Решение № 4275 от 21.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител И. Велева срещу решение 4041/16.06.2022 г., постановено по административно дело 11809/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/7304#2 от 05.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се развиват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, както и чл. 209 т. 2 от АПК - недопустимост на решението, поради подаване на жалбата пред първоинстанционния съд след изтичане на 14-дневния, преклузивен срок. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по същество на спора. Претендират се разноски. Ответната страна Ком Ту Банско ЕООД чрез процесуалния си представител С. Енчева в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по подадена от Ком Ту Банско ЕООД жалба против акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/7304#2 от 05.07.2021 г., издаден от П. Славчева, заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". С административния акт дружеството е изключено от подпомагане и му е установено публично вземане в размер на 71 831,06 лв., съставляващо 100% от общата изплатена сума по мярка 214 Агроекологични плащания /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г., на основание чл. 67, ал. 1 от Наредба 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСП 2007-2013 г., земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". С обжалваното решение, административният съд е обявил нищожността на оспорения пред него акт за установяване на публично държавно вземане, като издаден от некомпетентен орган. Приел е, че компетентен да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие. За да може този административен орган да предоставя своите правомощия на заместник-изпълнителните директори на фонда или на директорите на областните дирекции на фонда, това предоставяне, трябва да е допуснато от закона, като съобразно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в сила от 28.06.2019 г., е предвидено да се реализира с издаването на заповед. Издателят на административния акт е заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" П. Славчева. С оглед на представената пред съда заповед 03-РД/4509#4 от 16.06.2021 г., съдът е приел, че същата е издадена след законовото изменение на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители, в сила от 28.06.2019 г. Видно обаче от нейното съдържание, същата не съдържа изрично делегиране на правомощие на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие да издава акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 214 АЕП от ПРСП 2007-2013 г. Съдът е приел, че въпреки посочването на чл. 20а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители като основание за издаване на заповедта, това не е достатъчно, за да се приеме, че е налице изрично делегиране на конкретното правомощие. Въпреки дадената процесуална възможност административният орган не е представил по делото друга заповед за делегиране на правомощието за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради което съдът е приел, че издаденият акт за установяване на публично държавно вземане е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. Решението е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в специалния закон Закона за подпомагане на земеделските производители, се създават новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, чл. 20а, ал. 1, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. От изложеното следва, че изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие е компетентният орган, който следва да издаде акт за установяване на публично държавно вземане, като същият може да делегира правомощията си на заместник-изпълнителния директор. В тази връзка следва да бъде посочено, че в представената пред административния съд заповед 03-РД/4509#4 от 16.06.2021 г. липсва изричен текст за делегиране на правомощието да се издават актове за установяване на публично държавно вземане по мярка 214 АЕП от ПРСП 2007-2013 г. Тази заповед, съобразно посочването в нея, е издадена във връзка с изпълнение на организционните функции на дирекция Директни плащания и дирекция Информационни технологии. Установява се, че в хода на първоинстанционното съдебно производство с разпореждане 1353 от 17 февруари 2022 г. първоинстанционият съд е дал указание на административния орган, че е в негова тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тези указания не са били изпълнени и пред първоинстанционния съд не е представена заповед, установяваща делегирането на правомощия от страна на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие към заместник-изпълнителния директор на фонда, с която да издава акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 214 АЕП от ПРСП 2007-2013 г. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че действително в производството пред касационната инстанция е направено доказателствено искане за приемане като доказателство по спора на заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, по което искане съдът се е произнесъл с определение в открито съдебно заседание от 20.03.2023 г., като касационното оспорване не представлява средство за поправяне на процесуалните пропуски на някоя от страните в производството пред първоинстанционния съд. По отношение на оплакването, съдържащо се в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение порад произнасянето по недопустима жалба, следва да се съобрази обстоятелството, че възможността за съдебен контрол за действителност на административните актове е предвидена изрично в чл. 149, ал. 5 от АПК, като законодателят предвижда възможност за оспорване на административен акт без ограничение във времето с искане за обявяване нищожността му пред административния съд. В случая, отвеникът по касационното производство изрично е посочил в доводите си в жалбата пред първоинстанционния съд, че обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен и по-конкретно нищожен. Предвиждането на възможността за безсрочно право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и на правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, настоящата инстанция приема постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат претендираните от него разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,