Решение № 5664 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2012 г.

Решение № 5664 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Верона - 2002" ООД гр. Троян, против Решение № 311/12.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1005/2010 г. по описа на Административния съд Велико Търново, с което е отхвърлена подадена жалба против ревизионен акт /РА/ № 151000237/5.08.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 462 от 12.11.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, противоречи на материалния закон и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата и в писмена защита съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, както и да се признае отказаното с него право на приспадане на данъчен кредит в пълния претендиран от "Верона - 2002" ООД размер. Претендира присъждане на направените деловодни разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Д "ОУИ"/ Велико Търново, в отговор на касационната жалба, подаден от юрск. Стефанова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Верона - 2002" ООД против РА № 151000237/5.08.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 462/12.11.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04 - 12.2009 г. в общ размер от 176 919,84 лв. главница и 13 197,24 лв. лихви, с предмет - доставки на дизелово моторно гориво и бензин от доставчици - "Ер ЕН - 71" ЕООД, "Кристи индустриал" ЕООД, "Ексон корпорейшън" ЕАД, "Евро фууд 2009" ЕООД, "Трейдинг Пе" ЕООД, "Антъни петролиум" ЕООД и "Атриум корпорейшън" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на РА относно извършени насрещни проверки на доставчиците, както и с наличие на предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит - относно реалното извършване на доставките. Съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса и обстоятелствата, за които следва да се сочат и събират доказателства, обсъдил е всички писмени доказателства по преписката и по делото, предоставил е процесуална възможност на жалбоподателя и ревизирано лице да представи доказателства относно реалността на направените доставки и спазване на счетоводните изисквания за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е обсъдил и събраните по делото съдебно-счетоводна експертиза - основно и допълнително заключение, произнесъл се е във връзка с открито производството по оспорване на документи, приети като писмени доказателства по делото, по молби на ответната страна от 2.02.2011 г. и 29.03.2012 г., за които жалбоподателят изрично е заявил, че ще ползва. С оглед горното и правилно установения спорен предмет, касационният съд намира, че при разглеждане на делото пред първата инстанция не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Оплакването в този смисъл е неоснователно. Съдът е положил усилия служебно да изясни спора от фактическа страна, допуснал е релевантните искания на страните за събиране на доказателства и доказателствени средства. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса като по отношение на предпоставките за възникване и съществуване на субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, доказателствената тежест е възложена върху ревизираното лице, което твърди наличието им и се ползва от последиците. Правилно е разпределена доказателствената тежест и във връзка с допуснатото, своевременно и надлежно направено от страна на ответника, оспорване истинността на документите, представени от РЛ - договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, товарителници, декларации за съответствие, извлечения от сметки, за всички седем доставчика, както и относно товарителниците от транспортната фирма "Фрейт" ЕООД. Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, тежестта за доказване истинността на частните документи, които не носят подпис на оспорващата страна /ДД "ОДОП"/, е върху страната, която се ползва от документа и го е представила - РЛ. В тази връзка е дадена процесуална възможност на жалбоподателя да сочи доказателства по реда на чл. 194 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Извън поисканите счетоводни експертизи, не се сочат доказателства по смисъла на чл. 194 ГПК - разпит на свидетели или вещи лица, сравняван с други безспорни документи. Според касатора по делото са налице достатъчно документи, с които е следвало да се извърши сравнение. Досежно оспорените документи, извън счетоводните такива - договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки, оспорването е надлежно проведено, както обосновано е счел съдът. По делото не са налични безспорни документи, изходящи от лицата, положили подписи като предали стоките, издали декларациите, сключили договорите, така че да е възможно сравнение. Конкретно такива документи не са посочени и от касатора. Освен това не са поискани от него каквито и да било други доказателства, вкл. свидетели и вещи лица. Истинността на оспорените документи е останала недоказана. Досежно оспорените счетоводни документи, счетоводни извлечения при доставчиците, истинността на тези документи е останала недоказана досежно доставчиците, при които назначеното по делото вещо лице не е извършило проверка в счетоводството им. Неоснователно е и касационното оплакване относно необоснованост и материално незаконосъобразност на решението. Касаторът счита, че първоинстанционният съд е достигнал до заключението за липса на извършени доставки единствено и само въз основа на резултатите от проведените от приходните органи насрещни проверки на доставчиците. Според касатора при тези проверки са допуснати множество процесуални нарушения. Оплакването е неоснователно. При проверка на данните по преписката не се установяват допуснати съществени нарушения от приходните органи при провеждане на процедурите по насрещни проверки на доставчиците. Независимо от това, съдебното производство е инстанция по съществото на спора, в която може и следва да се съберат всички доказателства във връзка със спорните доставки, чието събиране е пропуснато при извършване на ревизията. В тази връзка е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение кореспондира с изводите на приходните органи, поради невъзможност за проверка на счетоводствата на доставчиците, с изключение това на "Кристи индустриал" ЕООД и "Евро фууд 2009" ЕООД. От друга страна, изводите на съда за неоснователност на жалбата срещу РА, са свързани с обстоятелството, че не са доказани, при условията на пълно доказване, реалното осъществяване на доставки по издадените от доставчиците фактури. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, а ненамирането на доставчиците на адресите им, както се твърди от касатора. Съдът правилно е посочил, че за установяване реалността на доставките, съобразно предмета им - горива, е необходимо на първо място да се установи индивидуализация на вещите, транспортирането им и получаването им, както и възможностите на доставчика да извърши доставките - наличност на горива, материална, кадрова и техническа обезпеченост. Само с факта на издаването на фактури и редовното им отразяване в счетоводството на получателя горните обстоятелства не се считат за установени. Процесните стоки са фактурирани по начин, който ги определя като родово определени. Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД - при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая не са събрани годни доказателства относно наличие на съгласие за индивидуализиране, относно предаване - стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки или други. Истинността на всички тези документи е оспорена от ответната страна, както се посочи по-горе доказването на истинността им не е надлежно проведено от жалбоподателя, поради което правилно съдът е приел, че тези документи не са годни да удостоверят обстоятелствата във връзка с прехвърляне на право на собственост. По същите причини не са налице и годни доказателства относно транспортирането на стоките. Не са налице данни относно наличностите на горива при доставчиците. Това обстоятелство също е от значение за установяване прехвърлянето правата на собственост, тъй като е приложим принципа в гражданското право и оборот, че никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава. В тази връзка се съобразяват данните по ревизионните на доставчиците - "Ер ЕН - 71" ЕООД, "Евро фууд 2009" ЕООД, "Трейдинг Пе" ЕООД, "Антъни петролиум" ЕООД и "Атриум корпорейшън" ЕООД, според които за покупните фактури на горива, за същите данъчни периоди, е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Вярно е, че не е извършена корекция на начисления данък, вкл. и по издадените към касатора фактури, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове необходимост от признаване на право на приспадане на данъчен кредит при съконтрахента по доставките и платец на ДДС. В този смисъл е и решение на Съда на ЕО по дело С-643/11, според което се допуска на получателя на фактурата да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура РА не е направена корекция на декларирания от последния ДДС. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на доставката, прехвърлянето на право на собственост върху стоките, наличието на данъчно събитие. Не е доказано пълно и използването на фактурираните количества горива и за последващи облагаеми доставки, тъй като се установява, че за същите периоди РЛ е получавало доставки на горива, впоследствие продадени, за което са налице данни от реализирани продажби, и от други доставчици, имало е и резерв от такива горива. Предвид изложеното дотук, касационната инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд за липса на реалност поради недоказано извършване на доставките по процесните фактури. От там, материално законосъобразен е и изводът за липса на данъчно събитие, при което данъкът се явява начислен неправомерно, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалвания пред него РА. С оглед на изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни, решението на АС Велико Търново като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. В полза на ответника по касация също не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такова е присъдено в първата инстанция в максималния нормативно определен размер по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК. Възнаграждението се дължи еднократно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,