Решение № 5654 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 347 от 12.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1569/25 г. Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив), е отменил по жалбата на „Контест“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК 201453781, ревизионен акт (РА) № P-16001623002992-091-001/02.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 83/21.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Контест“ ООД, са установени допълнителни задължения за ДДС по фактури 1711/13.09.2022 г., № 1914/24.01.2023 г., № 1930/03.02.2023 г. в общ размер на 139 888,64 лв. и лихви в общ размер на 36 115,13 лв. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на „Контест“ ООД срещу РА № P-16001623002992-091-001/02.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 83/21.03.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения на търговското дружество за ДДС в размер на 2 782,36 лв. и лихви за забава в размер на 1 031,39 лв. по фактура № 1346/10.11.2021 г., издадена на BRANDS ONLY SIA, Република Латвия. С решението са присъдени разноски съобразно уважената част от жалбата, като НАП е осъдена да заплати в полза на търговско дружество разноски в общ размер на 6 002,64 евро, съответно „Контест“ ООД е осъдено да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 348,38 евро, съобразно отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение, в частта, с която РА е отменен е постъпила касационна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението в посочената част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Пловдив в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. В проведено открито съдебно заседание, касаторът не изпраща представител. Ответникът по тази касационна жалба - „Контест“ ООД, чрез адв. Велчева изразява становище за неоснователност на оспорването в писмен отговор от 10.03.2026 г. Срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Контест“ ООД срещу оспорения РА, е подадена касационна жалба от „Контест“ ООД с ЕИК 201453781, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов“, № 20, сграда 6, те. 3, ап. Г-11, представлявано от управителя Н. С., чрез адв. Велчева от САК. В жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в посочената част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. В проведено открито съдебно заседание този касатор се представлява от адв. Велчева, която поддържа жалбата. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Янев, заявява, че оспорва касационната жалба в писмено становище по хода на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество, че жалбата на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП е основателна, а тази на „Контест“ ООД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е основателна, а жалбата на „Контест“ ООД е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил РА № P-16001623002992-091-001/02.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 83/21.03.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Контест“ ООД допълнително са установени задължения по ЗДДС за ДДС в общ размер на 142 671,00 лв. и лихви за забава в размер на 37 146,52 лв., на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45, т. 2 б. „б“ от ППЗДДС, поради непризнато прилагане на нулева ставка за декларираните от търговското дружество ВОД на стоки по фактури с получатели SIV TRADE D.O.O. (Република Словения) и BRANDS ONLY SIA (Република Латвия). В хода на първоинстанционното производство са приобщени по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, писмени доказателства, изискани от трето неучастващо по делото лице – Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, в официална справка/писмо (изх. № 328200-26062/21.10.2025 г.). С първоинстанционното решение съдът е уважил частично жалбата, срещу РА, в частта, с която на „Контест“ ООД са установени задължения за ДДС в размер на 139 888,64 лв. и лихви в размер на 36 115,13 лв. по отношение на непризнати ВОД по фактури № 1711/13.09.2022 г., № 1914/24.01.2023 г., № 1930/03.02.2023 г. издадени към словенския контрагент SIV TRADE D.O.O. Оспорването срещу РА, в частта на допълнително установените с него задължения за ДДС в размер на 2 782,36 лв. и лихви за забава в размер на 1 031,39 лв. по непризнатата ВОД по 1 бр. фактура № 1346/10.11.2021 г. с получател BRANDS ONLY SIA (Република Латвия), е отхвърлено. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният РА е частично незаконосъобразен. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 15-29 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното: Съдът е описал подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и представените доказателства във връзка със спорните доставки, както и извършените от ревизиращите проверки. Подробно в съдебния акт са пресъздадени материалноправните разпоредби приложими по отношение на признаването на ВОД. По отношение на доставката по фактура № 1346/10.11.2021 г. с предмет шоколадови изделия (вкл. описани като „Mars“, „Snickers“, „Bounty“) и палети с получател BRANDS ONLY SIA (Република Латвия), АС – Пловдив е приел за безспорно установено по делото, че получателят е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка с валиден идентификационен номер по ДДС към процесните периоди, и че доставката е фактурирана и декларирана от „Контест“ ООД, като ВОД. След анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че от същите не се установява по несъмнен начин изпълнението на фактическия състав на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, съответно не е доказано действителното изпращане или транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на друга държава членка и физическото им напускане на страната. В тази връзка е прието, че международната товарителница (ЧМР) към фактура № 1346/10.11.2021 г. не съдържа удостоверяване на получаването на стоките от страна на получателя – липсват подпис, печат и дата в клетка 24, които имат съществено значение за доказване на факта на получаване на стоките на територията на друга държава членка. Съдът е приел, че представеното писмено потвърждение от BRANDS ONLY SIA не преодолява установените несъответствия. В подкрепа на този извод е съобразено обстоятелството, че при извършената насрещна проверка на транспортното дружество „ДЕКРА ТРАНС“ ЕООД, което е посочено от доставчика, като участващо в извършването на превоза, същото изрично е отрекло осъществяването на транспорта, като е посочено че представените товарителници не се съдържат в неговата транспортна документация. Съдът е обсъдил постъпилата по делото по реда на чл. 192 от ГПК официална справка на ГД „Гранична полиция“ и е приел, че от предоставената информация не се установяват гранични преминавания за пътното превозно средство, посочено, като извършило транспорта в документите по процесната доставка. Посочено е, че събраните по чл. 192 от ГПК данни за други регистрационни номера през ноември 2021 г. не кореспондират с индивидуализацията на превоза по процесната фактура, с оглед което не могат да се ползват като доказателство за твърдяното транспортиране на стоките до Република Латвия. С тези мотиви административният съд е възприел за законосъобразен и издаден в съответствие с практиката на СЕС възприета в решения по дела C-409/04 Teleos и C-273/11 Mecsek-Gabona, отказът на приходните органи да приложат нулевата ставка по чл. 53 от ЗДДС за доставката по фактура № 1346/10.11.2021 г. По отношение на ВОД документирани с фактури № 1711/13.09.2022 г., № 1914/24.01.2023 г., № 1930/03.02.2023 г. с предмет на доставките шоколадови изделия, включително конкретно обозначени търговски марки, както и палети с получател SIV TRADE D.O.O., Република Словения, АС – Пловдив е приел за безспорно установено, че доставките са фактурирани и декларирани от „Контест“ ООД като ВОД, получателят е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка с валиден идентификационен номер по ДДС към процесните периоди. Съдът е уточнил, че отказа на приходната администрация за признаването на нулевата ставка по процесните фактури е обоснован с дадения превес на резултатите от насрещната проверка на посочения превозвач „НН-АУТО“ ЕООД, при която не са били представени доказателства, както и със съпоставката на тол-данни, отразени в РД като движение и локализации на територията на страната без установено движение към гранични пунктове. Съдът е приел, че решаващо значение по отношение на процесните доставки имат допълнително събраните в съдебното производство доказателства по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с § 2 ДР ДОПК – официалната справка/писмо на ГД „Гранична полиция“ (вх. № 328200-25622), изготвена въз основа на АИС „Граничен контрол“, която удостоверява поименно конкретни събития (дата, час, ГКПП и направление) на преминаване на индивидуализираните ППС и ремаркета, посочени във връзка с доставките. Административният съд е обсъдил доказателствата представени във връзка с всяка една фактура в това число международни товарителници (ЧМР) и писмени потвърждения от получателя, като е обосновал извод за съответствието им с данните изложени в справка/писмо на ГД „Гранична полиция“ (вх. № 328200-25622), изготвена въз основа на АИС „Граничен контрол“. Въз основа на извършения анализ на данните обективирани в посочената справка първостепенния съд е приел, че за доставките документирани с фактури № 1711/13.09.2022 г., № 1914/24.01.2023 г. и № 1930/03.02.2023 г., са налице достатъчно и непротиворечиви доказателства за действително транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на друга държава - членка, като решаващият елемент „физическо напускане на страната“ е установен чрез съвпадение между данните в ЧМР/потвържденията и официалните гранични записи по чл. 192 от ГПК за съответните индивидуализирани ППС. Обоснован е извод, че РА е незаконосъобразен в тази му част и за доставките по обсъжданите фактури следва да се признае прилагането на нулевата ставка по чл. 53 от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици – освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС – чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимите по време редакции на чл. 45 от ЗДДС, т. 2 /до новелата от ДВ бр. 25 от 2020 г./ включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а"/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела от ДВ бр. 10 от 2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8 от 2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ – чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отменен РА, в частта, с която на „Контест“ ООД са установени задължения за ДДС в размер на 139 888,64 лв. и лихви в размер на 36 115,13 лв. по отношение на непризнати ВОД по фактури № 1711/13.09.2022 г., № 1914/24.01.2023 г., № 1930/03.02.2023 г. издадени към словенския контрагент SIV TRADE D.O.O. Първоинстанционното съдебно решение в посочената част е неправилно и необосновано. При съобразяване на гореизложената нормативна уредба спорът по делото в тази му част се концентрира върху отговора на въпроса, дали доставките от ревизираното дружество „Контест“ ООД към словенското дружество – получател SIV TRADE D.O.O. с предмет шоколадови изделия, включително конкретно обозначени търговски марки, както и палети, представлява ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и дали правилно или не ревизираният субект е начислил ДДС с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и по-конкретно - относно реалността на изпращането, респ. транспортирането и фактическо преминаване на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС, в случая – Република Словения. В процесния случай транспортът на стоките е за сметка на доставчика, което означава, че е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б. "б" от ППЗДДС, а именно за доказване на ВОД лицето следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Неправилно при постановяване на съдебния акт в тази му част, съставът на АС – Пловдив е игнорирал напълно съществените несъответствия и разминавания в представените в хода на ревизията ЧМР, като за да обоснове изводът си за материална незаконосъобразност на оспорения акт в тази му част, съдът се е позовал безкритично единствено на данните обективирани в представената в хода на съденото производство справка от Главна дирекция „Гранична полиция“. От доказателствата по делото по отношение на декларираната от ревизираното лице ВОД по фактура № 1711/13.09.2022 г., издадена от „Контест“ ООД на получателя ,,SIV TRADE D.O.O”, установено и регистрирано за целите на ДДС лице в Република Словения се установява, че в представеното към фактурата ЧМР, в кл. 4 „Разтоварен пункт“ е посочено „Letaliska cesta ЗЗМ, SI- 1000, Ljubljana, Slovenia“, като в кл. 24 „Стоките получени“ е положена дата 19.09.2022 г. Видно от данните обективирани в товарителницата в кл. 24 са положени печати на две различни дружества „MERIDIAN BL D.O.O.“ и на ,,SIV TRADE D.O.O“. Административният съд изобщо не е коментирал наличието на тези несъответствия. Освен това съдът е пропуснал да съобрази, че представеното потвърждение с удостоверена дата на съставяне от 15.11.2024 г., е посочено, че стоките по фактура № 1711/13.09.2022 г. са получени от ,,SIV TRADE D.O.O“ на 19.09.2022 г. в „Letaliska cesta ЗЗМ, SI-1000, Ljubljana“. При наличието на тези данни административният съд е следвало да съобрази същественото обстоятелство, което разколебава доказателствената стойност на представеното потвърждение, че същото е съставено с повече от две години след издаване на процесната фактура. Във връзка с ВОД документирана с фактура № 1914/24.01.2023 г., издадена от ревизираното лице към ,,SIV TRADE D.O.O” от събраните доказателства се установява, че в кл. 4 „Разтоварен пункт“ на ЧМР към фактурата е посочен адрес „Trpinceva ulica 43D 1000 - Ljubljana, Slovenia“. Административният съд неправилно при преценка на доказателствата не е съобразил, че в кл. 24 „Стоките получени“ е положена дата 27.01.2023 г. с нечетлив печат, а в представеното потвърждение от 15.11.2024 г. е посочено, че стоките по процесната фактура са получени от „SIV TRADE D.O.O“ на 27.01.2023 г. в „Letaliska cesta ЗЗМ, SI- 1000, Ljubljana“. И тук идентично, като предходно обсъжданата фактура, административният съд не е възприел за съществени констатираните разминавания в посочените документи на адреса в ЧМР и потвърждението, включително отново не е съобразил датата на издаване на потвърждението, която е почти две години след издаване на процесната фактурата. Точно обратното АС – Пловдив необосновано и безкритично е приел, че разминаване по адреса правилно е констатирано от приходната администрация, но само по себе си не е достатъчно да обоснове отрицателен извод за напускане на стоките от страната, доколкото адресите се отнасят до един и същ град/държава членка и не опровергават самия факт на трансгранично придвижване, когато последният е подкрепен с независими обективни данни. В противоречие с приетото от съда именно наличието на съществено колизия между обективираните в частните документи данни, разколебава тяхната доказателствена стойност до степен на дискредитиране на фактите, които се твърдят за осъществени в тях, доколкото както се посочи и по – горе доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. Идентично на обсъжданите по – горе установявания по отношение на доставката по фактура № 1914/24.01.2023 г. декларирана от „Контест“ ООД с получател „SIV TRADE D.O.O“, от представените доказателства е видно, че в ЧМР към фактура № 1930/03.02.2023 г., издадена на „SIV TRADE D.O.O“ - Словения, в кл. 4 „Разтоварен пункт“ е посочено „Trpinceva ulica 43D 1000 - Ljubljana, Slovenia“ и в кл. 24 „Стоките получени“ е положена дата 09.02.2023 с печат на „SIV TRADE D.O.O“, а в представеното потвърждение с дата на съставяне 15.11.2024 г. е посочено, че стоките по фактура № 1914/24.01.2023 г. са получени от „SIV TRADE D.O.O“ на 09.02.2023 г. в „Trpinceva ulica 43D 1000 - Ljubljana, Slovenia“. Датата на издаването на потвърждението, подобно на горните две доставки, отново е почти две години по-късно от датата на издаване на процесната фактурата. Основателни са доводите в касационната жалба, че при анализиране поотделно и съвкупност на събраните доказателства съставът на АС – Пловдив е подценил констатациите на приходната администрация от извършената в хода на ревизията насрещна проверка на дружеството посочено, като осъществило транспорта до Република Словения на процесните стоки по коментираните три фактури. Наред с разминаванията на данните в представените ЧМР и потвърждения с дата 15.11.2024 г., съдът не е съобразил установеното, че от страна на транспортната фирма не са представени никакви доказателства във връзка с извършения транспорт. От „НН- АУТО“ ЕООД не са представени разходооправдателни документи, доказателства за редовен лиценз на транспортната фирма, пътни листи, доказателства за платени гориво и пътни такси, данни от GPS системата на камионите и тахошайбите. Нещо повече в съставения протокол от извършената проверка е отразено, че според наличните в информационните масиви на НАП данни за „НН-АУТО“ ЕООД липсват данни за притежавани моторни превозни средства. Установено е, че МПС, с които се твърди, че е осъществен транспортът, не са собственост на фирмата, като липсват данни на какво правно основание траспортната фирма ги е използвала. Противно на приетото то АС – Пловдив, липсата на безпротиворечива информационна следа по отношение на извършения превоз от конкретния превозвач не може да се преодолее единствено чрез данните от справката от Главна дирекция „Гранична полиция“, в която изрично е посочено, че данните не могат да бъдат източник на пълна информация относно влизането/излизането от територията на Република България и не следва да бъдат възприемани за достоверен източник на информация за всички влизания/излизания на територията на страната на лицата и превозните средства. Давайки вяра само на официалната информация получена в хода на съдебното производство от Главна дирекция „Гранична полиция“, първостепенният съд е стигнал до погрешния извод, че в случая е доказано физическото напускане на стоките на територията на страната, съответно е доказано получаването им от словенския контрагент. Противно на приетото от АС – Пловдив от събраните по делото доказателства не може да се обоснове несъмнен извод за реалното напускане на Република България на процесните стоки, като при съобразяване на констатираните разминавания и несъответствия в ЧМР и потвържденията към трите фактури не се установява и получаването на стоките от „SIV TRADE D.O.O“ – Словения. При съобразяване на изложеното без да са доказани предпоставките на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е неправомерно. По тази причина начисляването на данъка по ВОД в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е в съответствие с материалния закон, а отмяната от АС – Пловдив на процесния РА в тази му част – неправилна. При положение, че не е доказано транспортирането на стоките извън територията на Република България, недоказано се явява и ползването на услугите на превозвача. С оглед изложеното първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, в частта, с която е отменен оспорения РА, в частта на установените допълнителни задължения на „Контест“ ООД за ДДС по фактури 1711/13.09.2022 г., № 1914/24.01.2023 г., № 1930/03.02.2023 г. в общ размер на 139 888,64 лв. и лихви в размер на 36 115,13 лв., което обуславя отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. Първоинстанционното решение следва да се отмени, включително и в частта за разноските, с която НАП е осъдена да заплати в полза на „Контест“ ООД разноски в размер на общо 6 002,64 евро. По касационната жалба на „Контест“ ООД. При условията на чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения РА в частта му относно определените допълнителни задължения на търговското дружество за ДДС по отношение фактура № 1346/10.11.2021 г. с получател BRANDS ONLY SIA (Република Латвия) са неоснователни. Твърденията в касационната жалба на „Контест“ ООД относно наличието доказателства свидетелстващи за осъществяването на ВОД по процесната фактура с получател BRANDS ONLY SIA са неоснователни. Обоснован на събраните по делото доказателства е изводът на АС – Пловдив, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства изключват стоките по фактура № 1346/10.11.2021 г. да са напуснали територията на страната, както и че същите не са получени на територията на Република Латвия. В тази връзка правилно съдът е установил от представеното към фактурата ЧМР, че в същото не се съдържа удостоверяване на получаването на стоките от страна на получателя – липсват подпис, печат и дата в кл. 24, чиито реквизити са от съществено значение за факта на получаване на стоките на територията на друга държава – членка, в случая Република Латвия. Противно на твърденията на касатора, първостепенният съд правилно не е кредитирал представеното в хода на административното обжалване на РА писмено потвърждение от BRANDS ONLY SIA, доколкото частният документ при съобразяване на липсите на съществени реквизити в ЧМР не може да обоснове несъмнен извод за получаване на стоките, нито е в съответствие с данните, изключващи физическото преминаване на стоките в Република Латвия. В тази връзка съдът правилно е съобразил констатациите на ревизиращите по отношение на транспортното дружество „ДЕКРА ТРАНС“ ЕООД, което е посочено от доставчика, като участващо в извършването на превоза, че от същото изрично е отречено осъществяването на транспорта и е посочено, че представените товарителници не се съдържат в неговата транспортна документация. С оглед гореизложеното се налага извод за неоснователност на касационната жалба на „Кортест“ ООД срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения РА, в частта на установените с него допълнителни задължения за ДДС в размер на 2 782,36 лв. и лихви за забава в размер на 1 031,39 лв. по непризнатата ВОД по 1 бр. фактура № 1346/10.11.2021 г. с получател BRANDS ONLY SIA. Първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила в посочената част. По разноските: С оглед основателността на жалбата на директора на Дирекция „ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в проведеното пред първоинстанционния съд производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., а за настоящата касационна инстанция приложение намира нормата на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес. В полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 5977,08 евро. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП за касационната инстанция е в размер на 230,08 евро, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Към разноските за касационната инстанция следва да се присъди и заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 719,91 евро. Така общо за двете инстанции следва да се присъдят в полза на НАП разноски в размер на 6927,07 евро. Предвид изхода от спора и неоснователността на касационната жалба на „Контест“ ООД, претенцията за разноски на дружеството е неоснователна. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение