Решение № 6355 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2012 г.

ВАСV отделение10.05.2013 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/28.03.2012 г. постановено по адм. дело № 1/2010 г. по описа на Софийски градски съд. ОСЪЖДА "Агенция по заетостта", гр. София да заплати на Даниела Иванова Дайнова ЕГН ********** с адрес: гр. Русе ул. "Д-р Петър Берон" № 9а, вх. 1, ет. 1, ап. 2 сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6355 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на директора на "Агенция по заетостта" против решение № 60/28.03.2012 г. постановено по адм. дело № 1/2010 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да остане в сила. Ответникът - Даниела Иванова Дайнова, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище подадено от процесуалния представител на ответника адв. Милена Хинкова, в което жалбата се оспорва като неоснователна и се иска решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира се също така и присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд отменя заповед № 399/27.06.2006 г. на изпълнителния директор на "Агенция по заетостта", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с Даниела Иванова Дайнова на длъжност "старши експерт" с ранг IV - младши, в сектор "Работа с клиенти", отдел "Услуги по заетостта" в дирекция "Бюро по труда Здравец" - гр. Русе, считано от 01.07.2006 г. В заповедта е посочено, че служебното правоотношение и е прекратено поради съкращаване на длъжността. Съдът е установил, че ответницата по делото е изпълнявала длъжността "старши експерт" в "Агенция по заетостта", в дирекция "Бюро по труда Здравец" - гр. Русе. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, но в конкретния случай с оглед на установената по делото фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че не е било налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Даниела Дайнова поради "съкращаване на длъжността", с оглед на което прекратяването е било извършено в нарушение на разпоредбите на материалния закон. От събраните по делото доказателства съдът безспорно е установил, че в новоутвърденото длъжностно разписание длъжността, която е заемала касационната ответница - старши експерт, фигурира и е запазена като наименование, т. е. като нормативно утвърдена позиция и в новото щатно разписание, както и е налице съвпадение по отношение на квалификационни изисквания, образование и общи трудови критерии. Съдът е кредитирал и заключението на вещото лице, в което са обосновани посочените по- горе изводи. Първоинстанционният съд е приел заключението на вещото лице, като е направил своите изводи, че то е изготвено компетентно и кореспондира с останалите събрани по делото и неоспорени от страните доказателства. Предвид изложеното съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и като такава е незаконосъобразна. Решението е правилно, съответства на материалния закон и липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По несъмнен начин по делото е установено, /видно и от приетата и допусната от първоинстанционния съд съдебно-икономическата експертиза изготвена от вещо лице Влъчкова/ че с влизане в сила на новото щатно разписание, действащо след датата на прекратяване на служебното правоотношение на касационната ответница, е съществувала идентична длъжност с наименование "старши експерт" и нормативно определена позиция - длъжностно ниво по единен класификатор Б7, както и е налице пълно съвпадение на функциите, задачите и задълженията, утвърдени с длъжностната характеристика на ответницата. В експертизата е посочено също така, че като цяло дирекция "Бюро по труда Дунав" - Русе и дирекция "Бюро по труда Здравец" Русе са идентични и при реорганизацията ДБТ "Здравец" - Русе преминава в ДБТ "Дунав"- Русе, филиал "Русе - села". Установено от вещото лице е, че при анализ само на длъжността "старши експерт" и след запознаване с длъжностните разписания, действащи преди и след датата на издаване на оспорената заповед, е че преди реорганизацията в ДБТ "Дунав"- Русе в сектор "Работа с клиенти" е имало 8 броя длъжности "старши експерт", а след реорганизацията в отдел "Посреднически услуги" /като работата на този отдел е идентична с работата на сектор "Работа с клиенти" по старото щатно разписание/ има 11 броя длъжности "старши експерт", т. е. след реорганизацията е налице увеличение на числения състав за длъжността "старши експерт". Отразено е още, че за длъжността "старши експерт" се установява съвпадение както по отношение на квалификационни изисквания, образование, квалификация и общи трудови критерии, така и по отношение на специални функции. В експертизата приета от първоинстанционния съд е посочено, че при съпоставка между длъжностните и поименните разписания преди и след издаване на оспорената заповед е установено, че е извършено съкращение на 2 длъжности "старши експерт", като същевременно са открити 3 длъжности "старши експерт" в отдел "Посреднически услуги" /стар сектор "Работа с клиенти"/. Въз основа на констатациите вещото лице е обосновало извода, че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от Даниела Дайнова по щатното разписание, действащо след датата на прекратяване на служебното й правоотношение. От изложеното следва, че не е налице намаляване на бройките, предвидени за длъжността "старши експерт", а напротив същите са увеличени. Фактът, че между длъжността "старши експерт", заемана от касационната ответница, и новосъздадените 3 такива в новия отдел "Посреднически услуги" има сходство и съвпадение е несъмнено, тъй като преди промяната същата е изпълнявала, функциите, задължения и изисквания, присъщи на новосъздадените длъжности. Следователно, видно от представените по делото доказателства, длъжността, заемана от Даниела Дайнова, не само съществува като нормативно определена позиция, а предвидените за нея щатни бройки са увеличени. Дейността, осъществявана от държавната служителка, се изпълнява на същото длъжностно ниво в новосъздадения отдел "Посреднически услуги" без наличие на качествено нови функции. В тази връзка правилно съдът е приел, че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от касационната ответница, тъй като от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява обстоятелството, че в новоутвърденото длъжностно разписание, действащо след издаването на оспорената заповед, съществува като наименование длъжността, заемана от ответницата по делото, а също така се доказва, че не е налице промяна на системата от функции, задачи и задължения на длъжността - "старши експерт" по новото щатно разписание, поради което не е налице реално и законосъобразно съкращаване на длъжността. При това положение съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на Софийски градски съд, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводите на решаващия съд за противоречие на оспорваната заповед с материалноправните норми на ЗДСл са законосъобразни и се споделят от настоящата касационна инстанция. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди "Агенция по заетостта" да заплати на Даниела Иванова Дайнова направените разноски в касационното производство в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. Видно от приложения по делото договор за правна помощ, е че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лв. с изрично отбелязване, че същото е заплатено изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1