Решение № 2762 от 15.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Тошев, подадена чрез адв. И. Минков, срещу Решение 2640/19.04.2022 г., постановено по адм. дело 12157/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град /ТП на НОИ София-град/ чрез юрк. Атанасова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Г. Тошев срещу Решение 1040-21-1157/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което са потвърдени Разпореждане 212-00-2986-2 от 24.09.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане 212-00-2986-1/26.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО на лицето; Разпореждане 212-00-2986-3 от 24.09.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО; Разпореждане 212-00-2986-4 от 24.09.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал.3 вр. с чл. 114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено Г. Тошев да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 04.06.2018г. - 03.02.2019 г . в размер на 7608.38 лв., и са присъдени разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление от 14.06.2018 г. жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. С разпореждане 212-00-2986-1 от 26.06.2018 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и вр. с чл. 54а, чл, 546, ал. 1 и чл. 54в. ал. 1 от КСО на лицето Г. Тошев е отпуснато ПОБ, считано от 04.06.2018 г. до 03.02.2019 г. в размер на 45,02 лв. дневно. Във връзка с осъществяването на контрол на изплатени парични обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /ДОО/ е извършена проверка на СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, която е приключила с Констативен протокол КВ-5-2Е 00939441/18.06.2021 г. Установено е, че дружеството е регистрирано на 17.02.2016 г., с едноличен собственик на капитала и управител С. Топалов. Със задължителни предписания, административният орган е изискал от СЕНТОПАЛ 89 ЕООД да представи трудови договори, ведомости за заплати, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и др. Представителят на СЕНТОПАЛ 89 ЕООД не е намерен на настоящия си адрес. С писмо изх, Ц1043-21-256#4/14.07.2020 г. е назначена проверка по компетентност от ТД на НАП - София, с цел да се установи извършвало ли е дружеството търговска дейност. В отговор с вх. Ц1043-21-256*6/11.08.2020 г. е констатирано, че дружеството няма регистрирани търговски обекти. Последното има регистрирани ЕКАФ, но след 13.09.2016 г. няма отчетени обороти. Издадени са задължителни предписания с искане за представяне на документи и обяснения относно трудовата дейност на всички лица в трудови правоотношения със СЕНТОПАЛ 89 ЕООД. Административният орган е изискал информация от касационния жалбоподател за документи, удостоверяващи трудовите му правоотношения с процесното дружество, но такива не са представени от лицето. Констатирано е, че Г. Тошев има сключен трудов договор от 05.04.2016 г. на длъжност Търговски сътрудник" и подадено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 04.06.2018 г. с осигурителен доход както следва : за 2016 г. - 1400 лв.; 2017 г. - 1400 лв. и 1700 лв.; 2018 г. - 2400 лв., като за лицето има данни за осигурителен доход за периода от 05.04.2016 г. до 05.06.2018 г. При тези обстоятелства, административният орган служебно е предприел действия по заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. С разпореждане 212-00-2986-2 от 24.09.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане 212-00-2986-1/26.06.2018 г. за отпускане на ПОБ. С разпореждане 212-00-2986-3 от 24.09.2021 г. на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО е отказано на касационния жалбоподател отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С разпореждане 212-00-2986-4 от 24.09.2021 г. на контролния орган, на основание чл. 114, ал.3 вр. с чл. 114, ал.2, т.2 от КСО, е разпоредено Г. Тошев да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 04.06.2018 г. - 03.02.2019 г. в размер на 7608.38 лв. С Решение 1040-21-1157/12.11.2021 г., директор на НОИ София град е отхвърлил жалбата на касатора. С оспореният акт в касационното производство, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Г. Тошев срещу горното решение. След анализ на всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира, че административният орган правилно е приел, че в случая за лицето Г. Тошев не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. След като Тошев не е упражнявал дейност, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. Предвид безспорно установените факти, че СЕНТОПАЛ 89 ЕООД не е извършвало стопанска дейност, няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални устройства и няма разплащателни ведомости, обосновани и правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за горепосочения период не са осигурени лица на основание чл.10 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО. Разпорежданията и оспореното решение на директора на ТП на НОИ София - град са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, релевантни за процесния период 05.04.2016 г. - 05.06.2018 г. и след събиране на необходимата информация, обуславяща извод, че касационният жалбоподател не притежава качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно §1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. Необходимо е лицето реално да е осъществявало трудова дейност, тъй като са защитими само трудови и осигурителни права, които действително са възникнали. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице, и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица. В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил горните факти в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София - град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. На ответникът не се дължат претендираните разноски в първоинстанционното производство, т.к. видно от осъдителния диспозитив на обжалваното решение такива са му присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,