Решение № 6481 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2015 г.

Решение № 6481 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 471/6.04.2015 г., постановено по адм. дело № 844/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е обявен за нищожен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът В. А. М. чрез пълномощника си по делото, адв. О. взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по подадена от В. М. жалба против АУПДВ № 01-6500/8286 от 30.09.2014 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. за кампании 2009 и 2010 г. в размер на 14795.69 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а", във вр. с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С обжалваното решение, административният съд е обявил нищожността на оспорения пред него АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Приел е, че компетентен да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, трябва да е допуснато от закона. В случая законът не предвиждал такава възможност. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като правният извод за нищожност на АУПДВ поради липса на компетентност на издалия го орган противоречи на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалвания пред него АУПДВ липсва законово предвидена възможност изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, съгласно която, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Тази законова разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП предвижда възможност за такава делегация. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд Акт за установяване на публично държавно вземане. Законовата възможност, предвидена в чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" да делегира своите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на други лица от структурата на Разплащателна агенция е осъществена, видно от представената по делото заповед № 0З - РД/1811/14 от 2.09.2014 г. Предмет на съдебната проверка в обжалваното решение е единствено компетентността на издалия оспорения акт орган, в противоречие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Липсват мотиви относно всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, а именно дали административният акт е издаден при спазване на установената от закона форма и административнопроизводствените правила, в съответствие ли е с приложимия материален закон. По изложените съображения съдебното решение, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон. В обжалваното решение липсват мотиви относно приложението на закона към приетото като фактическа обстановка, при което настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество. Решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,