Решение № 7796 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2008 г.

Решение № 7796 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "НИКРАС ОЙЛ" ООД - Сливен, представлявано от управителя Йордан Йорданов, срещу решение № 110/27.06.08 г. по адм. д. № 310/07 г. по описа на Административен съд - Сливен с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците РДНСК - Сливен, Държавно лесничейство - Сливен, Дирекция на природен парк "Сини камъни" - Сливен и Регионално управление на горите - Сливен не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Сливен е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора "НИКРАС ОЙЛ" ООД срещу Заповед № ДК-02-СЛ-22/17.10.07 г. на началника на РДНСК - Сливен, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Масивна стопанска сграда - Шатра", изграден в поземлен имот 67338.303.158 по кадастралната карта на ПП "Сини камъни", м. "Карандила". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - изграден е без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и без предвиждане в подробния устройствен план. Решението е правилно, постановено е при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му - при напълно установена фактическа обстановка, при обосновани, възприети след обсъждане данните по делото и в унисон с материалния закон правни изводи и при липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационните оплаквания са неоснователни изцяло. 1). Цитираните в чл. 144, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за горите (ППЗГ) текстове от Закона за горите (ЗГ) - чл. 107 , 107а, 107б, 107в, 108 и 109 - съдържат фактически състави на административни нарушения, свързани с незаконно строителство в територии по чл. 1 от закона, и предвиждат конкретни административни санкции. След съставяне на акта за установяване на административно нарушение по някоя от изчерпателно изброените разпоредби, съответните длъжностни лица (служители по горите) са длъжни да уведомят общинските администрации и регионалната дирекция за национален строителен контрол, които предприемат действия по реда на ЗУТ. От изложеното следва, че производството пред съответната РДНСК се развива без участието на длъжностни лица по горите, в чиито правомощия е единствено съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В производството по ЗУТ органите по контрола на строителството са в правомощията си да съставят констативни актове за установяване вида и естеството на строежа. Нещо повече, проверката по чл. 144, ал. 1 ППЗГ не е предпоставка за законосъобразното процедиране на производство по чл. 225 ЗУТ . 2). Съгласието на Държавно лесничейство - Сливен и Дирекция на ПП "Сини камъни" за извършване на строежа и отстъпеното право на строеж върху поземления имот за изграждане на две почивни станции, не може да обоснове извод за законосъобразното осъществява на строежа. Предметния на разпорежданията в заповедта обект, макар обслужващ почивните станции, е осъществен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което наличието на съгласие за изграждането му е правно ирелевантно. 3). Обслужващата функция на обекта не санира липсата на строителни книжа, още повече, че не са ангажирани доказателства за установяване, че шатрата във вида, в който е осъществена, е предвидена в одобрените за двете почивни станции инвестиционни проекти. 4). Противно на твърдението в касационната жалба, установеното строителство не попада в категорията по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, а представлява масивна сграда, осъществена без предвиждане в плана, без инвестиционен проект и без разрешение за строеж, изискуемо и за строежите по чл. 137, ал. 1, т. 6 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ . 5). При липсата на спор относно вида на изграденото позоваването на разпоредбата на чл. 81, ал. 4 ЗГ следва да се цени като неоснователна защитна теза, тъй като обектът не може да бъде определен като архитектурен елемент за обслужване на отдиха и туризма. 6). Спазването на параметрите по разрешението за разполагане на временен обект, с което касаторът разполага, не санира незаконността на строежа, тъй като въз основа на това разрешение вместо временен обект е изграден масивен строеж. С оглед изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение