Решение № 13273 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2012 г.

Решение № 13273 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Желев Тодоров от гр. Варна против решение № 2202/24.09.2012 г., постановено по адм. дело № 2030/2012 г. на Административен съд град Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-5/10.05.2012 г. на началник сектор "Сигнално-охранителна дейност" към Областна дирекция /ОД/ на МВР град Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - началникът на сектор "Сигнално-охранителна дейност " при ОД на МВР град Варна не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Варна е била заповед № К-5/10.05.2012 г. на началника на сектор "Сигнално-охранителна дейност" при ОД на МВР Варна, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - Раздел I, т. 7, изразяващи се в това, че на 26.09.2011 г. в гр. Варна е закупил от непознато лице мобилен телефон марка "Нокия", с IMEI 351514040066511 и на 27.09.2011 г. го е продал на Младен Искренов Марков от гр. Варна за сумата от 65 лв., като от досъдебно производство № 1810/2011 г. по описа на Трето РУП - Варна е установено, че мобилният телефон е бил обект на престъпление, като от материалите от производството не са установени данни за съпричастност на служителя към престъплението, което деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за закупуване на мобилен телефон от непознато лице, който след това продава на трето лице, и за който по-късно е установено, че е обект на престъпление, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на сектор "СОД" ОД на МВР Варна е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуални правила по издаване на заповедта. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отрича дисциплинарното нарушение, но се твърди, че не е установена вина на жалбоподателя. От фактическа страна е осъществено нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 7 от него, който го задължава в качеството му на длъжностно лице, да се подчинява на нормативно определените правила залегнали в него. Поведението на жалбаподателя като полицейски служител създава отрицателен имидж на институцията, в която работи. Спазването на законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. Ако тези действия са в разрез със закона или дори с общоприетите норми за поведение, това ще доведе до загуба на доверие сред обществото и гражданите. В тази връзка административният съд обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,