Решение № 4345 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13737/2020 г.

Решение № 4345 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13737/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК – Добрич, подадена чрез старши юрисконсулт З. Г., против Решение № 266/18.09.2020 г., постановено по административно дело № 188/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Р. Р., съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 710 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска отмяната му в обжалваната част. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 143 АПК и по-конкретно чл. 143, ал. 4 АПК, поради което тежестта на сторените разноски следвало да се понесе от жалбоподателя в първоинстанционното производство – "Албена" АД, а не от РДНСК. Ответната страна – "Албена" АД чрез писмен отговор, изготвен от пълномощници оспорва касационната жалба с доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност. Останалите страни – Държавно лесничейство "Балчик", Главния архитект на Община Балчик и Р. Р., редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение в оспорената част да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Решението, в оспорената част, с която са присъдени разноски, следва да бъде проверено от касационната инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК. В случая, подадената касационна жалба няма характер на искане за "изменение" /чрез намаляване или увеличаване размера на присъдените разноски/ или за "допълване" на постановения съдебен акт, в частта за разноските, поради което не е приложим редът по чл. 248 ГПК. Искането, с което е сезиран настоящия съд е за цялостна "отмяна" на съдебното решение, в частта, осъждаща РДНСК за разноски, с твърдения, че друга страна е трябвало да ги понесе, поради което именно този съд, а не първостепенния, следва да се произнесе по него. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, съдът е отменил Заповед № ДК-10-СИР-02/12.02.2019 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район Варна, издадена в производство по чл. 216 ЗУТ (отм.); , прекратил е административното производство, образувано по жалба на "Албена" АД против Разрешение за строеж № 100/04.05.1995 г. на Началник управление на ОНС – Балчик, и е осъдил РДНСК – Добрич като правоприемник на РДНСК – Североизточен район да заплати на заинтересованата страна Р. Р., съдебно-деловодни разноски в размер на 1 710 лева. С оглед изхода на основния спор, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт, предвид липсата на подадени касационни жалби, с изключение на предметната такава, то правилно съдът е възложил тежестта на разноските, строени от заинтересованата страна - собственик на разрешения строеж, в тежест на РДНСК – Добрич. Административен съд – Добрич е спазил разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която при отмяна на обжалвания акт, разноските се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая от бюджета на РДНСК. Неприложима е сочената в касационната жалба норма на чл. 143, ал. 4 АПК в съответната редакция /ДВ, бр. 30 от2006 г. /, съгласно която разноските се заплащат от подателя на жалбата, когато съдът отхвърли жалбата или при нейното оттегляне. Тези две хипотези не са налице в случая, тъй като оспореният акт, който е Заповед № ДК-10-СИР-02/12.02.2019 г. на Началника на РДНСК – СИР, е отменен. Предвид изложените мотиви, решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответната по касация страна – "Албена" АД се претендират разноски за настоящото производство, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,