Решение № 61 от 28.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 135/2018 г.

Решение № 61 от 28.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 135/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по постъпила касационна жалба от частния обвинител Х. Х. срещу решение № 303/12.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 379/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което присъда № 34/29.05.2017 г., постановена по НОХД № 266/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна, е изменена с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и увеличаване срока на наказанието "лишаване от свобода". В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК в такова по чл. 123, ал. 4 от НК в нарушение на закона. Възразява се и срещу извода му за превес на смекчаващите вината обстоятелства. Частният обвинител моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Иска присъждане на направените разноски пред всички инстанции. В съдебно заседание частният обвинител не се явява и не изпраща представител. Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Заявява, че споделя изцяло изводите в мотивите на решението и преценява наказанието като справедливо. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Счита, че правилно е приложен по-благоприятен закон и че наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият В. Д. Д. е признат от първоинстанционния съд за виновен в това, че на 15.09.2014 г. в [населено място], изпълнявайки функциите на технически ръководител и в качеството си на лице за безопасност и здраве на строителен обект на [улица], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително - монтажни работи, представляващи източник на повишена опасност, причинил смъртта на М. Х. И., като нарушил разпоредбите на чл. 16, т. 1 б. "б", чл. 48 и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително - монтажни работи, чл. 24, ал. 3 и чл. 27, ал. 1 и 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, както и чл. 49, чл. 52, ал. 1, т. 2 и чл. 71 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, и на основание чл. 123, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 и чл. 55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Производството е протекло по реда на гл. ХХVII от НПК с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Варненският апелативен съд е установил, че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което е изменил присъдата, като е приложил привилегирования състав на чл. 124, ал. 4 от НК. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по обвиненията за нарушение на чл. 16, т. 1 б. "б" от Наредба № 2/22.03.2004 г. и на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. По отношение на наказанието е приел, че следва да се приложи чл. 58а, ал. 1 от НК вместо чл. 58а, ал. 4 от НК. Първото оплакване на частния обвинител касае приложението на по-леко квалифициран състав, както и извода за липса на нарушение на част от правилата, към които препраща бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 от НК. Доколкото като касационно основание е заявено визираното в чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, независимо че не са изтъкнати аргументи за погрешно приложение на нормата на чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК или на текстовете, регламентиращи строителната дейност, настоящият състав извърши касационна проверка за правилното приложение на материалния закон, която, съобразно спецификите на съкратеното съдебно следствие, се състои в отнасянето му към изложените в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти. От страните и инстанциите по фактите е възприето, че веднага след падането на И., подсъдимият заедно със св. П., го поставил в легнало положение, свалил раницата и я подложил под главата му. След това осигурил кран, който да изкара пострадалия от изкопа в легнало положение, за да се предотврати допълнително разместване на увредените прешлени. Очевидно е, че така оказаната помощ е била своевременна, необходима и адекватна, и осъществява по-леко квалифициращия деянието признак по ал. 4 на чл. 123 от НК. Правилно е приложен материалния закон и по отношение на правната регламентация на осъществяваната от подсъдимия дейност, представляваща източник на повишена опасност. Д. е оправдан за две от вменените му нарушения, тъй като не е адресат на задължението по чл. 16, т. 1 б. "б" от Наредба № 2/22.03.2004 г., и защото пострадалият не е неупълномощено лице по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Всъщност, независимо че е определено като нарушение на материалния закон, възражението на жалбоподателя във връзка с по-леката квалификация и частичното оправдаване на Д. е за допуснато процесуално нарушение. Това е видно от аргументирането му с твърдението за процесуална недопустимост на облекчаването на положението на подсъдимия във въззивно производство, което се е развило само по жалба на частния обвинител, без подсъдимият да е атакувал присъдата. Така формулираната теза е неправилна и не държи сметка за пределите на въззивната проверка и правомощията на въззивния съд в българския наказателен процес. Съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция е задължена да провери изцяло правилността на присъдата, и ако има основания за това, да я измени, независимо кои лица са я обжалвали, в кои части и на какво основание. За разлика от касационното производство, при въззивното действа ревизионното начало, което се проявява във възможността за служебно изменение на присъдата. Единствената правна последица, която законът свързва с депозирането на жалба от страна на подсъдимия, е невъзможността за влошаване на положението му без съответен протест от прокурора или жалба от частния обвинител. По тази причина, правомощията на въззивния съд, свързани със страната, която е атакувала присъдата, са ограничени само в посочените в чл. 335, ал. 4, чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 от НПК хипотези. В конкретния случай решението на Варненския апелативен съд не е постановено в нарушение на цитираните разпоредби. По отношение на наказанието Варненският апелативен съд не е изменил присъдата. Наказанието на Д. е останало същото - лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Съображенията, поради които съдилищата са го индивидуализирали в този размер, разкриват известни различия. Първата инстанция е отчела липса на отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващи е оценила чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното съжаление и подпомагането на близките на починалия, както и съпричиняването на вредоносния резултат от негова страна. Втората е изразила несъгласие, като е приела превес на смекчаващите обстоятелства. Съобразила е, че изводът за добра професионална характеристика е необоснован, а множеството нарушения, допуснати от подсъдимия на строителния обект представляват отегчаващи вината обстоятелства. Различна е и правната оценка, дадена от съдилищата на допълнително констатираното обстоятелство - оказаната помощ на пострадалия. Варненският окръжен съд е приел, че това е основание за приложение на чл. 55, вр. чл. 58, ал. 4 от НК, а апелативният го е отнесъл към квалификацията на деянието, при което съобразно изискванията на чл. 56 от НК, то е загубило своето значение за индивидуализацията на наказанието. Така окръжният съд е определил наказание в размер, под минималния, предвиден в санкционната част на нормата, която е приложил, а апелативният - под средния. Искането за допълнително увеличение на размера на наказанието не следва да бъде удовлетворено, тъй като би било несъответно на данните за личността на дееца и на деянието. Професионалните качества на Д. могат да бъдат изведени и без нарочна характеристика, от факта на успешното до инкриминирания случай съвместяване на няколко функции - на пълномощник на дружеството изпълнител, на технически ръководител и на отговорник по безопасността, а личната му съпричастност и отговорност е видна от последващото поведение и процесуална позиция. Изводът за превес на смекчаващите обстоятелства е точен, обоснован и съответен на приетите за установени факти. Допуснатите нарушения се свеждат до това, че изкопът не е ограден, че пътеката не е била разчистена, че складираните материали не са били добре укрепени. Всички те са свързани, тъй като касаят обезопасяването на строителството на етапа, предхождащ запълването на изкопа за основите на сградата и обстоятелството, че са повече от едно, не би могло да получи по-голяма относителна тежест в сравнение с положителните данни за личността на дееца. Искането за присъждане на разноските не би могло да бъде удовлетворено в настоящото производство. Не е възможно подсъдимият да бъде осъден да заплати суми на частния обвините за първи път от касационната инстанция с акт, който не подлежи на обжалване, поради което тази претенция на частния обвинител следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение