Решение № 8154 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 235/2018 г.

Решение № 8154 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 235/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" (Сдружение/то), чрез адв. И. Йорданов срещу Решение № 2035 от 23.11.2017 г., постановено по адм. д. № 883 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Съединение (Наредба/та). Твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна по подробно изложените в жалбата съображения и отмяната на оспорената разпоредба от Наредбата. В допълнение се излагат и доводи, с които се обосновава правния интерес на Сдружението да оспори посочената разпоредба от Наредбата. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Общински съвет - Съединение не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на обжалваното решение. С Решение № 2035 от 23.11.2017 г., постановено по адм. д. № 883 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г., в производство по реда на чл. 185 АПК е отхвърлена жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" срещу чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Съдът направил извод за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Приел, че твърдението на жалбоподателя се свежда до това, че непълнотата (законодателната празнина) в Наредбата представлява противоречие с нормативен акт от по-висока степен, доколкото се изразявало становище, че чл. 9, ал. 2 от Наредбата противоречал на чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), тъй като в Наредбата съдържанието на годишната програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост се изчерпвало с пет точки, а в закона били предвидени и допълнителни (две) такива. За да отхвърли жалбата, съдът се мотивирал, че частичната уредба по определен въпрос в подзаконовия нормативен акт, която не противоречи на закона, съответно липсата на уредба в други негови части, не води и никога не може да доведе до противоречие на подзаконовия нормативен акт с нормативния акт от по-висока степен, а сочи единствено, че следва да се прилага последният (чл. 46 от Закона за нормативните актове, ЗНА). Посочил, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по - висока степен (чл. 15 ЗНА). Доколкото в случая противоречие между оспорената разпоредба и закона не се разкрива, съдът приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Решението е валидно, но е недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Конституционният принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, което задължава съда да извършва преценка досежно наличието на правен интерес във всеки случай. От представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 108/2016 се установява, че предметът на дейност на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са да обедини усилията на членовете му и да привлича съмишленици и спомосъществуватели за развитието и утвърждаването на принципите на правовата държава и върховенството на закона в Република България и повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове (или отделни норми в такива актове) - издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Република България. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд възприемането на становище, че така посочените цели и предмет на дейност на Сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който Сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще доведе до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за Сдружението, което не съответства на уредбата по чл. 186, ал. 1 АПК. Така, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че Сдружението има интерес от оспорването им. Това становище обаче, не държи сметка, че от значение за преценката има ли Сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на Сдружението или на неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с предмета на дейност и целите на Сдружението. Посочените средства за постигането на целите (между които съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт) не освобождават съда от преценката му за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива твърдения, неправилно първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора по същество. Наред с изложеното по – горе, съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. По чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, Сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен, според преценката му, подзаконов нормативен акт или разпоредби от него, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на Сдружението е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК. Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" няма правен интерес от оспорване на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Съединение, което води до извод за недопустимост на обжалваното решение. Поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК решението следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а делото прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение