Решение № 1918 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2019 г.

Решение № 1918 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Общински съвет Варна моли да бъде отменено като неправилно решение № 980/17.05.2019 г. по адм. д. № 2663/2018 г. на АС – Варна. Поддържа, че за жалбоподателя П. Запрянов от [населено място] липсва интерес да оспорва т. 3.1.2 от приложение № 1 към Наредбата на Общинския съвет Варна за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета с решене № 491-9 по протокол № 9/04 и 05.07.2012 г. относно такси за издаване на читателски карти в Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна 6 лв за 6 месеца, 2 лв за пенсионери и 3 лв за деца. Поддържа, че са допуснати касационни необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против наредбата на ОС – Варна да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба П. Запрянов по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, но е недопустима. С обжалваното решение съдът е отменил т. 3.1.2 "такса за издаване на читателски карти на носител: - за 6 месеца 6 лв, за пенсионери – 2 лв, за деца 3 лв раздел 3. Регионална библиотека "Пенчо Славейков" от приложение № 1 към Наредба на Общинския съвет Варна за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, прието с решене № 491-9 по протокол № 9/04 и 05.07.2012 г. на Общинския съвет Варна. По допустимостта на оспорването съдът е приел, че П. Запрянов е представил читателска карта за Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна, поради което за него е налице интерес да оспорва т. 3.1.2 от приложение № 1 към наредбата, след като е ползвател на услугите на библиотеката. Изводът е необоснован. Видно от жалбата до административния съд П. Запрянов е с адрес в [населено място]. За да обоснове интерес от оспорването жалбоподателят е представил читателската карта без дата на издаване, фискални бонове за заплатена такса за издаване на читателска карта от 2017 г. и от 1.03.2019 г. с два фискални бона за ползване на принтер на библиотеката от последната дата. Приложено е писмо от библиотеката до жалбоподателя, според което читателската карта на Запрянов е била активна от 3.10.2017 г. до 2.11.2017 г., от 10.08.2018 г. до 9.02.2019 г. В касационното производство е представен фискален бон от 18.06.2019 г. за ползване на принтер на библиотеката. Не са представени доказателства за връзка на Запрянов с гр. Варна и за ползване на библиотечния фонд на библиотеката. Двукратно посещение в библиотеката, при което е издадена читателска карта на Запрянов не обосновава изискуемият по чл. 186, ал. 1 от АПК пряк, непосредствен интерес от оспорване на нормативния акт. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК са гражданите, спрямо които нормативният акт се разпростира. Оспорената наредба има действие на територията на Община Варна, в която Запрянов няма постоянен или настоящ адрес, поради което не е адресат на нормите в оспорената наредба. Твърденията за наличие на личен пряк интерес от оспорването не са доказани с представената читателска карта и двукратно ползване на принтер на библиотеката, след като липсва трайна връзка между Запрянов и Община Варна, на чиято територия действа оспорената норма от наредбата. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд в определение № 13901/16.11.2017 г. по адм. д. № 12393/2017 г. на III отделение, определение № 15215/12.12.2017 г. по адм. д. № 12570/2017 г., на VIII отделение, определение № 11807/04.10.2018 г. по адм. д. № 11797/2018 г. на І отделение и решение № 864/22.01.2019 г. по адм. д. № 9108/2017 г. на IIІ отделение. Да се приеме тезата на Запрянов би означавало да се приеме, че има право да осъществява надзор за законност, каквато функция в Република България има само прокуратурата. В този смисъл е решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. Искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно за 1100 лв адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 70 лв държавна такса – общо 1170 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 3 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,