Решение № 11221 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2014 г.

Решение № 11221 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на ТД на НАП-Варна моли да бъде отменено решение № 1702/9.07.2014 г. по адм. д. № 1861/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-102350/7.05.2014 г. на заместник директора на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Eнерджи уно" ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-102350/07.05.2014 г. на заместник директора на ТД на НАП - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - автомивка на самообслужване за срок от 15 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, чл. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. Правилен е изводът на съда, че в акта не са посочени имената на лицата, които са извършили плащане в един и същ час за една и съща клетка на автомивката и констатацията в акта не може да бъде проверена. При липса на обоснованост на констатацията в акта, за неиздадена касова бележка за използването на автоматите в клетка 1 от автомивката правилен е изводът на съда, че заповедта не е законосъобразна. Съдът е взел предвид практиката на ВАС като е приел, че инсталирането на касов апарат с фискална памет на 29.04.2014 г. след извършената проверка и преди издаването на заповедта лишава последната от съответствие с целта на закона. С въвеждането в експлоатация на касов апарат с фискална памет целта на закона е постиганата и запечатването на обекта е в противоречие с тази цел. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направени разноски, а в първата инстанция в съдебно заседание на 1.07.2014 г. пълномощника на дружеството е заявил, че не претендира разноски и съдът правилно не е присъдил разноски на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,