Решение № 13063 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Тодоров от гр. Варна против Решение 347/17.03.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм.дело 126/2023 г. С решението съдът е отхвърлил оспорването на М. Тодоров, срещу Решение 2153-03-128/05.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставена без уважение негова жалба с вх. 1012-03-348/06.10.2021 г. срещу разпореждане [номер]/23.07.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което по заявление вх. 2113-03-649/30.03.2021 г., считано от 30.03.2021 г., на М. Тодоров е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в минимален размер от 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2021 г., и е осъдил лицето да заплати в полза на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна разноски по адм. дело 2612/2021 г. и адм. дело 126/2023 г., и двете по описа на Административен съд Варна, както и по адм. дело 7173/2022 г. по описа на Върховен административен съд, за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 лева. В касационната жалба се релевират доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и като такава да се отхвърли, като се потвърди решението на първоинстанционния административен съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-03-128/05.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, потвърждаващо разпореждане [номер]/23.07.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което по заявление вх. 2113-03-649/30.03.2021 г., считано от 30.03.2021 г., на М. Тодоров е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 КСО в минимален размер от 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2021 г. Административният съд е приел, че жалбоподателят има право да му бъде отпусната пенсия по чл. 68а, ал.1 КСО в намален размер. По отношение на началната дата на отпускане на пенсията е зачел материалноправното действие на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. (какъвто е настоящият случай), когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 10, ал. 4 НПОС в тези случаи, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. Също така съдът след преценка на относимите доказателства по делото е достигнал до извод, в какъвто смисъл са били и съображенията на административния орган, издал оспореното решение, а именно, че жалбоподателят има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, който от 1 януари 2021 г. е 39 години за мъжете, предвид чл. 15, ал. 1, т. 6 НПОС. Дори без зачитане въобще на признатия от пенсионния орган за I категория 10-месечен осигурителен стаж на оспорващия, само осигурителният му стаж от III категория е 39 г., 02 м. 20 дни, т.е. повече от изискуемия от КСО стаж от 39 години. При така установено от правна страна административният съд при новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК, е достигнал до извод, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Варна е законосъобразен административен акт и първоинстанционната жалба следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Със заявлението си от 30.03.2021 г. касаторът М. Тодоров е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл.68а КСО. Според разпоредбата на чл. 68а, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. От данните по делото е видно, че за жалбоподателя са били доказани материалноправните предпоставки за да придобие правото на пенсия в намален размер, а именно има изискуем осигурителен стаж по чл. 68, ал.2 КСО, който към дата 30.03.2021 г. е 63 г. 6 м. и 6 д., направено е в едногодишен срок преди навършване на лицето на изискуемата възраст по чл. 68, ал.1 КСО. С първоинстанционната си жалба касаторът е оспорил разпореждане [номер]/23.07.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Варна единствено досежно началната дата на отпускане на пенсията по чл. 68а КСО и относно определения осигурителен стаж. Следва да бъде посочено, че действително пенсията на Тодоров за осигурителен стаж и възраст се дължи от 30.03.2021 г. - датата на подаденото заявление по чл. 68а КСО, защото така е разписано в последно посочената норма, но от доказателствата по делото се установява, че лицето има стаж от първа категория в размер на 10 месеца, а от трета категория съответно 39 г. 02 м. и 17 д., което обстоятелство не влияе на признатото му от административния орган право му на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а, ал.1 КСО. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд възлиза на 40 г. 7м. и 10 дни. Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като с него е потвърдено разпореждане [номер]/23.07.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, на основание чл. 10, ал.2 НПОС. Следователно разпореждането по чл. 10, ал.2 КСО е законосъобразно и в съответствие с чл. 70, ал.12 КСО в относимата редакция, както и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - Варна. При безспорно установено материално право на пенсия по чл. 68а, ал.1 КСО и доколкото в развилото се административно и съдебно производство спор относно размера на пенсията не е бил повдигнат, в правомощието на органа е на основание чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) НПОС да го изчисли. При изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а КСО и съгласно чл. 70, ал. 14 КСО намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО. Следователно, след приключване на настоящия правен спор, пенсионният орган следва да се произнесе в срок по същество по заявлението на М. Тодоров от 30.03.2021 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68а, ал.1 КСО и определи действителния й размер. Обосновани от доказателствата по делото са съображенията на съда, че не се доказва нарушение на нормата на чл. 14 от ЕКПЧ, регламентираща забрана на дискриминацията. Установяването на дискриминационно отношение спрямо дадено лице се извършва в отделно производство по реда на специалния Закон за защита от дискриминация, а производството, по което Тодоров е бил страна, е по чл. 68а КСО, където са посочени реда и условията за отпускане на ПОСВ в намален размер. Споделят се и мотивите на Решение 4 от 19.04.2022 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. 14/2021 г. с които КС приема, че правната сигурност като проявление на правовата държава, не е нарушена, когато осигуреният свободно е осъществил избор относно вида на получаваната от него пенсия за осигурителен стаж и възраст, щом правните последици от този избор са посочени ясно и определено в относимите към случая правни норми, гарантиращи предвидимост на тези последици, правна сигурност и стабилност. Посочено е, че не е нарушен и принципът на равнопоставеност на гражданите пред закона, съобразно който на законодателя се забранява третирането на равното като неравно и обратното , тъй като той е длъжен да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните - по различен начин , като гаранция за осигуряване на равенството пред закона и справедливост в обществото (Решение 4 от 2011 г. по к.д. 4/2011 г., Решение 3 от 2013 г. по к.д. 7/2013 г., Решение 5 от 2019 г. по к.д. 12/2018 г.). Споделят се аргументите на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на административния акт относно правото на ЕС. Единствения приложим акт от правото на ЕС, регламентиращ материята, свързана с пенсиите, е Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в границите на Общността, която обаче е неприложима в настоящия казус, тъй като за настоящия спор няма трансграничен елемент и спорните правоотношения са се осъществили изцяло на територията на Република България. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски с отговора на касационната жалба, се явява основателна. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,