Решение № 15489 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2016 г.

Решение № 15489 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. К. К. лишен от свобода, понастоящем в З. П. против решение 218 от 16.05.2016 г., постановено по адм. д. № 733 по описа за 2015 г. на АС - П.. Релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С решението, предмет ан касационно обжалване АС П. е отхвърлил като неоснователен иска на Н. К. К. лишен от свобода против ГД "ИН" гр. С. за обезщетение за понесени неимуществени вреди, свързани с лошите условия в затвора, при които същият изтърпява наказанието си лишаване от свобода. Съдът е приел, че съгласно справка с изх. № 5119/11.12.2015 г. на началник Затвора- П. ищецът е изтърпял наказание "лишаване от свобода", като началото му е 21.10.2014 г., а лицето е освободено на 12.10.2015 г. Постъпил е в Затвора - гр. С. Загора, а на 1.06.2015 г. е приведен в Затвора - гр. П. заедно с още 200 лица, поради извършване на основен ремонт в Затвора - гр. С. Загора, след който ремонт месец януари 2016 г. всички прехвърлени ще бъдат върнати в затвора в С. З.. В периода 1.06.2015 г. -26.06.2015 г. ищецът е в 3-то отделение. През 26.06.2015 г. -29.06.2015 г. по желание на самия ищец е настанен в 8-мо отделение, помещение № 808. От 29.06.2015 г. до 30.08.2015 г. по желание на ищеца е настанен в спално помещение № 806 - предназначено за непушачи, което помещение е 22,2 кв. м., чиста площ 16,1 кв. м., капацитет за 8 души, като през периода са настанявани 5-8 лица. През 31.08.2015 г. до 11.10.2015 г. ищецът. е настанен в помещение № 807 поради неспазване от негова страна на забраната за пушене в спалното помещение за непушачи. Помещение № 807 е с площ 37, 8 кв. м., свободна площ без мебели е 26,3 кв. м., капацитет - 16 места, като през периода са настанени от 12 до 16 лица. Приложен е списък на пребиваващите в съответните спални помещения. Относно медицинските сведения, в справката се сочи, че при постъпването на ищеца., съгласно медицинския картон, водеща диагноза за него е "алкохолна болест". През по-голямата част от престоя в Затвора - П. не е имало съществени оплаквания от негова страна. Седем пъти е бил преглеждан в Медицинския център към затвора. Във връзка със състоянието му на нараснала тревожност, му е изписан Деанхит, който му е даван, в т. ч. и при освобождаването му. Към справката са приложени доказателства за извършване на дератизация, дезинсекция и дезинфекция - ежемесечна на помещения в затвора. Съгласно справка с изх. № 2095/17.12.2015 г. на началник на Затвора - гр. С. Загора, ищецът е постъпил в Затвора в гр. С. Загора на 24.10.2014 г., пребивавал до 1.06.2015 г., когато е приведен в Затвора - гр. П.. Обитавал е спално помещение № 101, заедно с още 6 лица, площта на помещението е 24,75 кв. м., като свободната площ е 15 кв. м. В помещението не е имало тоалетна и течаща вода. На 14.10.2015 г., дата след освобождаването му от Затвора в гр. П., от приложения амбулаторен лист, се установява, че е извършен първичен преглед на ищеца, с поставена основна диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол - синдром на зависимост. По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза със задача от какво заболяване страда ищецът, какво е лечението за него, последиците от него за психиката, ако не се приемат лекарства; от медицинското досие да се изследва дали лицето е страдало в затвора от заболяване, какво е то, какво е лечението, прилагано в Затвора в гр. П. и в гр. С. Загора. Експертното заключение е изготвено от компетентен специалист, отговаря на въпросите, поставени към експерта, обследвани са всички налични документи в делото и досието на лицето. Лицето е с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохолна злоупотреба, довела до алкохолна зависимост. Въз основа на тази фактическа установеност, която настоящата инстнация възприема изцяло, съдът е формирал изводи за неоснователност на исковата претенция, основана на чл. 1 ЗОДОВ и твърдение за нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, съдържащ забраната за изтезание, за нечовешко или унизително отнасяне. Според съда елементите от фактическия съста ва отговорността не са доказани от ищеца, тъй като освен лошите битови условия, които се установяват по безспорен начин, вредите не се доказват по делото. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Законът разписва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с проявено незаконосъобразно бездействие. В конкретния случай се били доказани нездравословни условия на пребиваването в Затвора - С. З., килия № 101. Доказването само на първата от гореизложените предпоставки, не е достатъчно, така, че да служи като основание, ответникът да бъде осъден да заплати претендирания размер за претърпени вреди. Необходимо е доказване на настъпили вреди, както и доказана пряка причинноследствена връзка между тях и незаконосъобразното бездействие на ответника. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Видно от съдържанието на исковата молба и изразените от ищеца становища, защитната теза се състои в позоваване на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ от лошите условия в затвора в кумулация от недостатъчните медицински грижи. При съществуващата многобройна практика на ЕСПЧ и българските съдилища по прилагане на чл. 3 ЕКПЧ по отношение на лицата, лишени от свобода, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е пристъпил към прилагане на установените за това стандарти. Към датата на постановяване на решението в сила е пилотното решение по делото Нешков и други срещу България, чиито констатации следва да се считат за задължителни за българските съдилища. Същите, включително установения в практиката на съда принцип на кумулативност на всички условия при които лицата, лишени от свобода изтърпяват наказанията си, както и презумпцията за понесени вреди от нарушение на чл. 3 ЕКПЧ сочат, че съдът е неправилно е приложил материалния закон и е постановил необоснован съдебен акт. Същият следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд . Водим от горното, Върховният административен съд