Решение № 13141 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4498/2009 г.

Решение № 13141 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4498/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Тони Владов Попов от гр. София против заповед № К-741 от 16.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, в качеството му на инспектор, разузнавач V степен в 04 сектор на отдел "Криминална полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), категория Г-III степен. Твърди, че оспорената заповед е издадена при едностранчиво събирани доказателства и въз основа на обяснения на лице, което е пряко засегнато от действията на жалбоподателя във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Посочва също така, че дисциплинарно-наказващия орган не е обсъдил наличието на множество служебни награди, получени от жалбоподателя, както и липсата на наложени предишни наказания като служител при 04 сектор пир СДВР. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министърът на вътрешните работи, в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя Тони Владов Попов, държавен служител в МВР - полицейски инспектор V степен, разузнавач към 04 сектор на отдел "Криминална полиция" към СДВР, категория Г-III степен, дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че в началото на месец декември 2008 г. е уронил престижа на службата, като е отправил заплахи срещу "гражданско" лице, за да оттегли, подадена жалба за извършено престъпление от общ характер. Това деяние е преценено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, посочени в точка 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - полицейският служител пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 23.02.2009 г. лично на наказаното лице. Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-7067/20.12.2008 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, лично на 20.12.2008 г. и в писмена покана от същата дата, също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 22.12.2008 г. писмени обяснения същият е взел отношение относно посочените в заповедта по чл. 230 от ЗМВР данни за извършено дисциплинарно нарушение - заплаха срещу лицето Таня Димова, отправена с цел същата са оттегли жалбата си за противозаконно лишаване от свобода. В обясненията е посочено, че заплахи към Таня Димова не са отправяни, а по време на проведен разговор между Попов и семейство Димови, жалбоподателят е търсел изясняване на отношенията си с Таня Димова с оглед злоупотреба с името му от страна на Димова, както и за поведението на същата, свързано със това, че "продължава да се занимава с "НВ" (наркотични вещества)". За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка № 420 от 13.01.2009 г., съобщена срещу подпис на служителя, за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. Върху справката служителят е отбелязал, че възражения относно констатациите в нея, ще изложи до председателя на комисията, като такива са депозирани още на същия ден. В своите възражения, жалбоподателят изразява категорично несъгласие с изводите на комисията. В своите възражения, в частта относима към предмета на настоящото производство, Попов заявява, че ДДП № 59144/2008 г. по описа на СРП е "манипулативно водено и се базира само на показанията на свидетели, пряко заинтересовани да му навредят". Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № Я-578 от 14.01.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" В заповедта си от 16.02.2009 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, но е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на ЗМВР и АПК. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган, въз основа на неправилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР и по-точно чл. 7 и 8 от Етичния кодекс, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. По делото е безспорно и не се спори между страните, че на неопределена дата, в периода между октомври и декември, в дома на семейство Димови в град София, жк "Люлин" VII - част, бл. 713, вх. Г, т. 3, ап. 77 се е състояла среща между жалбоподателя и домакините - Красимира и Димо Димови, както и тяхната дъщеря Таня. Спорът се състои в обстоятелството, каква е била за целта и повода за посещението на Попов, както и предмета на проведения разговор. Според дисциплинарно-наказващия орган, изхождайки от обясненията на домакините, дадени на 6 и 7 януари 2009 г. и приобщени към дисциплинарното дело, Попов е заплашил Таня Димова, с извършването от трети лица спрямо нея престъпления против личността й, с цел същата да бъде принудена да оттегли, подадена жалба за извършено спрямо нея престъпление - противозаконно лишаване от свобода. Според обясненията на Попов от 22.12.2008 г., предмет на разговора е бил поведените на Таня Димова относно "занимаването" й с наркотични вещества, както и злоупотребата от нейна страна с името на служителя сред "криминалния контингент", както и възможностите на семейството й да се справи със стоящите пред тях от продължително време проблеми в тази връзка. Що се касае до отношенията между Попов и семейство Димови, по делото е установено, че същите са започнали през януари 2008 г. по повод задържането на Таня Димова за притежаването и разпространението на наркотични вещества. В последствие, бащата на Таня - Димо Димов многократно се е срещал и разговарял с Попов относно различни проблеми, възникващи пред него и семейството му и произтичащи от поведението и контактите на неговата дъщеря с криминално проявени лица. Основен фактор за създалите се отношения е съседното местоживеене на лицата и готовността на Попов да съдейства с опита и познанията си на семейство Димови. Тук следва да се обърне внимание на обстоятелство, което не е въведено като спорно по делото, но което и не е обсъждано и взето предвид от дисциплинарно-наказващия орган. На 25 септември 2008 г., видно от справка от 20.12.2008 г., изготвена от полицай Цветков, Димо Димов е подал молба за отвличането на Таня Димова. Отвличането според потърпевшата и нейните родители и съгласно техните обяснения по дисциплинарното дело е станала през октомври, като точна дата не са посочили, което съдът намира за смущаващо с оглед обичайно силния спомен, който би оставил едно подобно деяние в паметта на жертвата и нейните близки. При съпоставяне на изложението, следвано в обясненията давани от наказания служител, полицай Таушанов и членовете на семейство Димови, прави впечатление също така, че родителите на отвлеченото лице, формално пропускат да изложат, че Попов лично съдейства за освобождаване на тяхната дъщеря. Дисциплинарно-наказващия орган не е изложил каквито й да е било съображение и относно твърденията на наказания служител, че освободената Димова е предадена на патрул към 9 РПУ, повикан от него, както и че е мотивирал Димов да подаде сигнал в РПУ-то, както и че в продължение на близо 10 месеца между Димови и Попов са били създадени отношения на зависимост, в които Димови са разчитали и "ползвали" Попов за справяне с възникнали пред тяхното семейство проблеми. Тези обстоятелства имат съществено значение за преодоляване на съмненията от една страна за целенасочено поведение от страна на семейство Димови спрямо Попов, а от друга за наличието за създадена невярна представа у Таня Димова и нейните родители за целта на посещението на Попов и посланието на неговите думи от проведената среща. Ето защо, съдът счита, че заповедта е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно чл. 229, ал. 4 от ЗМВР и чл. 35 от АПК, като дисциплинарно-наказващия орган не е изяснил респ. обсъдил в цялост всички относими и необходими факти и обстоятелствата по делото. С оглед изложеното Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за основателна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК