Решение № 764 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13508/2015 г.

ВАСIV отделение25.01.2016 г.докладчик т Аделина Ковачева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1683 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 2086/2015 г. на Бургаския административен съд в частта му, в която е потвърдено решение № 158-МИ от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Поморие по жалба, подадена от Н. С. С. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Никодим Стоянов Стоянов против решение № 158-МИ от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Поморие. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2086/2015 г. на Бургаския административен съд в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1683 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 2086/2015 г. на Бургаския административен съд в останалите му обжалвани части по касационните жалби, подадени от ПП "Български демократичен център" и ПП "Национален фронт за спасение на България". РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 764 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13508/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по три касационни жалби, подадени от ПП "Български демократичен център"; ПП "Национален фронт за спасение на България" и от Н. С. С. против решение № 1683 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 2086/2015 г. на Бургаския административен съд. С него са приети за неоснователни жалбите им против решение № 158-МИ от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Поморие и то е потвърдено. Правят се доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната Общинска избирателна комисия дава писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за липса на нарушения на изборния процес, които да са се отразили на валидността на вота на избирателите и отчитането на действителния избор. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 459, ал. 1 АПК. Образувано е по пет жалби, подадени от ПП "Български демократичен център", ПП "Национален фронт за спасение на България", С. И. Т., като кандидат за общински съветник от "Партия на зелените", Н. С. С., като кандидат на ПП "Българска социалистическа партия" и А. Г. А., като кандидат на ПП "Граждани за европейско развитие на България" против решение № 158-МИ от 26.10.015 г. на ОИК - Поморие. С него е определена общинската избирателна квота, постановено е че няма избрани за общински съветници независими кандидати; разпределени са мандатите по кандидатски листи на участници, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота; обявено е разпределението на заявените предпочитания за отделните кандидати и са обявени имената на избраните съветници по партии, коалиции и местни коалиции. В жалбите се съдържат възражения във връзка с оформянето на протоколите от СИК по посочени избирателни секции, за извършени поправки, подписани само от трима членове на избирателните комисии; за разлики в данните, съдържащи се в протоколи, предоставени на представители на партиите - наблюдатели и застъпници с тези, публикувани в сайта на ЦИК. Единствено в жалбата на ПП "НФСБ" се твърди неправилно разпределение на мандатите. Според този жалбоподател, той е ощетен с един мандат, който неправомерно е предоставен на друга политическа партия. Съдът е събрал цялата административна преписка и е преценил всеки протокол на СИК, съставен в секциите, които са конкретно посочени в жалбите. Въз основа на това е обсъдил поотделно доводите за допуснати нарушения, въведени във всяка една от жалбите. Счел е, че липсват нарушения, които да са довели до незаконосъобразно отчитане на действителните изборни резултати. Формирал е правните си изводи за неоснователност на петте жалби и е потвърдил оспорения административен акт. Решението не е обжалвано по касационен ред от двама от първоначалните жалбоподатели - С. И. Т. и А. Г. А. По отношение на тях съдебният акт е влязъл в сила и не е обект на касационен контрол. По отношение на жалбоподателя Н. С. С. решението на административния съд е процесуално недопустимо, като постановено по процесуално недопустима жалба, подадена от лице, което няма правен интерес от оспорване. Видно от присъединеното за съвместно разглеждане адм. дело № 2097/2015 г., Н. С. С. е подал на 2.11.2015 г. жалба в качеството си на кандидат за общински съветник от листата на БСП срещу решението на ОИК по чл. 453, ал. 5 ИК. В петитума на жалбата е поискал установяване на неговата незаконосъобразност. От оспореното решение на ОИК обаче се установява по категоричен начин, че Н. С. С. е обявен от избирателната комисия за избран общински съветник от квотата на БСП в раздел V, т. 15 от него. С обявяването му за избран общински съветник, той е изгубил качеството на кандидат за общински съветник. Ето защо не попада сред кръга на лицата, посочени в чл. 459, ал. 1 ИК, като кандидати за общински съветници, които са активно легитимирани да обжалват решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите. Отделно от това той няма правен интерес по смисъла и на общата разпоредба на чл. 159, т. 4 АПК да оспорва решение, имащо качество на индивидуален административен акт, което му предоставя права на общински съветник. Жалбата му е била недопустима и е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея първоинстанционно производство да се прекрати. В този смисъл е формирана и съдебна практика - напр. определение № 13166 от 7.12.2015 г. по адм. дело № 13578/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Като не е съобразил тези обстоятелства и е разгледал жалбата му по същество, административният съд е постановил недопустимо решение, което в тази му част следва да се обезсили. Проверката за процесуалната допустимост на жалбата има служебен характер, задължителна е за всеки съд, който разглежда спора и следва да се извърши и в касационното производство, съгласно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 АПК. Процесуално недопустимата първоинстанционна жалба следва да се остави без разглеждане. В останалите обжалвани части, решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е касационната жалба, подадена от ПП "Български демократичен център". В нея се цитират бланкетно само касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, без да се излагат каквито и да било обстоятелства, сочещи според касационния жалбоподател на неправилност на обжалваното съдебно решение. Настоящата инстанция, прилагайки правилото на чл. 218, ал. 2 АПК намира, че следва да извърши служебна проверка само за съответствието на решението с материалния закон. При разглеждане на жалбата, административният съд е обсъдил всички секционни протоколи, които политическата партия е описала по номера на съставилите ги секционни комисии. Извършил е анализ на отразените в тях данни и обосновано е определил, че в тях са отчетени за тази политическа сила само 8 недействителни гласа. Дори и да се се приеме, че те са неправилно отчетени, като недействителни и да се добавят към вписаните в протокола на ОИК 531 действителни гласа, полученият резултат от 539 гласа не стига до общинската избирателна квота, определена на 549 гласа. Партията не би получила право дори на един мандат. На следващо място, първоинстанционният съд е обсъдил възражението за допуснати нарушения във връзка с извършени поправки в секционните протоколи 8, 38 и 26. Приел е, че те касаят други политически сили, участващи с кандидати за общински съветници, които по никакъв начин не влияят върху резултата на жалбоподателя. Към мотивите на съда може да се добави, че по отношение на жалбоподателя е извършена поправка единствено в протокол № 38 по отношение на броя действителни гласове. В този протокол са извършени поправки по отношение на всички участници, получили действителни гласове. Поправката, касаеща жалбоподателя е позитивна за него. При внимателното й разчитането се установява, че първоначално в протокола са били вписани нула действителни гласа, които впоследствие са поправени на четири действителни гласа. Всички поправки са подписани с три подписа от членовете на СИК, които са предавали протоколите в ОИК. Така обсъдените данни по делото сочат, че административният съд обосновано е направил извод за липса на допуснати нарушения по отношение на политическата партия "БДЦ". Решението в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Правилно е решението и по отношение жалбата, подадена от ПП "Национален фронт за спасения на България", но по съображения, различни от изложените от съда. За разлика от останалите четири жалби, в тази жалба се прави едно единствено възражение и то касае разпределението на мандатите. Страната твърди, че общинската избирателна квота правилно е определена на 549 гласа, но неправилно е изчислила, че ПП "ДПС" получава 5 от тях, а ПП "НФСБ" само 1. Посочила е, че тя трябва да получи два мандата, а ДПС 4 мандата. Посочила е, че при разпределението на мандатите е допуснато нарушение на т. 4.1 до 4.4 от Методиката за определяне на резултатите. Съдът в решението не е анализирал възражението по две съобръжения: първото е, че оплакването не е обосновано с никакви конкретни фактически данни; второто е, че жалбоподателят не е доказал това си възражение. С тези мотиви, съдът е нарушил правилата на АПК, въведени в чл. 171, ал. 2, предложение второ и ал. 3, предложение второ от АПК. Той нито е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за доказване на единственото си възражение, нито е упражнил служебната си инициатива да назначи вещо лице в случай, че се касае за специални познания по изчисляването на мандатите, с които той не разполага. От значение при преценка на основателността на касационната жалба е дали и доколко така допуснатите процесуални нарушения рефлектират върху крайния изход на делото досежно основателността на жалбата на ПП "НФСБ". В конкретния случай, резултатът е еднакъв. В чл. 453, ал. 1 ИК е постановено, че определянето на резултатите от гласуване за общински съветници се извършва по методика съгласно Приложение № 5 от кодекса. Още в т. 1.1 от нея е фиксирано, че методиката използва метода на Хеър-Ниимайер МХ-Н за разпределяне на мандатите, с което изпълнява диспозицията на чл. 453, ал. 1 ИК. Доколкото в този избирателен район, не са избрани независими кандидати за общински съветници, то при изчисленията няма да се намаляват мандати и за разпределение между политическите сили, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота се разпределят 21 общински съветника. Нормата на т. 14 от допълнителната разпоредба на ИК легално дефинира понятието общинска избирателна квота, като частното (резултатът) от делението на общия брой действителни гласове, подадени за общинските съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато този резултат не е цяло число, квотата е най-близкото до него по-голямо цяло число. В конкретния случай, от протокола на ОИК се установява, че подадените действителни гласове са 11527. Броят на общинските съветници е 21. Или общинската избирателна квота е 548.904, които закръглени към най-близкото по-голямо число показват 549. Именно на толкова е определена тя и в раздел I от обжалваното решение. От всички участници само седем политически сила са получили действителни гласове, които я надвишават и между тях следва да се извърши разпределението на местата. При това е било необходимо извършване на двете стъпки на метода, известен, като метод на най-големия остатък, доколкото при всяка една от седемте сили при разделянето на получените от нея действителни гласове на общинската избирателна квота, резултатът е цяло число с остатък. При първоначалното разпределение на предварителните мандати, съответстващи на полученото при разделянето цяло число са разпределени 16 мандата, от които ПП "ДПС" е получила четири, а ПП "НФСБ" е получила един. При разпределянето на останалите пет мандата по метода на най-големия остатък, на ПП "ДПС" е предоставен още един мандат и в решението на ОИК тя фигурира с пет мандата. Това обаче по никакъв начин не рефлектира върху резултата на ПП "НФСБ", тъй като преди нея има друга политическа сила - ПП "ПЗ", която има по-голям остатък и освен това има по-голям брой действителни гласове, а двете партии са получили по един общински съветник и при разпределението на остатъка, не са получили допълнителна бройка. Ето защо допуснатото нарушение на процесуалните правила от административния съд не е съществено за конкретния случай и подадената от ПП "НФСБ" касационна жалба е неоснователна. Решението следва да се остави в сила и тази му част, като се имат предвид и мотивите, изложени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2