е уведомено след изтичане на седмодневния срок от установяване на нарушението, с което съществено е засегнато правото му на защита. Срокът, указан в чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС, е инструктивен по своя характер. Неспазването му не се отразява правомощията на КРС и на законосъобразността на решението. КРС е определила на предприятието подходящ срок за възражения.. Комисията е приела, че "БТК" ЕАД не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 43, ал. 1, вр. с ал. 12, изр. първо от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения. В разпоредба та на чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения задължава предприятията да съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 - 12 на този член. Съгласно ал. 12 условията по ал. 1, регламентиращи съгласието на абоната договорът да влезе в сила незабавно, следва да бъдат включени в индивидуалния договор след мястото, определено за полагане на подписа на абоната. Задължението по предходното изречение не се прилага, когато при сключване на договора се предоставят и крайни устройства. По делото няма спор, че при сключването на индивидуалния договор с абоната Г. Г. условието за незабавното влизане в сила на договора е част от останалите условия по чл. 43, ал. 2 - ал. 11 ОИ. Тази клауза не се съдържа след мястото на положените подписи на страните, каквото е изискването на чл. 43, ал. 12 и ал. 13 ОИ. Задължението, предвидено в чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания, се изпълнява при сключването на договора. Видно от представения по преписката конкретно проверен договор, това задължение не е изпълнено и от него е видно нарушението. Предприятието сключва типови договори, поради което твърдението за изолиран случай не е доказано. Представените към жалбата типови индивидуални договори са индиция, че предприятието е привело съдържанието им към изискванията на ОИ. Предпоставка за провеждане на процедурата е констатирането на неизпълнение на норма на Общите изисквания, каквото е налице в конкретния случай. Целта на закона е привеждането на дейността на предприятието в съответствие с чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания . Решенията по чл. 78, ал. 1 ЗЕС не се прилагат само за съответния случай, а касаят цялостната дейност на предприятието. В решението на КРС е указано на жалбоподателя как да прилага в дейността си изискването на чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания. Както е посочено в решението, ако предприятието спазва съответното изискване и сключва договори с изискуемото съдържание, за него няма да настъпят неблагоприятни последици от решението. Затова неоснователно е твърдението в жалбата за несигурност относно очакваните действия. Изпълнението на изискването на чл. 43, ал. 1 ОИ не е еднократно, а касае цялата дейност на дружеството. Действията, които следва да предприеме предприятието, се изразяват в обезпечаване и осигуряване на постоянното изпълнение на закона. В случая е изискано изпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания, съгласно правомощието на комисията по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, а не са дадени задължителни предписания по чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗЕС. Условие за законосъобразност на акта е осъществяването към момента на издаването му на визираните в хипотезата на цитираната разпоредба предпоставки - неизпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания. В случая разпореждането на КРС е обусловено от конкретно установено нарушение. Констатираното, несъответно с общите изисквания, поведение е отразено в надлежно съставения констативен протокол, който е годно доказателствено средство. Изложените фактически установявания не са оборени от дружеството нито пред административиня орган, нито пред съда. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Жалбата на "БТК" ЕАД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноски в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд