Решение № 5572 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2012 г.

Решение № 5572 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-ЮЦР, чрез проц. представител ю. к. Димо Узунов против Решение № 656/9.12.2011 г., постановено по адм. д. № 288/2011 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Ангелов Деспинов против Заповед № ДК-02-ЮЦР-37/10.11.2010 г. на Началник РДНСК ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна вилна сграда", намиращ се в землището на с. Дъбовец, Община Любимец, Област Хасково - заливен обем-чашка на язовир "Ивайловград", на хоризонтал 128.00. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до неверни правни изводи. Безспорно е, че процесният строеж е такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият е бил построен преди 1982 г. върху земя публична държавна собственост - в чашката на яз. "Ивайловград"- заливаема зона. Към доказателствата по делото е приобщен Протокол обр. 16/28.12.1982 г., с който на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 от ПКС (отм.) обектът е приет и въведен в експлоатация. На това доказателство се е позовал първоинстанционният съд, приемайки, че макар и да не са запазени строителните книжа касателно процесния строеж, след като е налице Протокол обр. 16 не може да се приеме, че е налице незаконно строителство. Това предположение на решаващия съд не намира опора в нито едно от приетите по делото доказателства. Земята, върху която е построена сградата е публична държавна собственост, не са налице и каквито и да е доказателства за отстъпено право на строеж. Решаващият съд е кредитирал въпросният Протокол обр. 16 неправилно, тъй като той не би могъл и не може да замести липсващите строителни книжа. В съответствие със задължението си относно цялостна проверка за законосъобразност на атакувания административен акт съдът следва да изследва евентуална приложимост на хипотезата на § 16 ПР ЗУТ. За земята, върху която е построен обектът, няма изготвен ПУП, ПР или ПЗ. Освен това при изграждането му са нарушени действалите по това време на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/1977 г. (отм.)- и по-конкретно чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), съобразно който имат право да строят в чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда; чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), съобразно който извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи; чл. 168, ал. 2 и чл. 169, ал. 1 и 2 от Наредба № 5/обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., според които текстове, строителството на жилища, стопански, второстепенни и други постройки и съоръжения в нерегулирани имоти, в това число в земите, раздадени за лично ползуване и в изпълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с изключение на тези по глава петнадесета на тази наредба се определя с околовръстен полигон по застроително решение и се съгласуват със съответните специализирани държавни органи. Имайки предвид изложеното, както и действащите към момента правни норми се налага правен извод че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав