Решение № 2900 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Д. М., чрез адв. Юруков против решение 339/18.03.2024 г., постановено по адм. дело 303/2023 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлен предявения от М. срещу Административен съд София-град иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за периода от 21.02.2022 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва, вследствие на съществено нарушение на норми на правото на ЕС. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът Административен съд София-град не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Е. М. срещу Административен съд София-град за обезщетение в размер на 20 000 лева, за периода от 21.02.2022 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва, изразяващо се в отказа да му се предостави правна помощ и от неосвобождаването на дължима държавна такса в размер на 30 лева във връзка с подадена частна касационна жалба. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССО е отхвърлил изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Съдът е приел, че не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Ищецът не е лишен от ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, нито са нарушени негови граждански права. Неимуществените вреди не са в причинно-следствена връзка с отказа да му бъде предоставена правна помощ и от неосвобождаването му от дължимата държавна такса. Не е доказано и че промяната в здравословното и емоционално състояние на ищеца е в резултат от действията на съда. По горните съображения административният съд е отхвърлил иска изцяло като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Трето отделение споделя изцяло мотивите изложени от АССО, предвид което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК и не следва да ги преповтаря. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Към този ред за разглеждане препраща нормата на чл. 2в ЗОДОВ (нова, ДВ, бр. 94 от 2019 г.). От своя страна, разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Не е налице първата предпоставка нарушена правна норма на правото на Европейския съюз. В конкретния случай ищецът сочи като нарушени норми на ДЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ДФЕС, който са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. В своята практика СЕС е разяснил, че всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. В чл. 47 ХОПЕС е закрепено основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в чл. 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава. В решение на СЕС по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18 е даден отговор относно изискването за независимост, като в т. 121 и т. 122 е разяснено, че то включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма. В случая, в предявения иск не се сочи несъответствие на националната правна уредба с право на Европейския съюз, както и противоречие с правни стандарти, изведени от практиката на СЕС. По отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на съда, не се установява М. да е лишен от ефективни правни средства за защита. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на М.. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в в вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, води на правилния извод изведен от АССО, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на държавата. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение