Решение № 11426 от 12.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Аломар, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Николов, срещу решение 1666/14.03.2022 г. по адм. дело 262/2022 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му, срещу решение 4720/13.12.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта му с която на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1 и 2 ЗУБ административният орган е издал отказ по искането на оспорващия да се събере на територията на Република България със своята майка Л. Халед. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ш. Аломар с предоставен хуманитарен статут, гражданин на Сирия, срещу решение 4720/13.12.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта му с която на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1 и 2 ЗУБ административният орган е издал отказ по искането на оспорващия да се събере на територията на Република България със своята майка Л. Халед живуща в Сирия . Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, като в случая относимата материално правна разпоредба е чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, която гласи, че председателят на ДАБ взема решения по молби за събиране на семейства. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Материалноправната предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на събиране с член от семейството му. Легалното определение на понятието "членове на семейството" за целите на закона е дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. В конкретния случай е поискано събиране с майка. По отношение на майката на жалбоподателя законовата предпоставка за събиране е да не може сама да се грижи за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живее в едно домакинство със своето дете. В случая се твърди заболяване. Видно от представените доказателства обаче съдът е приел, че майката на жалбоподателя не изпитва такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Освен, че е необходима кумулативност от "тежко заболяване" и "чужди грижи", тези грижи трябва да бъдат полагани конкретно и от жалбоподателя. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е направил пълен и подробен анализ на представените писмени доказателства установяващи здравословното състояние на майката на, като е посочил ,че в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ законодателят е предоставил на председателят на ДАБ взема решения по молби за събиране на семейства по реда на на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. В случая искането е мотивирано с необходимостта от полагане на грижи за майката на касатора, като се сочи, че същата е със заболяване - диабет и високо кръвно. От анализа на приложените медицински документи, а именно: медицинска епикриза 0455529-21/09.08.2021г., издадена от доктор Г. Али от която се установява ,че Л. Халед ,родена през 1963г. страда от [заличен текст], получава припадъци и се нуждае от спешна медицинска реакция правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не може да се обоснове извод за тежко заболяване на майката, водещо до полагане на чужди грижи по смисъла на закона, както и възможността тези грижи да бъдат полагани единствено от настоящият касатор. Правилно е прието от административния съд, че посочените заболявалия са хронични и не са от такъв характер, че да не може жената сама да се грижи за себе си. Следователно, като е приел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение