Решение № 11760 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител юрк. Венева, против Решение 2408 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело 4470/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221021004803-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 378/11.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и данъчната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба са изложени доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите и правните изводи. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба УОН ООД, чрез адв. Костолов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на РА Р-22221021004803-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 378/11.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на УОН ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г. в размер на 135 856,84 лева и лихва в размер на 37 552,32 лева. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните изисквания. От фактическа страна съставът на първостепенния съд е приел, че през 2018 г. дружеството е отчело като разход по сметка 602 Разход за външни услуги получени от VESTEY INTL GROUP UK LTD услуги на стойност 1 358 568,41 лв. Сумата е формирана като сбор от получени фактури: 0020181105/30.11.2018 г. на стойност 756 172,77лв., 0020181206/28.12.2018 г. на стойност 699 698,18 лв. и кредитно известие 311218/31.12.2018 г. на стойност - 97 302,54 лв. Във връзка с изясняване реалността на отразения разход от дружеството е представено писмено обяснение, относно получените брокерски услуги от VESTEY INTL GROUP UK LTD, рамков договор, както и копия на спорните фактури. Видно от съдържанието на договора VESTEY INTL GROUP UK LTD /брокер/ периодично изпълнява за УОН ЕООД /доставчик/ брокерски услуги за доставка на отработено готварско олио, като олиото се доставя от доставчика до посочени от брокера купувачи. Всяка от поръчките се уговаря изрично между доставчика и брокера, като се уточняват количеството на олиото, което ще бъде доставено, физико-химическите му качества, цената му и други особености за конкретната доставка /ако има такива/. Условията на доставка по поръчките са с уговорената дестинация за съответната поръчка. За всяка от поръчките, собствеността върху олиото и всички рискове, свързани с него, преминават от доставчика към крайния купувач, посочен от брокера, когато олиото бъде доставено до дестинацията, уговорена за конкретната поръчка. Собствеността и рисковете преминават от доставчика към купувача от момента на подписване от страна на купувача на съответната товарителница. Всяка от поръчките е изпълнена, когато купувачът, посочен от брокера, получи оригинални документи за товарителницата. От ревизиращите органи е посочено, че не е доказано по категоричен начин, че услугите, фактурирани от VESTEY INT'L GROUP UK LTD, са действително извършени. Посочено е, че фактическото извършване на конкретните услуги не може да бъде удостоверено единствено с наличието на издадени фактури. От ревизираното дружество не са били ангажирани доказателства за това какви конкретни услуги са предоставени по всяка от процесните фактури. Формиран е извод, че разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите по процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат, са действително извършени и че са свързани с реално осъществени доставки. С оглед гореизложеното, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал.1 от ЗКПО е извършено увеличение на данъчния финансов резултат със сумата в размер на 1 358 568 лева за 2018 г. Установен е годишен корпоративен данък в размер на 148 353,98 лева, като при внесен ефективно от дружеството 12 497,14 лева, е определена разлика за довнасяне 135 856,84 лева. На основание чл.175 от ДОПК е начислена лихва в размер на 37 552,32 лева. Съдебният състав е стигнал до извод, че фактурите, издадени от VESTEY INT'L GROUP UK LTD, отговарят на законовите изисквания и са включени в счетоводството на дружеството. Те са били включени в дневника за продажби на доставчика и са извършени плащания по тях. Според съда плащането на доставките е доказателство за тяхната реалност. АССГ е приел, че органите по приходите необосновано са стигнали до извод, че издадените фактури не документират действително осъществени услуги. С тези мотиви съдът е счел РА за незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Не се установяват и съществени нарушения на процесуалните правила, които биха довели до различен резултат по делото. Следва да се посочи, че макар и ненужно първоинстанционният съд да се е занимавал с въпросът относно правото на данъчен кредит по спорните фактури (което не е предмет на правния спор), то доколкото фактическите установявания на съда са релевантните такива относно проявлението на фактическия състав на чл. 26 т. 2 от ЗКПО, то тази неточност не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства и е достигнал до правилен извод, че процесните брокерски услуги действително са предоставени от доставчика. В подкрепа на това са представени достатъчно писмени доказателства рамков договор, фактури и споразумение за прихващане на вземанията и задълженията. Представени са още договори между РЛ и неговите клиенти, CMR и потвърждения за получаване на стоките. Процесните доставки са свързани с основната дейност на дружеството. Същите са осчетоводени правилно и са обвързани с последващи доставки от страна на РЛ. Налице са доказателства относно договаряне, плащане, счетоводно отразяване на доставките. Необосновани са твърденията на органите по приходите, че липсват реални доставки поради наличие на доказателства за нередност при доставчика. РЛ не е отговорно за поведението на своя доставчик и това не може да бъде водещ мотив за непризнаване на отчетените разходи. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая е доказано, че разходите по процесните фактури са действително извършени и са свързани с реално осъществени доставки. Предвид изложените съображения в тяхната съвкупност настоящият касационен съдебен състав приема, че решението е правилно при гореизложените мотиви и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на УОН ЕООД следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 24 000 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Разноските следва да бъдат понесени от НАП /така § 1, т. 6 от ДР на АПК/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То, видно от доказателствата по делото, е действително заплатено и напълно отговаря на фактическата и правната сложност на настоящия спор. Аналогично и първоинстанционният съд правилно е преценил, че не следва да редуцира до нормативно установения минимум адвокатския хонорар, заплатен за производството пред АССГ, поради което и в тази му част решението не страда от релевираните пороци. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,