Решение № 1708 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2014 г.

Решение № 1708 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие", Плевен (ОДЗ), против Решение № 245/16.05.2014 г., постановено по адм. д. № 209/2014 г. по описа на Административен съд Плевен (АСПл). Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АСПл е отменил Заповед № РД-15-16/14.02.2014 г. на директора на ОДЗ с която, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Цветомир Руменов Генчев. Недоволен от решението, директорът на ОДЗ го обжалва. Навежда доводи за неправилността му, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АСПл. Ответникът - Цветомир Руменов Генчев, чрез представения по делото писмен "Отговор", изготвен от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) приема за установено от фактическа страна следното: За постановяването на посочения резултат АСПл е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразна. Решението е правилно и обосновано, в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на АСПл, че оценяването на изпълнението на длъжността директор на Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" в ОДЗ, изпълнявана от Генчев през оценявания период, е извършено в нарушение на изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата). Установено е, че атестирането е за периода 1.12.2013 г. - 31.12.2013 г. На 28.01.2013 г. е изготвен индивидуален работен план (ИРП), подписан от оценяващия и оценявания. На 1.07.2013 г. е проведена междинна среща, на която е констатирано, че оценяваният изпълнява компетентно и отговорно поставените задачи. От събраните по делото доказателства е установено, че оценяващият ръководил е работил с оценявания от 2.08.2013 г. до края на оценявания период. При изготвяне на крайната оценка на изпълнението на 30.01.2014 г. е поставена такава "неприемливо изпълнение". Действията по оценката на служителя са изпълнени в сроковете, съгласно Наредбата. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че ИРП е изготвен в съответствие с нормативните изисквания. В същото време, ВАС възприема извода за допуснати от директора на ОДЗ в качеството му на оценяващ и контролиращ изпълнението на Генчев ръководител, на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. В случая, крайната оценка на изпълнението му не е изготвена въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства", и същата не е мотивирана. Изложените мотиви са общи, без конкретност и връзка с факти и обстоятелства от работата на Генчев. Неоснователни са и изложените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Доводът за необоснованост е деклариран, но не е конкретизиран и обоснован. В касационната жалба не е посочено кой фактически извод на съда на кое конкретно доказателство по делото противоречи. По посочената причина, ВАС не е в състояние да провери и отговори на довода. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението, че АСПл не е обсъдил "всички събрани и вложени по делото доказателства" също не е конкретизирано. Видно от мотивите на решението му, АСПл е изградил фактическите си и правни изводи именно на представените доказателства, всички те разгледани и обсъдени. Ако съществуват и други такива, известни на касатора но неприложени по делото, ВАС действително не е имал обективна възможност и не ги е обсъждал. Необосновано е и твърдението, че АСПл не е обсъдил доводите на касатора изложени в писмената му защита по делото - нарушение довело и до нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение. Всъщност, в приложената на л. 78 и сл. писмена защита липсват правни доводи. По същество тя представлява двукратен преразказ на действията на оценяващия и оценявания, представените по делото доказателства, както и на относимите норми от Наредбата. Твърдението, че правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролиращ орган (действително направено в писмената защита и касационната жалба) е вярно, но неотносимо към казуса. При това, видно от изложеното в края на II абзац от стр. 3 (л. 85) от мотивите на обжалваното решение, то е било разгледано от АСПл и е получило отговор, съответен на твърдението на касатора по въпроса. Съдът изрично е заявил, че "Оценяването на изпълнението на служителите се извършва по целесъобразност и е предоставено изцяло в правомощията на административния орган. В обхвата на съдебния контрол попада само проверката за законосъобразно осъществяване на процедурата по оценяване на изпълнението като гаранция за обективното и безпристрастно оценяване на държавния служител". Т. е. тезата на касатора по въпроса, се възприема изцяло от първоинстанционният съд, а и от настоящият състав на ВАС. В случая обаче недопустимо се смесват и не се отграничават оценката на изпълнението по същество, което е в правомощията единствено на оценяващия и контролиращ ръководители и оценката по спазване на процедурата от страна на последните, което е в правомощията на съда. С нито един от своите изводи АСПл не е коментирал критично и не е отричал по същество дадените оценки. Той правилно се е ограничил до констатации за допуснати нарушения на разписаните в Наредбата действия във връзка с изготвянето и приемането на оценката. Неоснователен е и доводът на касатора за допуснато нарушение на материалния закон предвид липсата на мотиви при изготвяне на крайната му оценка след постъпване на възражението на държавния служител. Действително, в Наредбата липсва изричен текст, задължаващ контролиращия ръководител да изложи мотиви. Това обаче естествено следва от характера на акта, постановен след постъпили възражения от служителя. Като завършващ производството по оценяване, този акт е индивидуален административен такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4, той следва задължително да бъде мотивиран, като в него се посочат "фактическите и правни основания за издаването му". Неспазването на установената с Наредбата процедура за провеждане на оценяването и неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от ИРП и показаните компетентности от Генчев, съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на закона първоинстанционният съд, е постановил правилно решение, което следвада бъде оставено в сила. Предвид изводите на ВАС и искането, предявено от процесуалния представител на ответника, следва да се осъди ОДЗ да заплати на Цветомир Руменов Генчев направените от него разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,