Решение № 9600 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2012 г.

Решение № 9600 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Стоян Йорданов Христов, от гр. Русе, против решение № 23 от 26.07.2012 г., постановено по адм. д. № 562 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Община Иваново, с. Иваново, Русенска област, изразява писмено становище, че решението е законосъобразно и обосновано, като прави искане същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203 - 207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв., представляващи имуществени вреди за действия от страна на служители на ответника за издадено на строително разрешение за строеж в съседен на ищеца имот; 2000 лв., представляващи имуществени вреди поради неосъществени инвестиционни намерения от ищеца в собствения му имот, поради отказ на служители на общината да му издадат виза за проектиране и 5000 лв., представляващи щета поради обезценяване на имота на ищеца, като последица от "множество незаконосъобразни актове" на администрацията на Община Иваново. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил предявените от Стоян Христов срещу община Иваново искове, като неоснователни. Съображенията за това са били, че не е било установена причинна връзка между отменените индивидуални административни актове и твърдените от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел, че претенцията за сумата 3000 лв. е неоснователна, тъй като по делото не били представени доказателства, издаденото разрешение за строеж в съседния имот на ищеца да е било отменено по съответния ред. По отношение претенцията за сумата 2000 лв., представляваща претърпени вреди поради неосъществени инвестиционни намерения, съдът е приел, че е неоснователна, защото макар и да е бил налице отменен индивидуален административен акт издаден от общината, ищецът следвало да докаже причинната връзка между този отменен акт и твърдените от него претърпени вреди. По делото ищецът не бил представил годни доказателства, които да сочат на реално претърпени от него вреди. По отношение на сумата 5000 лв., представляваща щета, изразяваща се в обезценяването на имота на ищеца, вследствие на незаконосъобразни актове на община Иваново, съдът е приел, че по делото не са били представени доказателства за една част от тях да са били отменени по съответния ред. За другите индивидуални административни актове издадени от администрацията на ответника, които били отменени по съответния ред, съдът е посочил, че ищецът не е представил годни доказателства, които да сочат на реално претърпени от него вреди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за наличие издадени незаконосъобразни индивидуални административни актове от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, отменени по съответния ред, но че не са били налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая няма спор между страните, че има отменени административни актове. Спорът е дали има причинна връзка между търпените от ищеца вреди и отменения административен акт. Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането - не издаването на административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В процесния случай, претенцията за заплащане на сумата 2000 лв., като твърдяна щета от неосъществено инвестиционно намерение изразяващо се в допълващо застрояване на имота и възможност да бъдат извлечени ползи от това застрояване, е неоснователно. Това е така, защото действително липсва причинна връзка между отменения отказ на общината да бъде издадена виза за проектиране с решение постановено по адм. дело № 1225/2010 г. на ВАС, второ отделение и твърдяната щета. Съображенията за това са, че въпросната виза за проектиране е била за основен ремонт и реконструкция на покрив, а не е имала за предмет извършване на някакво ново строителство в имот собственост на ищеца. Законосъобразно и обосновано, съдът е приел, че исковете за присъждане на сумата от 3000 лв., представляваща имуществени вреди за действия от страна на служители на ответника за издадено на строително разрешение за строеж в съседен на ищеца имот и сумата 5000 лв., представляваща щета, изразяваща се в обезценяването на имота на ищеца, вследствие на "многобройни" незаконосъобразни актове на община Иваново, са неоснователни. Това е така, защото ищецът не се е справил с доказателствената тежест, произтичаща от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и не е доказал, че индивидуалните административни актове, подробно изброени в исковата му молба, да са били отменени по съответния ред - обстоятелство, свързано с основателността на иска според чл. 204, ал. 1 АПК. Само тези обстоятелства, установени по делото, са достатъчно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни. Като е достигнал до същият извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,