Решение № 2618 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2017 г.

Решение № 2618 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Р. в качеството си на представляващ и управляващ ЕТ"К. Р. 2010", със седалище и адрес на управление гр. Л. против решение № 272/21.07.2017 г. по адм. д. № 661/2016 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-04001115009147-091-001 от 06.07.2016 г., издаден от орган по приходите, възложил ревизията и орган по приходите, ръководител на ревизията от ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 299 от 26.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 135 942, 20 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 20 184, 29 лв. за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2014 г. и м. 02 и м. 04.2015 г. по фактури, издадени от "Н. Д. " ЕООД с предмет "ел. материали", "Грантек " ЕООД с предмет "пелети" и "Саваж 2014" ЕООД с предмет на доставка "ел. материали". Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна, съответно постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, ако настоящата инстанция прецени, че трябва да се установят факти. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 090 лв. за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При ревизията на ЕТ е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради недоказани реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС, в общ размер на 135 942, 20 лв. за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2014 г. и м. 02 и м. 04.2015 г. по фактури, издадени от доставчици "Н. Д. " ЕООД с предмет "ел. материали", "Грантек " ЕООД с предмет "пелети" и "Саваж 2014 " ЕООД с предмет на доставка "ел. материали". Допълнителни аргументи са изложени и на основание чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС по отношение фактурите издадени от "Н. Д. " ЕООД и "Саваж 2014 " ЕООД. Основанието за отказ е с мотиви, че процесните фактури не документират реално осъществени доставки на стоки, поради липсата на допълнителни доказателства, изискани от доставчиците, които при извършените насрещни проверки не са открити на данъчните им адреси. По отношение на "Н. Д. " ЕООД е установено, че ф/ра № 00000007/09.12.2014 г. не е включена в дневниците за продажби и съответните СД по ЗДДС, като освен това, впоследствие този доставчик е дерегистриран на основание чл. 176 ЗДДС. З. "Саваж 2014 " ЕООД е установено, че няма регистриран пред НАП ЕКАФП с дистанционна връзка, не е подал ГДД за 2014 г., издадените две фактури не са включени в ДП и СД, като впоследствие е е дерегистриран по реда на чл. 176 ЗДДС. По отношение на тези двамата доставчика, ревизираното лице не е представило други документи, освен издадените фактури. Липсват установявания на вида на доставките, липсват доказателства за извършени плащания. При насрещната проверка на "Грантек" ЕООД исканията за представяне на допълнителни доказателства, освен фактурите, е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. От страна на доставчика не са представени изисканите документи. При служебна проверка е установено, че в ДП и СД са отразени всички фактури, с изключение на ф/ра № 100....35/12.11.2014 г. В осем от фактурите и вписано, че плащането ще се извърши по банков път, а в останалите в брой, като към тях са приложени фискални бонове. От жалбоподателя не са представени доказателства за извършените плащания/РКО, извлечения от с/ка Каса/. За 2014 г. "Грантек " ЕООД е подало нулева декларация по чл. 92 ЗКПО, което означава, че не е осъществявало дейност. Въпреки, че има ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, не е подавало данни за общите дневни обороти от фискалната памет. Липсват данни за технически и кадрови ресурс за осъществяване на доставките на стоки от вида "пелети" в голям обем., съобразно ползвания ДК по фактурите в размер на 133 156, 20 лв. по издадени 30 бр. фактури. От страна на ревизираното лице с възражението срещу РД са представени Договор и приемо-предавателни протоколи, които са оспорени от органите по приходите, включително и в съдебното производство, като е открито съответното производство по оспорване. Разпитани са двама свидетели, посочени от жалбоподателя, които установяват начин на превозване и доставка на стоката "пелети" с твърдение, че същите били доставяни от името на лице П. Т., един от разпитаните свидетели, като пълномощник на доставчика "Грантек " ЕООД директно на последващ купувач "Л. Т. " ЕООД, клиент на ревизираното лице, като на същите е обяснявано, че се доставят от името на ревизираното лице. Договори и приемо-предавателни протоколи са изготвени с едни и същи дати от предходен доставчик към последващ краен клиент на ревизираното лице, като подписите са от лицето П. Т.. Назначената от съда съдебно-графическа експертиза потвърждава автентичност на подписа на лицето П. Т., но подписа на последващия купувач А. С. В. са неавтентични. По делото не е представено пълномощно издадено от името на "Грантек " ЕООД на лицето П. Т. за процесните периоди. Такова е налице за датите далеч след процесните и то с ограничени правомощия - да го представлява пред търговски банки и да се разпорежда с банкови сметки, като липсва упълномощаване да сключва сделки и да се разпорежда с материални активи на преприятието на ЕТ. Липсата на надлежно упълномощаване на посоченото лице П. Т. да действа от името и за сметка на "Грантек " ЕООД, както и непотвърдени подписи за получател от името на "Л. Т. " ЕООД в представените приемо-предавателни протоколи, твърденията за осъществени транзитни доставки на стоки от вида, са недоказани. Правилно съдът е приел, че в случая се касае за напълно изкуствена икономическа конструкция и са обсъдени от съда постановени решения на СЕС по дело С-504/10 и С-653/11 по аналогични казуси, свързани с тълкуване и прилагане на Директива 2006/112/ЕС. С. чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в българския Закон за данък върху добавената стойност, съответно в чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 2 от закона. При липса на доказателства за реалността на доставките, не възниква правото на данъчен кредит за жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно реалното извършване на облагаеми с ДДС сделки. В случая не е доказано изпълнението на основното условие - стоките да са били предоставени на ревизираното дружество. С така установените обстоятелства, обсъдени от съда в тяхната съвкупност, са потвърдени изводите на органите по приходите за недоказани реални доставки на стоката отразена в процесните фактури "пелети" от доставчик "Грантек " ЕООД на получател ЕТ"К. Р.-2010". Вторият разпитан по делото свидетел е сестрата на Кр. Радев - Г. Р., при което е отчетена заинтересоваността й относно изхода на спора и отделно, липсата на документи за банкови преводи водят до извод за недоказани твърденията й за плащания по банков път, свързани и с контактите й с лицето П. Т.. След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът правилно е приел, че не е доказано доставчиците да са извършили доставки на стоки от вида на процесните. По изложените мотиви, обжалваното съдебно решение с извод за законосоъбразност на РА с постановен отказ на ДК по процесните фактури, е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, с изготвяне на писмен отговор, без явяване пред касационната инстанция в размер на 3 067 лв., определено на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК, във вр. чл. 8 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение