Решение № 4525 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2017 г.

Решение № 4525 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 4280/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3316/2017 г., поправено с решение № 5345/04.09.2017 г. относно крайната дата на лихвите за периода, постановено по адм. дело № 3316/2017 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отменен по жалба на "Х. И." ООД - гр. С. РА № 2041303523/19.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на същата дирекция за отказано право на данъчен кредит по фактура № 0...336/18.05.2010 г. в размер на 353 677,75 лв. и е определен ДДС за възстановяване в размер на 116 740,97 лв. и лихви - 72 529,38 лв.; по фактура № 0...409/02.09.2010 г. в размер на 187 737,82 лв. и е определен ДДС за възстановяване в размер на 96 430,53 лв. и лихви - 26 192,82 лв. и по фактура № 0...436/27.10.2010 г. в размер на 41 463,60 лв. и е определен ДДС за възстановяване в размер на 3 056,41 лв. и лихви - 800,80 лв., издадени от "К. И. С. В. Т. А. Ширкети" - клон на чуждестранно лице. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Групирани твърдените нарушения са следните: - нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като съдът бил основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона; - неправилно определяне на правните и доказателствено релевантните за решаване на спора факти; - изместване на правния спор от реалността на облагаемата доставка, по която изпълнител е издателят на фактурата и игнориране на обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава ревизионния акт и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмени доказателства, която законът (чл. 180 ГПК) им придава. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Х. И." ООД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кирова. Ответникът по касационната жалба "Х. И." ООД - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. Й. я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалвания съдебен акт като правилен да се потвърди. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 7288/01.2.2014 г. по адм. дело № 2482/2013 г. състав на Административен съд, С. град е обявил за нищожен РА № 2041303523/19.08.2013 г. поради некомпетентност на органа, който го е издал. С решение № 3855/29.03.2017 г. по адм. дело № 1524/2015 г. на ВАС, Осмо отделение е отменено първоинстанционното решение като неправилно, като касационният състав е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП в кръга на определените му правомощия и в предвидената от закона форма. С касационното решение делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по съществото на спора. При второто разглеждане за да отмени ревизионния акт за определените и описани по-горе задължения за ДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "К. И. С. В. Т. А. Ширкети" - клон на чуждестранно лице за данъчни периоди през 2010 г. първоинстанционният съд е приел, че по процесните фактури са осъществени реални доставки за СМР и инсталиране на система за измерване и отчитане на електрическа енергия и допълнителни работи по възстановяване на улици на обект "К. С. Ц." втори етап на бул. "Ситняково" между ул. "Попова шапка" и ул. "Каймакчалан". За да направи този извод, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства и на изслушаната в съдебното производство комплексна съдебно-техническа експертиза, която въз основа на техническата и строителна документация и извършения оглед от експертите на място, е констатирала изпълнение на процесните доставки. Съдът е установил въз основа на доказателствата и експертизата, че обектът е изпълнен на два етапа - Първи етап: Многофункционален търговски комплекс "Сердика център - административна сграда подземни и надземни гаражи и трафопост и Втори етап: Многофункционален търговски комплекс "Сердика център С." с административна сграда подземни и надземни гаражи и трафопост. Прието е в обжалваното решение, че СМР- услугите са предадени на жалбоподателя, а също и доставката на системата за измерване и отчитане на електрическа система и нейното инсталиране. Въз основа на доказателствата и съдебно-техническата експертиза след преценката им, съдът е направил извод, че ревизираното дружество законосъобразно е приспаднало данъчен кредит по спорните фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. От съдебно-счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство съдът е направил извод, че жалбоподателят води редовно счетоводство, регистрирано е по ЗДДС и спорните фактури отговарят на изискванията на ЗСЧ и към всяка една от тях има приложения с пълно описание на всички извършени и приети дейности. Според съда доставките по всички фактури, са обективирани и включени самостоятелно или поетапно към издадените разрешения за ползване на обекта "С. Ц.", протоколи, обр. 16, така както изрично и подробни били посочени в заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Съдът не е възприел констатациите в ревизионния акт относно непредставянето на документи и обяснения от доставчика, което според нето не е основание да се обоснове отказ за признаване на данъчен кредит. В тази връзка са изложени мотиви в съдебното решение, че от доказателствата по делото не може да се установи по безспорен начин наличието на изкуствена правна конструкция, нито извод за наличие на данъчна измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Съдът е приел също така, че по делото липсват и доказателства, че действителният доставчик е друго лице, тъй като този въпрос не бил изследван от административния орган. Съдът се е позовал и на практика на СЕС, като решение по дело С-18/13, в което е подчертана необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства, че доставената услуга не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител. Съдът е посочил в решението си, че по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право и затова е счел, че не са установени основания по т. 1 от диспозитива на решението на СЕС, за да бъде отказано правото на приспадане на ДДС. С. се е позовал и на решение по адм. дело № 8024/2014 г. на ВАС, Първо отделение. Съдът за пълнота на изложението е приел, че макар в ревизионния акт да не е посочено, че доставката не е и симулативна и в тази връзка отново се е позовал на решения на СЕС и на ВАС. С. се от съда и решение по адм. дело № 8627/2014 г. на ВАС, Първо отделение, като решение по аналогични фактически установявания. Обжалваното определение е правилно постановено. В тежест на получателя по доставките е да установи всички предпоставки за законосъобразното упражняване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1ЗДДС и в процесния случай това е сторено. Нееднократно в решения на СЕС, възприети от съдебната практика и на ВАС се приема, че не може получателят да е отговорен за действията на доставчика, нито то е длъжен да доказва дали същият е бил обезпечен за извършване на съответната доставка на стока и/или услуга. Констатациите на ревизионния акт в настоящия случай, които обосновават отказ на правото на данъчен кредит за ревизираното дружество са изградени само върху установената липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, без ревизиращите органи да се анализират останалите доказателства, събрани по делото. В проведеното съдебно производство касационният жалбоподател (ответник пред първостепенния съд) не е взел под внимание и заключението на съдебно-техническата експертиза, установяваща реално извършени фактурираните доставки, по които е ползвано правото на данъчен кредит. Въз основа на така изложеното правилно е прието от съда, че ревизионният акт е незаконосъобразен и е отменен като такъв. За доказването на доставките вещите лица въз основа на техническата и строителна документация и след оглед на място, са установили, че СМР - услугите са извършени, съотв. предадени на получателя на фактурите. При издадени документи за приемане на процесните СМР - разрешения за ползване на обекта "С. Ц.", протоколи, обр. 16 обосновано решаващият съд е приел, че непредставянето на доказателства и обяснения от доставчика, не могат да обусловят друг извод, а именно, че доставките на са осъществени. В касационната жалба се твърди, че по делото не са представени доказателства за предмета на доставките, посочени в издадените от "Д. В. Е. - Сафко" ДЗЗД фактури и дали те са свързани с доставките, извършени от "К. И. С. В. Т. А. Ширкети", като по този начин твърденията са, че по спорните фактури издателят им не е действителният доставчик. Тези твърдения сочат на данъчна измама, която обаче в доказателствената тежест на приходните органи е да я установят. Оплакванията в касационната жалба сочат на недоказване на техническата, материална и кадрова обезпеченост на доставчика и най-вече с липсата на квалифицирани работници да се извършат договорените доставки на стоки и услуги. Наличието или не на техническа, материална и/или кадрова обезпеченост на доставчика, не може да се вмени в тежест на получателя по доставките да я доказва. Това е така, защото получателят не може да отговаря за действията, респ. за бездействията на своя доставчик и щом той, който е носител на правото на данъчен кредит, е установил реално изпълнение на фактурираните му доставки на стоки и услуги с представяне на съответните доказателства, че стоката му е предадена или услугата е извършена и крайния й резултат му е предаден, възниква посоченото за него материално право, което да упражни. В процесния случай правилно първоинстанционният съд е установил предмета на доставките по издадените фактури от "К. И. С. В. Т. А. Ширкети" - клон на чуждестранно лице. Касае се за СМР и инсталиране на система за измерване и отчитане на електрическа енергия и допълнителни работи по възстановяване на улици на обект "К. С. Ц." втори етап на бул. "Ситняково" между ул. "Попова шапка" и ул. "Каймакчалан". Въз основа на доказателствата и комплексната съдебно-техническа експертиза първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи, че доставките са реално извършени от издателя на процесните фактура. Както в ревизионния акт, така и в касационната жалба се сочи, че в ревизионното производство издателят на процесните фактури "К. И. С. В. Т. А. Ширкети" - клон на чуждестранно лице не е представил документи за назначени квалифицирани работници по трудови или граждански договори и съответните счетоводни документи, но тези обстоятелства нямат значение за правото на данъчен кредит, ако получателят е установил с допустими доказателства и доказателствени средства, както е в процесни случай, че фактурираните услуги са действително извършени и резултатът от тях му е предаден. Представените по делото доказателства за това, представляващи частни документи наистина не се ползват с материална доказателствена сила, но при тяхната съвкупна преценка съдът правилно е приел, че установяват реално извършени доставки. Тези документи не са оспорени от приходната администрация пред първоинстанционния съд по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и правилно са ценени в обжалваното решение. Непредставянето на трудови или граждански договори на работниците на доставчика не може да разколебае съда в установеното в обжалвания съдебен акт, че са касае за реални доставки, за които са ангажирани още в хода на ревизионното производство достатъчно доказателства, с които те се установяват. Неправилно в касационната жалба се сочи, че съдът не е следвало да кредитира съдебните експертизи - техническа и счетоводна, след като те на са били оспорени от процесуалния представител на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство и вещите лица са работили по доказателствата, събрани по делото. Изложените оплаквания във връзка с експертизите в касационната жалба на практика представлява оспорването им, което в тази съдебна инстанция с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК, е недопустимо. Правилно в обжалваното решение е прието за установено, че ревизираното дружество е извършило и последващи доставки към инвеститорите на сградата на търговския център - "Айнкауфс - Ц. С." ГмбХ унд Ко КГ" - клон С. и "ЦЕЕ П. Б." ЕООД с оглед техните договорености. Правилно съдът се е позовал на решение по адм. дело № 8627/2014 г. на ВАС, Първо отделение, като решение по аналогични фактически установявания по отношение на "Х. И." ООД. Следва да се подкрепи и обсъждането в обжалваното решение на решения на СЕС досежно принципа на данъчния неутралитет и правото на приспадане на данъчен кредит като част от механизма на ДДС и забраната за неговото ограничаване в случай, че при съвкупната преценка на доказателствата, се установи извършване на съответната доставка. В същия смисъл съдът правилно е посочил и съдебна практика на ВАС. По отношение на изложените мотиви в съдебното решение относно данъчната измама и нейното доказване, принципно те са правилни и в съответствие със съдебната практика на СЕС и ВАС, но нито в ревизионния акт, нито в касационната жалба са изложени мотиви за такава данъчна измама. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. С. Й., на "Х. И." ООД следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 2 305,92 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение