Решение № 11390 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7161/2021 г.
ВАСШесто отделение10.11.2021 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 52 от 09.06.2021г., постановено по Адм.д. 65/2021г. по описа на Административен съд Видин.ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав, при спазване указанието в мотивите на настоящото решение.Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 52 от 09.06.2021г., постановено по Адм.д. 65/2021г. по описа на Административен съд Видин е отхвърлена жалбата на Мони Транс 2011 ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Видин,[жк], [жилищен адрес]0, против протокол ПР2101731/26.02.2021 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" Видин, потвърдени с решение изх. 21013215/16.03.2021 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в частта, с която са дадени предписания по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6. Фирмата жалбоподател е осъдена да заплати на Дирекция Инспекция по труда Видин разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Мони Транс 2011 ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адв. Груев, като са изложени са оплаквания за неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон. Претендират разноски по делото в двете инстанции. От ответника, представляван от юрисконсулт са постъпили писмени бележки за отхвърляне на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира така подадената касационна жалба за допустима, а по същество намира следното: Като ответник в производството пред първата съдебна инстанция са конституирани инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" Видин, издали оспорения пред съда протокол ПР2101731/26.02.2021 г., който е потвърден с решение изх. 21013215/16.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в частта, с която са дадени предписания по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6. В обжалваното решение, съдът е посочил като ответник само инспектори при Дирекция Инспекция по труда Видин, като в диспозитива на съдебния акт е посочено, че предписанията са издадени от тези лица. Настоящата инстанция намира процесуалните действия на първоинстанционния съд по конституиране на страни в производството за незаконосъобразни. Съгласно чл.154, ал.1 от АПК съдът служебно конституира страните в производството. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани контролни органи дирекции Инспекция по труда с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Като надлежен ответник по делото е следвало да бъде конституирана Дирекция Инспекция по труда Видин, а не служителите, осъществили фактическата контролна дейност. Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК съдът служебно конституира страните по делото. Конституирайки като ответник инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" Видин, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежни по предмета на спора страни. Постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. След връщане на делото, административният съд следва да предприеме необходимите действия по конституирането на надлежния ответник и след съобразяване наличието на останалите положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване да разгледа същото. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,