Решение № 10716 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2016 г.

Решение № 10716 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛЮЛИН - ИНФО" ООД, със седалище гр. София, чрез управителя Маринка Атанасова Иванова, против Решение № 3446/19.05.2016 г., по адм. д. № 7237/2015 г, . по описа на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът по делото - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Заповед № РД-18-62/05.06.2015 г, на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е наредено да се премахне преместваем обект, съставляващ "Метален павилион за продажба на електронни и пакетирани цигари", с размери ок. 1,65 м. х 4,05 м., височина 2,30 м., захранен с ток и вода, поставен върху терен - публична общинска собственост - тротоара на бул. "Гоце Делчев", пред входа на базар "Гоце Делчев", в близост до спирката на автобус № 83, посока бул. "България". Прието е, че обекта на премахване съставлява такъв по чл. 56, ал. 1 ЗУТ - обект, предназначен за търговска дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Безспорната липса на разрешение за поставяне на обекта е възприета като достатъчно основание за премахването му по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно. Обосновано и в унисон с приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза, административният съд е определил процесния обект на премахване като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, с оглед неговите характеристики. Констатациите на експертизата досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на съоръжението /метален павилион/ съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед и сочат на преместваем обект, за поставянето на който в имот общинска собственост е изискуемо разрешение за поставяне и то по одобрена актуална схема за разполагане на обекта. При липса на тези предпоставки, обекта подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ. Безспорна е и възможността за демонтаж на съоръжението, без нарушение на целостта му и ползването по предназначение на друго място. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, изрично предвижда възможността за премахване на преместваеми обекти, когато са поставени върху недвижим имот, без разрешение за поставяне. Правилни са изводите на съда, че премахването на металния павилион е законосъобразно. Неоснователно е възражението за относимост на представеното споразумение към договор за отдаване под наем на терен КС-Б-№ 189/25.10. 2012 г, . към настоящото производство. Същото не съдържа достатъчно данни, индивидуализиращи процесния обект и с него наемодателят дава изричното си писмено съгласие за ползване само и единствено от ЕТ "ВЕНИ-АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ". Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на делото, разноските за настоящото касационно производство следва да се възложат в тежест на касатора, като се присъдят на ответника, по своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева) на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,